Учители

Един учител, който остава завинаги в сърцата на абитуриентите

В дните около 24 май всеки от нас със сигурност си спомня за своите преподаватели в училище. Или поне за някои от тях. За онези, които най-много са ни тормозили или пък за онези, които са ни били симпатични, че дори и близки. Без съмнение обаче един класен ръководител ще остане за цял живот в сърцата на абитуриентите от 12в клас, випуск 2018, на столичното 31 СУЧЕМ „Иван Вазов“.

Той е любимият учител не само за възпитаниците от своя клас, но и за всички онези, на които преподава английски език. И не само защото със своите 24 години е близо до техните глави, а защото именно заради това се опитва да им бъде ментор в живота, да ги предпазва от грешките на възрастта с ценни съвети и насоки и да им помага във всичко. Той е Александър Чакмаков.

„Възрастта ми е както плюс, така и огромно задължение към децата, казва класният. – Като видят млад преподавател, те първо започват да пробват дали ще им мине номера и до къде ще стигнат моите сили да ги изтърпя“.

Поема класа през миналата година в доста тежка ситуация, след 4 смени на класните ръководители. Намира децата обезверени и в позиция „всеки срещу всеки“. За кратко време обаче успява да намери добрия тон с 11-класниците, да стане приятел с тях, но и да положи границата, за да му имат необходимото уважение. Печели ги на своя страна още с първото си действие. Посреща ги за началото на учебната година с попълнени бележници с личните данни на всеки един, с програмата и преподавателите – нещо толкова досадно за всеки ученик, който още не се е отърсил от незабравимото си лято.

Сега, в навечерието на абитуриентския бал, Чакмаков е убеден, че 12в вече е един отбор. И не случайно за изпращането си от школото учениците му го изненадаха, като облякоха специални фланелки с надпис Team Chakmakov, а на неговата написаха The Big Boss.

Всъщност, Чакмаков намира правилната за себе си професия още в тийнейджърските си години. Като гимназист той се включва в програмата „Връстници обучават връстници“, а завършва образованието си в далечна Австралия. Тази година той изведе петия си випуск до дипломирането. Наред с това младият учител следва и право в Холандия, и довършва педагогическото си образование. „Въпреки правното образование, което получавам в момента, аз твърдо съм наясно със себе си, че професията на преподавател е тази, която ще работя и занапред“, категоричен е той.

Ако питате какво му харесва да е учител, Александър не се колебае: „Харесва ми това, че всеки ден е абсолютно различен. Че децата са много откровени. Аз винаги казвам, че те са истинският лакмус за това дали едно нещо е правилно или не.“ Чакмаков е категоричен, че за годините, в които е преподавател, никога не е бил подведен от ученик. Макар още с появата му в което и да е школо, по-старите му колеги да го съветвали никога да не слуша децата, защото „ще му скроят шапка“.

Признава обаче, че го стяга шапката на консервативната образователна система в България. Не понася когато му казват, че нещо трябва да се направи, просто защото „така са казали от министерството“. „Сменил съм 5 училища и виждам, че навсякъде има различно тълкуване на нещата от съответното училищно ръководство, затова не могат да ме убедят, че „така са казали“.

Най-непонятно му е това, че училището се опитва да канализира всичко и в тази си роля се бърка погрешно и в семейния живот на хората. Според учителя по английски, който се чувства по-скоро гражданин на света, отколкото кореняк софиянец, не е нормално, ако родителите искат да почиват извън времето на школските ваканции, детето да не може да замине с тя заради училището. Видял е различното в холандската образователна система, където също за кратко преподава. „Там няма строгото писане на отсъствия и тази дребнавост със закъсненията. В западните страни работят с разбиране към детето“, споделя Чакмаков. Може би и заради това той е доста либерален с отсъствията на своя 12в клас и разбира извиненията на учениците, когато чувства, че са честни и оправдани.

Александър започва учителската си кариера в 112 ОУ в София като преподавател в началния курс. По-късно работи в класическата гимназия, в 32-ро училище, където пак извежда 12-класници. „Разликата е огромна действително, защото ако в началния курс работата на учителя е да възпитава децата, то в гимназията е да ги насочва, да им показва какво е хубаво да направят най-вече за себе си и да намери начин да ги мотивира да учат“, казва младият учител, а на въпрос кое е по-лесно, заявява: „В тази професия няма лесно“.

Това, което иска да остави в главите на своите абитуриенти е да бъдат човеци и да отстояват позицията си. „Струва ми се, че нашето общество има нужда точно от хора, които знаят как да направят нещата, имат капацитета и възможностите, но трябва да отстояват позицията си. Ако се оставят по течението, нищо няма да се промени“, категоричен е той и допълва: „Ако успея от един клас от 30 деца да накарам 3 да мислят широко скроено за света, по-хубаво нещо от това няма“.

Голямата му мечта е да стане директор на училище и не просто защото звучи гръмко, а за да покаже на хората от образованието, че има и друг начин. Философията на Чакмаков е: „Не е нужно учителят да покаже на всяка цена, че превъзхожда ученика. Нужно е да покаже на детето, че то трябва да го надмине и след това да му даде шанса да се развие“.

Въпреки че е новатор в училище, Александър не е трън в очите на по-опитните си колеги. Казва, че не е чул лоша дума за себе си от тях, но признава, че децата му се радват повече. „Има случаи, когато колегите обсъждат някои мои методи, но отдавна съм взел решение, че не плащам данък обществено мнение“, споделя преподавателят.

Източник: monitor.bg