Преминаването към едносменен режим в училищата в големите градове трябва да стане в период от 9-10 години. Вероятно ще се ориентираме към поставяне на този срок, след като водихме разговори със София, Пловдив, Варна и Бургас, обяви министърът на образованието Красимир Вълчев.

Първоначално в Закона за предучилищно и училищно образование бе заложено промяната да стане до 2021 г. Преди старта на тази учебна година обаче бе направена корекция в нормативната база и МОН се отказа от този фиксиран краен срок. Сега до 10 декември чака предложенията на общините как да стане по места преходът от учене сутрин и следобед към едносменен режим. Запитан дали в отговор ще се осигури финансиране за строеж на нови сгради, или ремонти на съществуващи корпуси, Вълчев каза: „Преминаването към едносменен режим е много добра цел от гледна точка на добрата учебна среда и условията за учене. Но то е и скъпа цел. Няма как да не изисква средства и допълнително финансиране”.

Той добави, че крайният срок 2021 г. е бил нереалистичен, както откъм осигуряване на средства, така и от гледна точка на техническата възможност – дори при осигурени пари, да се намерят терени, да се проектира, да се строи училище и да влезе в експлоатация. Това се видяло още през 2016 г.

В момента в цялата страна има над 70 общини с училища на две смени, като в половината от тях една сграда се поделя от две учебни заведения. Вече има и общини, които са били на двусменен режим преди 2 години, и са преминали изцяло на едносменен. Община Кюстендил е една от тях, но тя е имала само две училища и възможност за преструктуриране на материалната база, даде пример Вълчев.

Той призна, че най-големият проблем е в Пловдив, София, Варна и Бургас и там не може да се мине без строеж на нови сгради. Към момента в Пловдив на две смени се учи в 25 училища. В южните квартали на София не са строени учебни заведения в последните десетилетия, а има много хора, които са се заселили там. Варна и Бургас имат по 30 училища на двусменен режим, очерта картината министърът.

Вълчев обясни, че преминаването към едносменен режим включва както строеж на нови училища, така и дострояване на съществуваща база. Но също и намаляване на приема и по-равномерно разпределяне на учениците в съществуващите учебни заведения. Необходимо е и оптимизиране на мрежата -някъде имаме излишък на база в професионални гимназии и недостиг в специализирани учебни заведения, каза министърът. Това също се обсъжда с общините. „Чакаме предложения от тях – те могат най-добре да заложат тези четири мерки в общинските програми и да намерят сечението на всички интереси”, каза министърът.

На въпрос дали след като тази година не се намериха пари за строеж на нова Математическа гимназия в Пловдив, средства ще бъдат заложени догодина, Вълчев отвърна, че засега пари няма.

Свиват приема, ако не е осигурена занималня 

„С въвеждането на принципа близост при приема в първи клас в последните 2 г. се констатира по-равномерно разпределяне на децата между съществуващите училища. Няма я предишната свръхконцентрация в някои учебни заведения, което е положителна тенденция, отчете Красимир Вълчев. Това също помага за минаване на едносменен режим, защото най-често на две смени са тези заведения, които са най-желани”.

Голяма част от най-търсените училища обаче не са уредили целодневна организация на учебния процес. Затова министърът утвърдил промени в Наредба 10, която регламентира приема от първи клас. Една от тях е общините да имат възможност да съгласуват приема на първолаци, когато училището е на двусменен режим и не е осигурена занималня за децата. „В никакъв случай не говорим за рязко намаляване на приема в едно или друго училище, а за поетапно свиване, което ще осигури преминаване на едносменен режим. При недостиг на класни стаи с 10-15% свиване е възможно в един разумен период от няколко години да се постигне ефект. Дори да са повече от 5”, каза Вълчев. Той добави, че редица училища в почти всички големи градове са започнали такъв процес от миналата година.