Със заповед на кмета Живко Тодоров 4 февруари беше обявен за неучебен в община Стара Загора. Прессъобщението на сайта на общината сигурно нямаше да напрегне родителя в мен, ако сред аргументите не бяха споменати „постъпилите писма от родители на ученици, съдържащи искане за превенция на респираторните заболявания“.
Докато в областта имаше грипна епидемия, а за училищата беше обявена грипна ваканция, по улиците и моловете беше пълно с ученици, които си „разменяха“ вируси. Дали родителите тогава мислеха за „превенция на респираторните заболявания“? Дали бяха обърнали внимание на препоръките за ограничаване на посещенията на затворени пространства, където се събират много хора, и контролираха ли дали децата си седят в къщи с цел “превенция на респираторните заболявания”?
Според мен тези писма, ако ги има, са били с цел междусрочната ваканция да стане два дни, а не един, както е предвидило Министерството на образованието и науката още преди началото на учебната 2018/2019 година. Зачудих се и друго – защо се обяснява за “постъпилите писма от родители на ученици”? Като оправдание за решението?!? Нужда от такова няма, защото Законът за предучилищното и училищното образование в чл. 105, ал. 3 е дал възможност на кметовете на общини след като уведомят началника на регионалното управление на образованието да обявяват „до три учебни дни за неучебни в една учебна година за училища на територията на общината“… С простата мотивировка, че будят тревога продължаващите случаи на респираторни заболявания сред учениците.
Та учениците – малки и големи, да благодарят на „разтревожените родители с будна съвест“, които разтревожиха и общинските власти. Моята е заспала и се тревожи, че всяка извънредна ваканция е проблем и за ученици, и за учители.
Автор: Анжелина Велчева
