Всекидневникът „Труд“ запознава читателите си с интересен материал за ежедневието на две учителки. Еднакво отговорни и трудолюбиви и еднакво критични към проблемите на професията. Но и еднакво влюбени в работата си.
Едната почти всяка нощ сънува как влиза в класната стая. Другата се чуди дали си заслужава да се изправи пред учениците. За пореден път.
Едната ходи така все едно носи дневник в ръка и чака с нетърпение 15 септември. Другата чака електронното управление на училищната документация и се чуди дали то няма още повече да „развали“ децата. Не се радва толкова на 15 септември, а за края на учебната година. Само тогава е сигурна, че се е справила с поредния випуск.
Едната се чуди дали времето не може да спре и да се върне пред черната дъска на новия 15 септември. Другата не крие, че е готова да започне самостоятелен бизнес, далеч от тебеширения прах.
И двете са от Враца. И двете ги познава целият град, та дори и в селата…
Прочетете материала в „Труд“
Още по темата