УНИЦЕФ и Дружеството на психолозите представиха последни данни за кибер насилието сред децата в България. Според проучването 23% от учениците на възраст 10-14 г. казват, че са били подложени на кибертормоз поне веднъж през последната учебна година. При 14 годишните почти 1/3 от тормоза в училище става по мобилните телефони и през Интернет. 13% от учениците са си признали, че са използвали кибертормоз срещу друг човек поне веднъж през последната година, и 3% казват, че им се случва да го правят всяка седмица. Най-честите форми на кибертормоз са: пускане на клюки през социални мрежи (56% от случаите); обидни обаждания по GSM (56%); заплашителни SMS-и (49%); пускане на неприлични или фалшиви снимки (39%) и др. Едва 24% от децата „жертви“ са споделили, че са тормозени с учителите си. Най-често това се споделя с майката, но много малко от родителите и учителите знаят какво е Кибертормоз и как могат да се справят с него. Цели 29% от децата казват, че не споделят с никого, че са тормозени
Кибертормозът (или както е известен по света – cyberbullying) е новата форма на насилие между деца. Насилието се извършва чрез използването на мобилните телефони и интернет (социални мрежи, skype и др.). За съжаление е много по-страшна форма на насилие, защото за него няма прегради и граници, той се случва навсякъде и по-всяко време. Това е формата на тормоз, която възрастните (учители и родители) най-малко познават и я игнорират. А почти 1/3 от насилието сред децата вече е в кибер пространството, скрито зад анонимността и безразличието, но също толкова болезнено.
Беше представена и книжка за родители, която дава конкретни съвети как да се помогне на детето, жертва на кибер насилие:
- Покажете на детето си, че му вярвате и го разбирате!
- Дайте му съвет как да се предпази от нападки.
- Изработете заедно някаква стратегия за сигурност.
- Помогнете му да преодолее срамежливостта си, да бъде уверено, да отстоява себе си.
- Окуражавайте детето си.
- Давайте му поводи да се чувства ценно.
- Помогнете на детето си да се запознае с други деца и да създаде нови приятелства извън училище.
- Окуражавайте детето си да установява контакти с добронамерени деца в класа.
Парадоксално се оказва, че част от последиците от тормоза (и особено дългосрочните) са еднакви при мъчителите и жертвите. Такива са например податливостта към депресия, трудността да се формират пълноценни отношения с другите, вероятността за предаване през поколенията и т.н. Повече от очевидно е, че трябва да се окаже навременна помощ на всички, засегнати от тормоза и да се постараем да изведем децата си от този омагьосан кръг на повтарящо се насилие и страдание.
Елена Атанасова oт УНИЦЕФ България откри пресконференцията с думите: „Преди време, родителите ни, за да ни предпазят от опасности, ни учеха да не приемаме подаръци от непознати, да не говорим с непознати, да не ходим в други квартали или пък да не играем до късно на улицата. Сега общуването и играта са вече често на друго ниво – в интернет, през мобилния ни телефон и през компютъра. Става въпрос за нов тип отношения, които много често улесняват обмена на информация и общуването между хората и неоспоримо имат много плюсове, но също така и крият опасности, с които децата не винаги са запознати.“
Иван Игов, психолог и координатор на проекта „Превенция на кибертормоза в училище“, разказа за причините и формите на кибертормоз сред децата. Той подчерта, че целта на проекта не е да изследва неприятното явление, а да създаде адекватни методи срещу него. „Тревожна е статистиката, че едва 15% от родителите са запознати с явлението кибертормоз. Това налага промяна в начините на комуникация не само помежду връстниците, но и между децата и техните майки и бащи. Днес родителите трябва да могат да идентифицират новите опасности и да търсят решение внимателно, чрез разговор с децата си.“, допълни Игов.
Според психолога Методи Коралов, у нас проблемът се забелязва още при третокласниците, като една трета от 10-годишните смятат кибертормоза за нещо обичайно, което се случва около тях.
Водещите форми на тормоз в училищния двор са обиди, измисляне на прякори, иронични подмятания и клюки, като почти всички могат безпроблемно да преминат в киберпространството. Поради това не е изненадващо и че основните източници на тормоз в Мрежата според децата са: пускане на клюки през социални мрежи (56% от случаите); обидни обаждания по GSM (56%); заплашителни SMS-и (49%); пускане на неприлични или фалшиви снимки (39%) и др.
В изследването на тормоза и кибертормоза сред деца участват 5 софийски училища и 1643 ученици от 3-ти до 7-ми клас. Изследването е проведено в края на април и началото на месец май.
Експертът от МОН Мариана Банчева заяви, че в случая бързо и чисто техническо решение не би могло да помогне в борбата с агресията в Мрежата. Важно е децата да бъдат научени на толерантност и уважение към правата и човешкото достойнство на другия, а наказанията и заплахите не могат да помогнат за това.
