Печален е изводът за нас от европейската класация на страните, в които хората продължават да учат цял живот. На предпоследно място сме. Това стана ясно днес от Валентина Дейкова, национален координатор на европейската програма за учене на възрастни, а поводът е Национална среща на всички заети в програмата в Пловдив, предаде БГНЕС. Подобна среща се провежда за четвърти път, на нея обменят опит, идеи и добри практики и теоретици, и практици, работодатели, хора от образователната сфера. Валентина Дейкова казва, че има изключително много възможности за учене и в по-късна възраст, но проблем е достъпната информация, мотивацията на хората и най- вече дали имат те култура за учене.
Липсата точно на този трети фактор ни поставя на предпоследно място сред европейските страни.“Българинът смята, че като получи диплома, тя му е достатъчна за цял живот, това мислене все още е много популярно“- казва Дейкова.“ Крайно време е българинът да премине от учене за цял живот към учене през целия живот,ако иска да живее добре и в добре уредена държава“, казва още тя. Много средства се отпускат по структурни фондове, правят се мащабни програми за ограмотяване, МОН има проект за 25 млн лв точно за тая цел, става още ясно на срещата.
У нас има съвсем неграмотно население и страшното е, че сред тях най- много са младежите от 15 до 29 години. Това се очертава да бъде много голям проблем за България. Мерки, свързани с учене на възрастни, има и в националния план за заетостта, там също се предлагат обучения. Много трябва да се направи в училищната система, смята Дейкова, защото тя не е достатъчно отворена за възрастните.
Например професионалните гимназии имат право да обучават, те го правят, когато желаят, но ако някой е завършил само втори клас, няма как да стигне до тях и да научи занаят, който би му помогнал в живота. Особено ако е от някое отдалечено село. Ученето през целия живот е пряко свързано и с незаетите работни места, които растат не само у нас, това е европейски феномен. Създават се производства, но няма кадри, които да са обучени, да имат квалификация да работят там.
А списъкът с професии, които предлага училището, е замръзнал, макар че след десетина години и половината от тях няма да ги има на пазара. В доклад на Свободния икономически форум съвсем наскоро са изнесени данни, че само едно от пет деца при завършването на образованието си ще работи по професия, която в момента съществува. Професиите на останалите четири ще дойдат с бъдещето, а то идва все по- бързо.
