„Бедата на нашето образование не е, че е само добро или лошо. Бедата е, че имаме най-малко две образователни системи, които съществуват паралелно“, коментира в интервю за всекидневника „Преса“ бившият министър на образованието Даниел Вълчев.
Той обосновава своето мнение със следния аргумент:
„Децата, които завършват математически гимназии, печелят олимпиади по света и ние се гордеем с тях. Три преки по-нататък може да има училище, където децата не могат да решават елементарни задачи. Социалните и икономическите различия между родителите задълбочават проблема, защото достъпът до образование далеч не е еднакъв“.
Според Вълчев новият проектозакон за училищното образование е сравнително добър, но е тежък за приемане.
„Ако премиерът и цялото правителство не се ангажират с него, имам сериозни съмнения, че ще бъде гласуван. Време е да се разбере, че образованието не е секторен въпрос“, добавя той.
Даниел Вълчев коментира и тема номер 1 в проектозакона – държавната помощ за частните училища. Според него най-малкият проблем в случая са тези 10 млн. лв, които ще бъдат евентуално платени, тъй като те са нищожна част от целия бюджет на ведомството.
„Въпросът обаче е както инструментален, така и морален. Инструменталната страна е, че ако искаме да има повече конкуренция между училищата, трябва да стимулираме и частните. Но ето я и моралната страна – при положение че в нашето общество сме създали толкова фактически привилегии за неясно забогателите, трябва ли да им дадем и това„, обяснява ексминистърът.
„За мен въпросът е много по-широк. По-важно е да поставим въпроса за данъчното облагане в България. При една малка корекция на данъка върху доходите можем да изземем от родителите на децата от частните училища и отново да ги върнем в образованието“.
Вълчев обаче уточнява, че според него не това е основното в проекта. Най-важното в него е въвеждането на новата образователна структура.
„За какво става дума? По конституция децата са задължени да учат до 16-годишна възраст. На 16 г. в България не се завършва с никакъв документ. На 14 г. се завършва VIII клас, на 18-19 г. – XII клас. Ако едно дете отпадне в IX или X клас, каквито случаи има, то не излиза с никаква диплома. Затова в много държави логично имат два гимназиални етапа – до X клас те имат средно образование, ако искат да продължат във висше училище, учат още два класа. Но ако приемем промяната, училищата, които имат осми клас, сега ще имат само до седми клас. Двустепенната система ще доведе до размествания в училищната мрежа. Общините са консервативно настроени, синдикатите – също“.
Голямата драма в родното образование според Даниел Вълчев е свързана с края на патриархалния модел в българското общество.
„За сегашното поколение ученици учителят не е вече и монополист на знанието. Ученикът чука два клавиша и научава колко е дълга река Нил. Новата роля на учителя е все повече да води младия човек по пътя към истината, да го научи да различава важно от маловажно, вярно от грешно, морално от пошло. А не да го по-шляпва зад врата и да му казва очевидното“, завършва той.
Още по темата
