Един от признаците на истинския „старец“ или духовния наставник е умението да намира оправдание за ученика, чието поведение „изначално“ е осъдително, ако старецът смята, че това е полезно за него в конкретния случай. Това е показано много нагледно в следния епизод:
„Идва един брат при авва Пимен и му казва: „Аз засявам поле и след това приготвям вечеря на любовта”. Старецът отвърнал: „Добре правиш”. Братът си тръгнал радостен и още повече се старал за вечерите на любовта.
Но от само себе си се разбира, че личностният характер на послушанието най-вече се проявява в ученика. От всичко казано е видно, че послушанието за него не е подчинение на устава, който старецът одобрява и тълкува. Той се подчинява не на закона, а на личността. Сам избира наставника си, и е много важно да направи правилния избор, а това никак не е лесно.
И когато ученикът намери човека, когото е решил да избере за „духовен наставник“, то трябва да му се подчинява безпрекословно. И каквото и указание да даде духовникът, той трябва да го изпълни без да разсъждава, в пълна увереност, че подчинявайки се на наставника, се подчинява на Бога.
Превод на руския текст: Анна Георгиева
Публикувано в „Православие и мир“
Източник: dveri.bg
