Интервю с директора на 51 СУ Асен Александров:
– Г-н Александров, как гледате на идеята на синдикатите са бъде въведена оценка за поведение?
– Според мен това може да бъде валидно само за страни, в които има диктатура. Оценката за поведение няма да има смисъл в съвременното образование. Съществуваше като характеристика навремето, но в момента не би могло да бъде актуално. Много добре знаете, че в момента университетите приемат дори и студенти с незавършено средно образование. Смятате ли, че някой от тях ще се заинтересова от оценката за поведение, за да приеме даден ученик? На никого няма да му пука.
А и да започнем от това как точно ще оценяваме поведението на едно дете? То може да е направило определен брой отсъствия според училищния правилник ще получи съответното си наказание. Но може да е намерило и върнало портфейл на някого и за мен това е по-високият оценъчен фактор за неговото поведение и морал, отколкото това, че е направило 5 или 10 отсъствия.
Да не говорим за това, че възпитанието присъства във всеки един учебен предмет – смятате ли, че един учител по история или литература преподава предмета си, без да включва възпитанието в дневния си ред. Всеки от нашите учители отделя поне 25 на сто от часа за възпитателна дейност. Дори и най-големите сухари отделят поне 3% от часа си, за да обсъждат поведението на децата. Да не говорим за предметите като история и литература, където силно фигурира патриотичното възпитание.
– А защо според Вас МОН иска специален час за възпитание?
– Не мога да си го обясня, при положение, че всички учители на практика се занимават с възпитанието на децата. Няма смисъл министерството да пише някаква обща стратегия, свързана с възпитанието, тъй като тя няма да бъде полезна за никого. Тя не може да бъде еднаква за нас, за Американския колеж и за някое ромско или селско училище. Когато погледнах в програмата на иновативните училища, видях, че има ромски школа, които имат иновации, свързани с това да научат децата да си мият ръцете. И това при тях наистина е сериозен проблем.
В нашето училище ние имаме друг тип занимания. Учениците ни имат десетки благотворителни дейности, помагат на свои връстници и всъщност това е нещото, което остава недооценено. Ако погледнете рейтингите на училищата, ще видите, че там фигурират основно два фактора – оценките по литература и математика за седми и 12 клас. Онова, което училището прави като форма на солидарност, на благотворителност, на начин да научи децата да мислят и помагат на връстници, не се оценява. Не е необходимо да има подобни оценки и часове, а да се поощряват подобни училища, които работят по редица социални проекти, тъй като това би могло да бъде част от рейтинга им.
При нас, например, има програма по-големите ученици да влизат при малките и да им четат приказки и да говорят с тях за най-актуалните теми, свързани с насилие, добродетели и други. Ако ние, учителите, заговорим с тях по подобни теми, те ще ни приемат най-общо за мрънкачи, както родителите им. От каките и батковците си обаче приемат същите съвети и поуки, които не биха приели от нас. Имаме и друга политика – работим с една програма, която се занимава с обучение в добродетели. Всеки от нашите учители има техните материали-списък от 52 добродетели, от които би трябвало да се заинтересуват децата и да умеят да беседват.
– Вашето училище постави и информационно табло, от което родители и ученици могат да виждат какви са резултатите на ученика, кога има родителска среща. Ползва ли се активно?
– То е поставено съвсем отскоро, но вече имаме положителни отзиви. На въпросното табло можем да видим оценките на детето, какви часове има, кога е свободен учителят и можеда се разговаря с него. Може и родители или учители да публикуват реакциите си в реално време- например родителят да напише „Охраната не беше любезна с нас“, и аз ще получа информацията на имейла си, след което ще реагирам.
