От 30 години българското училище беше отдалечено от възпитателната си функция, а българското общество беше хиперактивно във формирането на антиценности.
Много ученици получиха усещане за недосегаемост, а някои родители получиха статут на водещи на процесите в образователната система.
Възпитанието трябва да се върне в семейството, в училището, в нашия живот, за да си спомним, че духовните ценности не са преходни и не бива да ги сменяме с материални, се настоява в анализ на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“.
Синдикалистите подкрепят изготвянето на Стратегия за възпитателната работа в образователните институции, която Министерството на образованието и науката /МОН/ предлага.
В нея се казва, че „Успешното реализиране на възпитателна работа в образователните институции е в пряка зависимост от добронамереното, ползотворното, взаимопомагащото взаимодействие между детската градина и училището, от една страна, и семейната общност, от друга, в качеството им на основни социални структури, осъществяващи възпитателни функции“, отбелязват синдикалистите.
Според тях водещата роля на семейството е най-важна при възпитанието, но липсват инструментите и желанието на институциите, било то държавни или образователни, за подпомагане, убеждаване и задължаване на родителите, несправящи се с това си призвание, се посочва в анализа. Липсват и ефективните инструменти във всички български институции за формиране на ефективно и добронамерено партньорство между родители и учители в учебно-образователния процес.
В анализа се поставят и редица въпроси: защо допуснахме толкова криворазбрана толерантност в образованието на нашите деца, защо се отказахме от работещите модели на оценки за дисциплина и поведение, завещани от векове, както и защо забранихме наказанията.
От десет години Синдикатът „Образование“ предлага оценка за дисциплината и спазването на правилата от учениците в училище, но „страхът на експертите от МОН стопира това предложение, а всъщност няма образователна система в Европа без тази мярка“, се посочва в анализа.
В много образователни системи съществува терминът „изключване“ на ученик. В българската система за образование и възпитание тази дума е сменена с по-меката „преместване“, коментират от учителския синдикат.
И заявяват, че повече от 20 години българските учители, предимно сами, се стараят да приберат в училище всички ученици, имащи право на образование. Сега този процес е по-активен и сякаш всички институции се ангажират с тази кампания, но от почти десет години различните екипи на МОН правят мобилни проверки на присъствието на учениците в училище. Това би било прекрасно, ако имахме визия какво ще направим, след като установим огромен процент на липсващи ученици.
„Първото послание, ако приложим новия закон и училищния правилник, би било да изключим/преместим поне 20 000 ученици, които попадат в графата с огромен брой на неизвинени отсъствия, т.е. това послание е неприемливо. Не бихме могли да мислим, че ще спрем да пишем отсъствия, за да оставим учениците в училище, но извън него тези ученици нямат никакъв шанс в живота“, се посочва в анализа.
От Синдиката „Образование“ са на мнение, че трябва да се върне респектът към възпитанието в семейството, на възпитанието в образователните институции, на възпитанието като фундамент на доброто образование и успеха.
Много е важно да кажем днес и сега колко е належащо да върнем възпитателната функция на българските образователни институции, защото системата се люлее само на един крак – обучението, без да се използва и другият крак – възпитанието. Така еднокраки, разлюлени, без надграждане на духовните ценности и морал, сме изправени пред огромния риск да паднем в бездната на бездуховността, коментират от учителския синдикат.
