Мнения

В София се проведе дискусия по линия на механизма Хоризонт 2020 – Policy Support Facility

На 25 юни 2015 г. в София се откри втора сесия от дискусии с участието на старши експерти, учени и длъжностни лица от европейски държави по линия на механизма на Хоризонт 2020 – Policy Support Facility. На срещите се представят първите анализи на състоянието на българската наука и се представят добри практики в европейските държави.

Темите, които са предмет на двудневните дискусии, са свързани с определянето, прилагането и оценката на онези реформи, залегнали в законодателната програма на правителството, които са необходими за повишаване ефективността на политиките в областта на науката, висшето образование и иновациите. Във фокус са мерките за подобряване на ефективността на публичното финансиране и поставянето му на конкурсна основа, въвеждането на оценка за ефективността на организациите и структурите, финансиращи и провеждащи научни изследвания, създаване на благоприятни условия за развитие на човешките ресурси и стимулиране на сътрудничеството между академичните среди и бизнеса чрез трансфер на знания и технологии към обществото и икономиката.

С коментари в дискусията, заедно с чуждестранните експерти, се включиха заместник-министърът на образованието и науката проф. Костадин Костадинов и представители на министерства, които имат отношение по развиването на научни изследвания и иновации.

Европейската комисия стартира в рамките на Хоризонт 2020 нов механизъм за подкрепа на държавите членки на ЕС да реформират политиките си в областта на научните изследвания и иновациите -Policy Support Facility (PSF), като един от седемте приоритета за структурни реформи на страните членки, чрез които ще се даде тласък за възстановяване на растежа и създаването на работни места. България в голяма конкуренция спечели съревнованието и е избрана като първата държава-членка, за която ще се приложи този механизъм.

На 3 март 2015 г. в Брюксел, при обявяването на старта на този механизъм от комисаря за наука г-н Карлош Моедас, министърът на образованието и науката проф. Тодор Танев, каза: „Механизмът за подкрепа на политиките на Европейската комисия е инструментът, който ще ни помогне да стартираме необходимите реформи, за да направим нашите системи за научни изследвания и иновации по-ефективни, особено що се отнася до тяхното управление. Резултатите от партньорската проверка ще бъдат включени в сериозните усилия, полагани от Министерството на образованието и науката и правителството, за подобряване профила на България в областта на науката и иновациите, като го направят в по-голяма степен насочен към постигането на резултати и в полза на обществото“.

С подкрепата на Главна Дирекция „Научни изследвания и иновации“ на Европейската Комисия, група от старши експерти, учени и длъжностни лица от правителства на 10 европейски страни – Холандия, Германия, Испания, Португалия, Австрия, Полша, Словения, Ирландия, Норвегия, Великобритания в продължение на 6 месеца, извършват партньорска проверка на България и подготвят препоръки за увеличаване на въздействието на публичното финансиране на научните изследвания и иновациите посредством подобрени стратегии, програми и институции, както и реформи за осигуряване на благоприятна за инвестициите среда, за да се насърчат иновациите в бизнеса.

За България трите сектора за приложение на механизма за подкрепа в областта на научно-иновационните политики са:

I.  Финансиране на изследванията и иновациите и оценка на изпълняващите органи и инструменти. Подобряване на качеството и ефективността  на организациите за обществени изследвания и съобразяване на нормативната база за ефективен мониторинг на резултатите от научни изследвания, програми и проекти. Преструктуриране и внедряване на структурни промени в Закона за насърчаване на научните изследвания и Правилника на Фонда за научни изследвания.

II. Капацитет за развитие на човешките ресурси в областта на научните изследвания и иновациите. Подобряване на академичния път в кариерата чрез дълбочинна оценка на настоящото законодателство (Закон за развитие на академичната кариера) и препоръки за преодоляването на предизвикателствата на изтичане на мозъци и стареенето на изследователските екипи в дългосрочен план. Също така въвеждане на стимули за организациите за обществени изследвания и университети за приемането на Хартата и Кодекса, както и специални мерки за повторна интеграция.

III. Преодоляване на пропастта между изследванията и бизнеса. Изграждането и засилването на политики и инструменти за трансфер на знания и технологии, включително и оценка на настоящото законодателство и въвеждане на съобразени мерки за привличане на индустрия и в частност малките и средни предприятия да финансират публичните научноизследователски организации.

В рамките на първото посещение на експертния панел в периода 22-24 април 2015 г. бяха проведени серия от срещи с представители на правителството, на Столична община, парламентарни групи, научни и бизнес организации.

Източник: Пресцентър на МОН