Децата от олимпийските ни отбори са завоювали вече стотици медали и са прославили България из целия свят.
За тях животът обаче не е само химия, физика, математика, лингвистика и т.н. Всяко талантливо дете успява да намери време, в което да се наслади и на други занимания.
Така например златният медалист от Международната олимпиада по лингвистика Виктор Балтин владее четири езика и смята да увеличи тяхната бройка. Ваня Миланова, която завоюва бронз на Международна олимпиада по биология в Иран, обича да рисува, а сребърният медалист от Международната олимпиада по физика в Лисабон Иво Петров пък има страст към футбола. И не само това. Бронзовият медалист от Международната олимпиада по химия Камен Петров обича да спортува и да играе игри. Всички те, разбира се, отделят време на приятелите си и обичат да се разхождат, когато заслужено се отдават на почивка между състезанията. Всички те са задружни, казват, че са приятели и разчитат един на друг в трудните моменти, когато са далеч от семейството.
„Не ми се беше случвало да имаме толкова задружен отбор, те са мотивирани да учат в различните области, а и в същото време бяха голям колектив. Много е трудно да се постигне това с деца на различни възрасти, различни училища, характери“, сподели ръководителят на отбора по химия доц. Д-р Донка Ташева. Тя разказа, че учениците се грижат един за друг, когато пътуват, и гледат някой да не изостане от групата и винаги си помагат със задачите, ако някой има затруднения.
Виктор Балтин
Той е на 17 г., от гр. Бургас, учи в ППМГ „Акад. Н. Обрешков“. Част е от отбора по математическа лингвистика. Интересът му към нея се запалва случайно по време на откриване на състезание по математика, на което остава впечатлен от тениска на участник от олимпиадата по лингвистика, на която името му е бива изписано с Международната фонетична азбука. Впоследствие се заинтересува и проучва и 8-и клас ръководителят му му предлага да взема участие в националната олимпиада по математическа лингвистика.
„При нас в лингвистиката основната цел не е да жънем успехи – за нас е най-важно да си изкарваме добре, да се забавляваме, и наистина да се наслаждаваме на това, което правим, защото това е крайно необходимо, ако искаме да постигнем нещо. Всички други състезатели и съотборници ги чувствам като приятели, защото сме прекарали толкова много време по състезания, семинари, лагери, че наистина всички сме станали изключително близки. Заедно се радваме на успехите си, заедно посрещаме провалите и винаги се подкрепяме“, споделя Виктор за съотборниците си. Най-важните състезания за него са Младежката балканиада по математика в Слатина, Румъния (където съм спечелил сребро), и последните две издания на международни олимпиади по лингвистика (2017 в Дъблин, Ирландия, където получих почетна грамота, и 2018 в Прага, Чехия, където спечелих златен медал на индивидуалното състезание и сребърен от отборното). Като спомен от тях му остават невероятни срещи и приятелства с връстници от цял свят. За Виктор няма разлика между хоби и задължения, всичко трябва да се прави с желание и интерес. „Занимавам се с чужди езици, като говоря на английски, френски, руски и немски и смятам тази бройка скоро да я увелича. Музиката винаги е намирала място в моя живот, като преди съм свирил на пиано и китара, в момента се развивам само в пеенето. Обичам да чета, да научавам нови неща за света, запален съм по математиката и географията. И не на последно място, отделям изключително огромно внимание на приятелите ми“, сподели още лингвиста.
Ваня Миланова
Тя е на 19 г., от Костинброд, завършила НПМГ София, бъдещ студент по молекулярна биология в Биологическия факултет на Софийския университет. Има различни интереси, но при първото си участие на Национална олимпиада се среща с най-добрите биолози в България, като за нея Ваня споделя „Енергията на тези хора беше толкова заразителна, че ми се прииска и аз да стана част от тях“. За младата биоложка, която мечтае да работи в лаборатория и да се занимава със сериозна научна дейност, вижда в отбора си приятели и е него „трябва да има разбирателство и доверие, защото когато си далече от дома и нямаш връзка със семейството си, те са хората, на които разчиташ в трудни моменти“.
Последните 5 години Ваня печели сребърен медал на Националната олимпиада през 2015 г., бронзови медали и специална награда от Европейската олимпиада по природни науки в Естония през 2016г., златен медал на Националната олимпиада.
„Кулминацията в моята олимпийска кариера е бронзовият медал от Международната олимпиада в Иран“, в която вижда добър завършек на олимпийските ми приключения. Там Ваня успява да впечатли присъстващите, появявайки се с народна носия. Тя обясни, че отборът винаги се стреми да представи и нещо типично българско и смята, че може да се превърне в традиция, с която да представят родната култура. На Ваня й хрумва идеята за това, след като организаторите настояват главите им да са покрити с кърпи. Затова и северняшката носия изглежда много по-подходяща за това. Когато има свободно време, обикновено слуша музика или рисува, но заради олимпиадите все по-рядко практикува и двете. Сега смята да се отдаде на заслужена почивка и срещи с приятели.
Иво Петров
Иво е на 16, от София, учи в СМГ. Точните науки са страст за него от малък и винаги му е било интересно да решава логически задачи. В лицето на физиката той вижда загадка за света около нас, как той работи и какво означава това за бъдещето ни, именно това може би го мотивира. Участвал е в състезания по математика, химията, физика. Не успява да преброи медалите си, но са над 50, сред тях са бронз на национална олимпиада по химия, злато от Всерусийската олимпиада, „най-близо до сърцето ми е международната олимпиада по физика, от която се прибрах преди няколко дни със сребърен медал“, споделя той. За него съотборниците му са хора, които споделят любовта ми към науката, и разбират какво е да се трудиш неуморно, за да постигнеш целите си в живота. Иво обича да гледа и да играе футбол. Най-голямо удоволствие му доставя да излиза с приятели (при налична възможност), прекарва време пред компютъра, харесва му да прави крос за здраве. След като завърши, смята да се занимава с компютърни науки и се надява да го приемат в университет в САЩ или Англия, но след това иска да се завърне и развива в България.
Камен Петров
Камен Петров е на 18 години от София, учи в НПМГ, 11-и клас. Първата сериозна стъпка към химията прави 7-и клас, когато влиза в гимназията.
„Там попаднах в клас, в който повечето ученици имаха същата цел като мен – да се изявяват на олимпиадата по химия. Това само по себе си е мотивиращо, но също и госпожа Людмила Кирилова (учителката ни по химия) действаше като допълнителен мотиватор за всички ни. По-късно се запознах и с бивши олимпийци от гимназията, които ми донесоха още състезателен дух“, припомни си Камен. От съотборниците си е научил много и рамките на двете международни олимпиади се сближава доста с тях и вече ги нарича приятели. Камен е участвал в три национални кръга по химия, като от тази година има сребърен медал, представил се е и на Менделеевската олимпиада, на която взема бронз, и на международната от тази година, на която също завоюва бронз. Най-ярък спомен му остава Международната олимпиада по химия, за която споделя, че „участниците не отиват там само за да покажат на какво са способни, но и за да се забавляват и да се запознаят с хора от различни краища на света. Когато не се готви за състезания, обича да спортува, да излиза с приятели и да играе игри. След като завърши, желае да продължи да се занимава с химия.
