Делегираните бюджети, които трябваше да са основата на образователната реформа, всъщност доведоха да редица проблеми, които се оказаха не просто организационни и административни, а направо – цивилизационни! За какво става дума?
Въвеждането на системата на делегираните бюджети протече паралелно с определянето на така наречения “единен разходен стандарт”, а именно – годишна издръжка за обучението на един ученик, която включва всички основни разходи. С една дума, парите следват ученика, опростено казано.
Определената годишна издръжка трябва да покрие заплати на учителите, поддръжка на училищната сграда, отопление, полуинтернатни групи “занимални”, часове по свободно избираема подготовка, заплати на непедагогическия персонал и други.
Нека пак да опростим! Става дума за това, че колкото повече ученици има в едно училище, толкова повече пари ще има в същото това училище. Или иначе казано, бюджетът на всяко отделно училище се определя единствено на база брой ученици, които се обучават в него. И сега остава въпросът, къде е цивилизационният проблем?
Учиниците са наясно, че от тях зависят парите за училището. От тук, те знаят, че каквото и да направят, както и да „сбъркат”, наказанието им няма да е с преместване в друго училище, или изключване от училище, както това беше преди години. Дали тогава това е било правилно или не, дали някои директори и педагогически съвети са злоупетребявали с това, …сигурно и това го е имало, но заплахата от наказание с изключване от училище действаше, защото учениците знаеха, че в друго училище трудно ще ги приемат, понеже вече са дамгосани като проблемни, независимо, какъв е бил проблемът – лошо възпитание, лошо поведение или лош успех, или пък всичко взето заедно!
С една дума, изключването от училище беше наказание, което не се прилагаше често, но самото му съществуване налагаше пранги в поведението, докато сега, ученикът знае, че няма да го изгонят от училище, защото „даскалото” ще загуби пари от това. Това води след себе си определен тип поведение с усещане за безнаказаност, което формулира цивилизационния проблем – учениците могат да си позвловяват по-свободно поведение не като „свобода”, а като „свободия”.
Ето го проблемът, който дойде с налагането на така наречените делегирани бюджети, които може и да направиха наистина реформа в образованието, но в това направление, по отношение на поведението на учениците в училище, промените не са към добро!
Тук не говорим за въвеждане на някакви макаренковски методи, става дума за това, че чувстното за безнаказаност, усещането за наличие на взможности за проява на откровен „рекет”, както и разглеждането на учениците като „ходещи портфейли”, доведе до цивилизационен проблем, който рефлектира върху учителите.
Дори и при най-добро желние, учителите не могат да наказват ученика така, че той да бъде застрашен от преместване в друго училище, защото първото училище ще загуби пари, а това не е добре, както знаем.
Тоест, всичко се върти около парите, а не около възпитанието и образованието на децата и младежите! За това обаче вина нямат учителите, а – създадените условия с въвеждането на така наречените делегирани бюджети.
Приемането на нови закони е хубаво нещо, защото така се актуализират правилата, на базата на емпиричен опит, което е и целта на реформите. Когато обаче се въвеждат новости, без те да са преминали през проверката на ежедневието, има опасност да се стигне до това, че едно добро намерение да се подмени с друго, което не обслужва никого, а просто активно вреди на цялата система!
Заради това системата на делегираните бюджети твърде силно напомня на поговорката, че планината се напънала и…родила малка, сива мишка!
Венцислав Жеков
Източник: teacher.bg
