Доц. д-р Ралица Симеонова-Ганева, зам. председател на УС на Алумни Клуб към Стопански факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, е преподавател по статистика и икономика на човешкия капитал. Тя е част от екипа, осъществил национално представително онлайн проучване за провеждането на обучение в онлайн среда. То е проведено в периода 28 април – 1 юни 2020 г. от Сигма Хет ООД & Глобал Метрикс ЕООД & Сдружение на завършилите Стопанския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
„Проучването отразява гледните точки към онлайн обучението в рамките на първия период. Двама от трима учители считат, че онлайн обучението е било по-интересно за учениците, докато над половината ученици не споделят това мнение. Онлайн обучението е допринесло за развитието на дигиталните умения на учениците, но те са били много по-натоварени“, споделя тя.
-Защо направихте това проучване?
Всяка една от организациите, изпълнили проучването, има опит и професионален интерес по проблемите на образователния сектор. През пролетта на 2020 г., поради епидемичната обстановка, формата на обучение в училищата беше трансформирана – значително и неочаквано. Анализите на затрудненията, ползите и нагласите, свързани с нововъведеното обучение в онлайн среда, са интересни и необходими за бъдещото развитие на образователната система. От 2013 г. Алумни Клуб към Стопански факултет е партньор на Майкрософт и активно участва в национални обучения, развиващи цифрови умения на около 200 учители годишно. От пролетта на тази година до днес Алумни Клуб се включи в обучението на над пет хиляди учители за използването на платформата за онлайн обучение Teams, които бяха организирани в партньорство с МОН и Майкрософт България. От тук и интересът на Алумни Клуб по проблемите на онлайн обучението.
-Как достигнахте до респондентите?
Имахме възможността и привилегията да работим в екип с много опитни социолози от Глобал Метрикс. Достигането до целевите групи на изследването беше направено на база установени професионални подходи за конструиране на извадка. Изследването беше проведено в онлайн среда. Така успяхме да достигнем успешно до респондентите, като броят на участниците в изследването от трите целеви групи (родители, учители и ученици) е приблизително 3700.
-Различават ли се значително позициите на учители, родители и ученици и по кои въпроси?
По много важни въпроси виждаме разминаване в мнението на учители, родители и ученици. Например, повечето учители и родители смятат, че онлайн обучението се е отразило положително върху усвояването на учебния материал, докато един от трима ученици споделя това мнение. Двама от трима учители считат, че онлайн обучението е било по-интересно за учениците, докато над половината ученици не споделят това мнение. Почти всички учители споделят, че са включили повече допълнителни ресурси в учебния процес, за да заинтригуват учениците, докато половината ученици не считат, че уроците са били по-интересни.
-По кои въпроси мненията им се доближават или съвпадат?
Интересно наблюдение е, че и при трите целеви групи нагласите към формата, в която трябва да продължи учебния процес, са много сходни – трима от петима участници предпочитат продължаване на процеса в онлайн среда. Тези нагласи са към края на преходната учебна година, когато общественото настроение като цяло беше по-оптимистично и все още не беше ясно каква ще бъде епидемичната обстановка през есента. Предполагаме, че интересите на трите целеви групи са твърде различни, но в случая се наблюдава изразена склонност към общи предпочитания. Други споделяни от всички мнения са, че онлайн обучението е допринесло за развитието на дигиталните умения на учениците, но те са били много по-натоварени и този формат на обучение се е отразил негативно върху социализацията им. Все пак всеки шести ученик споделя, че се е чувствал по-добре при онлайн обучението, защото училищният тормоз е намалял.
-Как изглежда онлайн обучението през призмата на Вашето проучване?
На първо място обръщаме внимание, че проучването отразява гледните точки към онлайн обучението в рамките на първия период, в който се приложи тази форма на организация на образователния процес. Ще бъде интересно да проследим промяната в нагласите в края на втория период от прилагането ѝ.
Най-често срещаните изрази в отговорите на отворените въпроси в проучването дават ясна представа за възприятията на трите групи за онлайн обучението. За трите целеви групи това са: „по-голяма натовареност“, „слаб интерес“ и „технически затруднения/проблеми“. Сред най-често споменаваните изрази при учителите е „липса на предварително обучение“, при родителите – „увеличена нужда от родителска намеса“, а при учениците – „организацията е лоша“. Все пак техническите проблеми имат ключова роля за формирането на нагласите. При равни други условия, шансът учители, ученици и родители да предпочетат онлайн формата на обучение нараства с повече от три пъти, ако лицата са с по-добри технически умения. Отново, при равни други условия, този шанс нараства с 14%, ако участниците имат по-добра техническа осигуреност. В рамките на проучването бяха откроени и други интересни проблеми на обучението, например ролята на домашните условия, активното участие на родителите в обучителния процес и др.
Накратко, сред основните изводи, които имат отношение към провеждането на обучение в онлайн среда в бъдеще са следните: осигуряване на достатъчен брой устройства и добър интернет на учители и ученици за провеждането на учебните часове с видео връзка, използване на възможностите на платформите за онлайн обучение за осигуряване на по-добър контрол от страна на учителите, използването на общ календар на провежданите часове и възложените домашни задания за всички изучавани дисциплини, стриктно спазване на учебния график и времето за почивка на ученици и учители.
-Очаквате ли МОН да вземе предвид Вашите резултати?
С оглед на това, че МОН не ни е възлагало реализирането на това проучване, нямаме конкретни очаквания по отношение на вземането под внимание на получените от нас резултати. Все пак, вярваме, че тези резултатите са интересни и биха могли да бъдат полезни – не само за МОН, но и за други заинтересовани страни. От една страна, проучването позволява да бъдат сравнени трите засегнати групи – учители, ученици и родители. От друга страна, основен фокус на изготвения от нас анализ е поставен върху факторите, които определят нагласите към провеждането на обучение в онлайн среда. Водещи предиктори в случая се оказват техническите умения и техническата осигуреност. Това е ясен сигнал за наличие на две основни потребности – от продължаващо развиване на цифровите умения на учители, ученици и родители, както и от подобряване на техническата им обезпеченост.
