Често говорим за езика на омразата, правят се конференции, форуми, само че, езикът на омразата си го има, въпреки тези „мероприятия” и той се проявява почти навсякъде. За нас е важно, как и дали той се проявява в училище. Факт е, че училището е едно от местата, където езикът на омразата е видим, защото средата е твърде динамична и се намира под почти постоянен мониторинг. Езикът на омразата е преди всичко безсилие, той е проява на липсата на съпротивителни сили на обществото спрямо различността и от тук се поражда език на омразата, който прераства в действие на омразата.
Това действие не винаги е толкова видимо, толкова открито, дори напротив, в повечето случаи това е проява на пасивна агресия. Както е известно, децата могат да бъдат и често са твърде неориентирани, когато става дума за нараняване. В много случаи те не са наясно, че поведението им представлява агресия в чист вид. Имено тук е мястото на учителя, да се намеси, да покаже пример, ако трябва дори и да въздаде правосъдие на микро-ниво, за да въведе правила.
Именно за правила говорим, когато става дума за език на омразата. Понякога, пишещите, коментиращите, гражданското общество въобще не са наясно, че с даден тип поведение, изказване, внушение, може да се достигне първично и неволево до проблем, който да формулира език на омразата.
Различността ни съпътства навсякъде и по всяко време. Различността обаче е проблем за хора, които се намират в некалибрирана среда. Такива среди могат да бъдат училището, затворените общности, а също и определен тип общества, които се развиват по свои собствени правила и параметри, говорим за тоталитарните общества, където различността е форма на пряко неподчинение.
За нас и за този анализ важно е училището. В училище езикът на омразата може да бъде овладян най-лесно чрез пряката и недвусмислена намеса на учителя, когато той стане свидетел, или бъде уведомен за подобен случай. Именно тук е важна ролята на учителя, който да постави рамката.
Не репресията е тази, която ще промени нещата, наказанието е форма на силово отграничаване, но то не възпитава в тази си форма. Учителят трябва да постави рамка и да въведе правило във въпросната рамка и само тогава ученикът, който си е позволил поведение с език на омраза, ще получи възпитателен урок, какво не бива да прави, а не, какво непремено трябва да прави!
Тоест, понякога, посочването на грешката е по-важно от вменяването на определен тип, макар и напълно правилно поведение.
Езикът на омразата се проявява най-често в училище по признак на външен вид – килограми, белези, видими недостатъци, но също и по сексуална идентичност, музикални предпочитания и много други. Децата, както е известно, „нямат спирачки” и за тях изразяването на лична позиция понякога е по-важно от това да чуят другото мнение, което вече е не просто предпоставка, а направо наличие на език на омразата и пасивна агресия, която често преминава в активна и открита такава.
Учителят е този, който отново поставя рамката, той е арбитърът. Един учител, може да не харесва дадена музика, да не приема определен тип сексуална ориентация, да няма мнение дори по даден видим белег, но той е длъжен да балансира, да създаде актуална среда, в която да могат активно да съжителстват различните мения. Това е призванието на един учител, да бъде безпристрастен, дори и когато мнението му по даден въпрос е напълно ясно и известно! Възпитанието е освен примери, така също и баланс. Налагането на стереотипи не е взпитание, а – диктатура!
От тук тръгва животът на понятието език на омразата.
Езикът на омразата е наистина навсякъде: и в семейството, и във фейсбук, и в ежедневното общуване. Толерантност се възпитава бавно и най-трудно, защото е нетрадиционно, новаторско и непопулярно.
Ако още в училище детето е наясно, че неприемането на различния е нещо лошо и неприемливо, то няма да си позволи да употреби език на омрзата и в релания си и съзнателен живот по-късно.
Заради това ролята на учителя отново е толкова важна и първостепена! Не конференции и форуми, а примери и налагане на невидими, но действащи рамки, това е, което може да формулира ефективен възпитателен процес, когато говорим за език на омразата!
Венцислав Жеков
Източник: teacher.bg
