Нови учебни програми, по-голяма свобода на учителите при преподаване, иновативни училища, които могат самостоятелно да въвеждат нови предмети – това са част от положителните промени, които учители виждат в сферата на образованието след влизането в сила през 2016 г. на новия закон за предучилищното и училищното образование, който ГЕРБ прокара със заявката за цялостна реформа в сферата.
Две години по-късно все още липсват обаче достатъчно пари за малките училища, материалната база продължава да е лоша, а учителите са натоварени с огромно количество административна работа.
Директори и педагози препоръчват възможно най-скоро по-голяма част от уроците да станат дигитални, да се намали броят документи за попълване, а родителите да бъдат ангажирани повече в образователния процес. Министерството на образованието и науката (МОН) засега няма анализи за постигнатото от нововъведенията, но декларира готовност да отстранява констатираните пропуски.
Колко са добри новите програми
За две години по нови учебни програми вече учат в първи, втори, пети, шести и осми клас, а от 15 септември те ще бъдат въведени и в трети, седми и девети клас. Промяна на всички учебни планове се прави за първи път от 2001 г., а сега дори има възможност за иновативен статут на паралелка и цяло училище, при който учителите да променят до 30% от цялата програма, да въвеждат нови предмети и методи на обучение. Практиката за иновативни паралелки, които към момента са около 220 в цялата страна, се оценява положително от всички в бранша.
Според директора на 119 средно училище „Акад. Михаил Арнаудов“ в София Диян Стаматов, който бе ресорен зам.-министър на образованието при началото на реформата, с новите програми се е постигнало олекотяване на учебното съдържание и запазване на материала от практическо значение.
Практичността в свят на променящи се технологии обаче по думите му не е достатъчна и съвсем скоро ще се стигне до нови промени в учебните планове. „Най-важно е ученикът да може да мисли и да прилага наученото. Прави се опит за това, но той все още не е достатъчен“, смята Стаматов. Той оценява като постижение въвеждането на изучаване на информационни технологии още в трети клас, където от тази година ще има предмет „Компютърно моделиране“. Такова било и изучаването на предприемачество.
И директорът на основно училище „Стою Шишков“ в Смолян Цонка Печилова смята, че учебните програми трябва да бъдат с по-голяма практическа насоченост. По биология например липсвала такава, но надеждата е да има промяна след въвеждането на образованието в музеите.
Директорът на средно училище „П. Р. Славейков“ във Видин Росица Димитрова обаче смята, че няма олекотяване на учебния материал, тъй като по-трудни уроци са преместени за по-малки ученици.
Например, изучаването на античността по история в пети клас затруднявало част от учениците. По старите програми този материал се учеше в седми клас. „Голяма част от учениците четат бавно, а уроците са доста обемисти. За да им е по-интересно и да разбират повече, са нужни повече дигитални уроци“, смята Димитрова.
Директорът на основно училище „20-и април“ в Панагюрище Минка Ланджева също смята, че няма олекотяване, а – объркване. Новите програми разделяли изучаването на причастията и сложните глаголни времена в различни класове: едните се учат в пети, а другите – в седми клас. „Правопис се учи последните два часа – я стигне времето, я не. После защо всички пишат с грешки“, коментира Ланджева.
Според просветния министър Красимир Вълчев още е рано да се прави анализ на резултатите от въвеждането на новите учебни програми, но философията на закона е да се даде по-голяма свобода на учителите в час.
От министерството обясниха пред „Дневник“, че анализи ще могат да се правят едва когато завърши първият випуск, който се обучава по новите планове. В края на предстоящата учебна година на тестове за външно оценяване след седми клас ще се явяват децата, които от пети клас учат по нови планове.
Какво работи учителят
Най-големият проблем на новия закон, според хората от системата, е административната тежест. Директорите трябва да подготвят 26 планове и програми, сред които за превенция и безопасност при различни случаи, за нормален учебен процес през зимата, за противодействие на тормоза, за личностно развитие, за насърчаване на грамотността и др. Учителите също имат повече административна работа, включително при попълването на тематичното разпределение за годината.
„Бумащината за съжаление е голяма. Стремглаво трябва да се работи за опростяване. Има сложни и безсмислени документи“, смята директорът на 119 СУ „Акад. Михаил Арнаудов“ в София Диян Стаматов. И негови колеги от други училища са на мнение, че административната работа, която трябва да вършат учителите по новия закон, е много тежка, отнема ресурс и в някои случаи е безсмислена. Директорът на ОУ „Стою Шишков“ в Смолян Цонка Печилова обясни, че трябва да се напишат различни планове при пожар, бедствие и тероризъм, което по думите й е излишно. Според Диян Стаматов поне 10 от тези документи трябва да бъдат премахнати.
От сдружението на директорите събират мнения кои планове и програми трябва да отпадната и мислят да внесат предложение в образователното министерство в началото на септември. „Макар че учителят вече е господарят, липсва усещане за свобода“, смята директорът.
„План работа не върши, план работа отчита. Никой не се интересува дали сме го изпълнили, важното е да го има. Както и никой не се интересува дали учениците учат, важното е да присъстват“, коментира директорът на ОУ „20-и април“ в Панагюрище Минка Ланджева. Според колегата й от СУ „П. Р. Славейков“ във Видин Росица Димитрова по предишния закон се е работило много по-лесно от гледна точка на административната част, тъй като е имало само един правилник, а сега има десетки наредби, което обърква и понякога затруднява учителите.
За „Дневник“ министър Красимир Вълчев каза, че дейностите по намаляване на административната тежест вече са започнали и ще продължат, като през тази учебна година служители на министерството ще обикалят по училищата, за да видят как се работи с документите и кои от тях могат да отпаднат. Вече се предвиждат промени в годишните тематични разпределения, които учителите правят, както и в атестационните карти, по които ще бъде оценявана работата им след две години.
Лесна ли е борбата с агресията
Според директори административната тежест е голяма и при наказване на ученици, което затруднява или отказва учителите и агресията в класните стаи не може да бъде преодоляна.
„За преместване на един ученик от едно училище в друго заради побой, кражба или голям брой неизвинени отсъствия е необходимо да се изпратят около 10 писма – на родители, на Агенцията за закрила на детето и др. Това отнема енергия и учителите бързо се отказватот такива стъпки“, казва Диян Стаматов. Колегата му от Панагюрище Минка Ланджева допълва, че дори и процедурата за преместване на проявил се ученик да започне на 18 септември, тя ще може да се осъществи едва в началото на втория срок.
През целия процес учителят се занимавал с писане на планове за подкрепа, на писма и други документи, а понякога не срещал подкрепа от страна на родителите (в момента се обсъждат промени в наредба, според които при преместване в други училище цялата информация ще се обменя между директорите по служебен път, а от родителите няма да се иска куп документи – бел. авт.) . Според нея в България трябва да се въведе практиката от САЩ и Германия родителите да бъдат глобявани, ако не се явят в училището след обаждане заради проблем с децата им.
„Най-големите папки са тези, които са свързани с подкрепата на децата“, казва министър Красимир Вълчев. Затова ще се върви към разработването на електронно досие на всеки ученик.
Проблем ли са мобилните телефони
Две години след въвеждането й ефективността на забраната за ползване на мобилни телефони в час – един от текстовете, които предизвикаха най-разгорещени дебати при приемането на закона, е трудно измерима. От министерството обясниха пред „Дневник“, че контролът дали се използват мобилни телефони в час се осъществява от учителя или директора, така че няма обобщена информация доколко забраната се спазва. Според зам.-министъра на образованието Таня Михайлова идеята е децата да не се разсейват с телефони в час, но ако учителят реши, че те трябва да се ползват при преподаването на учебното съдържание, могат да се ползват.
Законовото ограничение обаче дава неочаквани резултати: „Ако стане нещо в час, учителят понякога не смее да се обади по телефона на колега. Понеже после ще попитат защо учениците не могат да ползват мобилни телефони в училище, а учителите ползват“, разказва Минка Ланджева от Панагюрище.
„Учениците не трябва да използват мобилните си телефони по време на учебните часове, което не означава, че нямат право да носят със себе си мобилни телефони, тъй като не може да се игнорира нуждата от общуване с родители или приятели извън учебните часове, както и при спешни случаи. Освен това мобилните телефони могат да бъдат полезни и за целите на обучението, като бъдат включени в учебния процес“, коментираха от образователното министерство.
