‘Под игото“ има историческа и художествена стойност.
Според мен това не е направено с цел провокация, но със сигурност има и други начини да се пробуди интересът на децата към четенето, които според мен трябва да научават нови думи. Днешните поколения четат малко и предимно малки текстове и си общуват с емотикони. Натрупването на знания и придобиването на функционална грамотност става с четене. Това сподели в студиото на “Плюс-минус“ в ефира на Нова телевизия образователният министър Красимир Вълчев във връзка с идеята около 6000 архаични думи от романа на Иван Вазов да бъдат осъвременени, за да бъдат по-разбираеми за младежите.
По отношение на промените във висшето образование министър Вълчев заяви, че няма как едно висше училище да обучава студенти, ако няма акредитация. Според него университетите у нас трябва да се оптимизират, тъй като навремето са били създадени на принципа на специализацията.
,,Видяхте, пробвахме с крайната либерализация и това доведе до множество университети и неползотворна конкуренция. Имаме много пропуски в системата на висшето образование, но смятаме, че най-важното е студентите, които са учили, да се реализират“, отбеляза Красимир Вълчев.
На въпрос за ниските заплати на младите преподаватели в университетите просветният министър посочи, че МОН не регулира заплатите, както го прави в средното образование, тъй като става дума за различни модели между висшето и средното образование и поясни, че възнагражденията на лекторите е в компетенциите на академичната автономия.
В заключение министър Вълчев сподели, че за да имаме по-силно и качествено висше образование е необходимо университетите у нас да бъдат по-добре интегрирани в европейските университетски мрежи.
