„Защо училището не е приятно за децата? Защото е задължително. Нищо задължително не е привлекателно.“ Така Милко Сарафов, директор на СУ „Христо Смирненски“ от Брезово, обобщи ребуса, с който деца, учители и родители се опитват да се справят, по време на участието си в дискусионен панел на конференция по приобщаващо образование миналата седмица. Тя беше фокусирана върху начините, по които могат да се създадат местни общности около училищата, и бе организирана от Центъра за приобщаващо образование (ЦПО).
Проблемът с интереса и мотивацията за учене не е само част от емоционалния комфорт, но има пряко влияние върху икономиката и политиката. Това беше една от причините през есента Министерството на образованието да започне инициатива за връщане на децата в училище. Най-общо по данни на ведомството се „губеха“ около 200 000 деца. Само за последната година не са влезли в клас 21 000 от тях.
В статия по темата от септември Лъчезар Богданов от IndustryWatch представи резултати от проучване, според което българската икономика може да расте с допълнителни 0.2% на годишна база, ако проблемът с големия брой отпадащи от училище бъде решен.
След продължително проучване и анализ на проблема екипът на ЦПО решил да ползва примера на канадската организация Career Trek. Тяхната идея е да запознаят учениците с различни професии, за да могат да преоценят престоя си в училище като средство за постигане на желаната кариерна цел.
За да приложат канадския опит на българска почва, от ЦПО най-напред намират партньори – освен СУ „Христо Смирненски“ от гр. Брезово успяват да запалят и директора на СУ „Георги Бенковски“ от гр. Тетевен Маринела Маркова. Спират се на малки населени места, тъй като в България повечето от отпадащите ученици са именно от такива. Насочват се към шести клас – точно година преди сериозните изпити за гимназиална степен и преди децата да вземат първото си важно решение за бъдещето. Според Цветан Кадиев е важно да се включат всички, а не само да се таргетират тези в риск, например за да „общуват помежду си и да им се помогне да намерят това, което ги интересува“.
Привличат и представители на местния бизнес. През първия срок децата посещават всяка от фирмите и опитват да участват в работния процес, разбира се, под надзора на учител. През втория срок всяко дете избира един тип работа, в която да се развива и в която да участва – в местното горско и ловно стопанство, лаборант в завод за гъши пух, IT специалист, екскурзовод, ветеринарен лекар, пчелар, организатор на събития, детски учител и др.
Според ЦПО резултатите от проекта показват, че този тип съвместна работа между училищата и местните общности може да се ползва и в национален мащаб за справяне с проблема с отпадащите деца от училище. Освен позитивния отговор на децата – близо 70% от които заявяват, че училището е станало по-интересно, програмата е регистрирала и позитивната реакция от страна на бизнеса, като над 69% от неговите представители са заявили, че са готови да отделят собствени средства за продължаване на програмата.
„Срещата на децата с професионалистите показва колко е важна тази връзка училище – истински живот“, категорични бяха директорите на двете училища.
Местният бизнес е готов да вложи средства в продължаването на програмата.
Вследствие на участието си в програмата в двете малки общини:
– 70% от децата заявяват, че училището е станало по-интересно;
– 27% са променили мечтите си;
– 50% са увеличили знанията си по предметите, свързани с участието им в нея;
– с 20% са намалели отсъствията на децата в сравнение с предходната година.
Готовността на местния бизнес да отделя собствени средства за продължаване на програмата вследствие на работата с децата се е увеличила с 69%. Броят на родителите, които смятат, че е добре детето им да изготви отсега план за живота си, е нараснал с 20%, както и с 9% повече са родителите, които търсят индивидуален контакт с училището. От своя страна броят на учителите, които търсят личен контакт с родителите, се е повишил с 13.5%.
Източник: capital.bg
