„В последните дни чета, че става дума за превод на романа „Под игото“.
Бих искала да ви напомня, че всъщност да говорим за превод, означава да предем някакъв текст от един език на друг език. В този случай става дума за „превод“ според възприятията на издателя и на преводача от българската книжовна норма в края на XIX век, тогава, когато тя се формира от същите тези хора, които всъщност са написали литературата на XIX век – един от тях е Иван Вазов – на днешния съвременен български език в началото но XXI век.“ Това каза в интервю за агенция „Фокус“ доц. д-р Ана Кочева, БАН. „Езикът е доста консервативна система и колкото и да се променя в лексикално отношение, във всяко едно друго той е много устойчив. Така че езикът ни в крайна сметка не се е променил чак толкова много от епохата на Възраждането, когато са поставени жалоните на книжовния език до наши дни, колкото си въобразяваме или колкото им се ще на някои. Пак казвам, най-динамичната система е речниковата лексика, но това е така навсякъде – едни думи влизат, други си отиват. Фактът, че както казахте вие, се посяга – аз не знам дали тази дума е най-точната за Иван Вазов, защото тя звучи едва ли не като обезглавяване, а пък романът „Под игото“ ще надживее всички експерименти, които се правят с него. Всъщност, осакатява се романът, според мен лично, защото губи духа на епохата. Всички тези лексеми, които са променени, които са от турски произход, а те са неслучайно там, те не са в романа, защото на Вазов така му е хрумнало, а защото те носят своята конотация. Тогава, когато имаме чуждици, те са елемент на стила, те описват героите по един или друг начин. Вие си спомняте в Алековия „Бай Ганьо“ как цялата реч на Бай Ганьо е изпъстрена с турцизми – това снижава неговата реч. Това цели да покаже, че този герой е от друг сой, така да се каже. Та, същото е с използването на турцизмите и на всякакви други чуждици от Иван Вазов. А пък графичната лексика носи духа на епохата – тази епоха, която Вазов описва. Така че ние посягайки на тази лексика, всъщност, посягаме на епохата на Вазов.“, обясни още тя.
По думите ѝ „винаги са съществували чуждицата с домашната дума, и в крайна сметка е побеждавала тази, чиято употреба е по-фреквентна, по-честа. Но езикът освен всичко останало разполага с един закон за икономия на средствата, и общо взето се предпочита по-кратката. Особено пък в нашето прагматично време винаги в полза на по-кратката, а не на по-описателната е тази борба. Но аз искам да се върна още малко на „Под игото“ и по друга една причина, защото това, което прочетох като мотивация, силно ме изуми. Там се правеше един паралел с Шекспир и с необходимостта така, както Шекспир е бил адаптиран, да се адаптира и Вазов. Само че доколкото аз си спомням, Шекспир все пак е роден през XVI век. Творил основно в XVI век и съвсем в началото на XVII век. Тогава наистина английският език сериозно се различава от сегашния. Той е бил в различна фаза от своето развитие от съвременния английски език, и най-вероятно такава адаптация се налага. Едно е българският език през XVI век, книжнината, която се е писала по манастирите, а друго е съвременният български книжовен език днес. А Вазов е основоположник на съвременния български книжовен език заедно със своите съвременници, разбира се. Така че паралелите са много фриволни.“
„Всичко това, което считаме, че би било непознато на съвременните ученици, просто може да се обяснява под черта, допълнително. Вие нали си спомняте когато сте чели романа „Война и мир“ как началото тече на френски, и то е абсолютно съзнателно. Епохата е била такава в Русия, че аристокрацията е разговаряла помежду си на френски. Та Толстой оставя огромни пасажи, буквално страници на френски в романа си, за да пресъздаде обстановката, атмосферата, за което и аз преди малко говорих, и под черта обяснява всичко на руски език. Така че всичко онова, което е неясно – това е една практика, която е установена – може спокойно да се обяснява или в скоби, или под черта с препратки, с добавки. По този начин всъщност ние ще направим услуга и на нашите съвременни читатели и на учениците, защото вместо да адаптираме нещо, което би било разбираемо за тяхната по-ограничена лексика, с която оперират, ние ще можем да разширим простора на техните литературни познания когато им подадем повече информация, която всъщност Вазов подава.“, каза още доц. Кочева.
В отговор на въпрос дали медии, учители, родители, общество правят достатъчно подобни български произведения да бъдат популяризирани, впоследствие и разбрани доц. Ана Кочева отговори: „По отношение на учителите аз не смятам, че трябва да им се вменява вина, тъй като „Под игото“ така или иначе е в техния план. Зная, че е много трудно когато каквото и да е било се преподава в училище, защото съвременната система, особено за преподаване по литература, е тема на отделен разговор. Там битката е за всяка една душа по отделно – буквално го казвам, защото го знам и от свои познати, които се занимават с преподавателска дейност. Така че учителите със сигурност правят всичко, което е необходимо. Но мислех си точно в този контекст – дали пък да не се прави, щом трябва да търсим съвременно измерение на този прочит, една аудио книга на „Под игото“ с гласовете на известни актьори, и не само на „Под игото“, за да може по някакъв начин „Под игото“ да стигне до повече хора, до повече ученици. Няма какво да се лъжем – съвременно поколение не чете. За сметка на това то предпочита да поема информацията с другите си сетива. И една аудио книга в духа на някогашния, както ние го разбирахме, аудио театър да речем, би било някакъв изход от ситуацията. Но разбира се, това са импровизации, които ми хрумва на момента, то трябва много сериозно да се помисли по този въпрос.“
