Иновативните и креативни училища и учители са тези, които ще променят образователната система – не МОН, не регионалните управления по образованието.
Драмата на днешното образование е, че то е от времето на масовото производство с характеристики на производствена система и доминираща култура на стандартизация. Това заяви министърът на образованието Красимир Вълчев на форум за иновации в София, предаде БГНЕС.
От друга страна, светът става все по-комплексен, разнообразен и динамичен. Днешната система трябва все повече да изглежда като организъм, а не като производствена система. Сумарната енергия на училищата и детските градини да я променят е 1000 пъти по-голяма от тази на МОН и 100 пъти по-голяма от тази на регионалните управления по образование, каза Вълчев. След години, но не толкова далеч, когато днешното поколение деца ще са на пазара на труда, изкуственият интелект ще е заменил човешкия труд, който не изисква творчество и основният капитал на хората ще остане креативността.
Иновациите имат нужда от допълнително финансиране, но не трябва да създаваме стимули да се правят иновации единствено заради финансирането. Законът за предучилищното и училищното образование ни дава възможност на законово ниво за това, но на подзаконово ниво бихме могли да създадем повече нормативни предпоставки за иновации по отношение на целодневната организация, управлението на училищата, създаване на нови интегрирани учебни предмети и прилагане на нови методи на обучение, добави още Вълчев.
Иновативният и креативният учител е най-ценната иновация, и преди всичко трябва да имаме добри учители във всички училища, отбеляза министър Вълчев по повод на изнесени данни на форума, че най-малко иновативни са професионалните училища, а най-иновативни са профилираните гимназии.
Иновациите обаче не трябва да бъдат самоцелни, а да са насочени към подобряването на образователните резултати на учениците и целта на днешния форум е да дадем този сигнал, за да кажем, че разчитаме на иновативните училища и учители, коментира образователният министър.
По думите му на отрасловия съвет през миналата седмица за подписването на анекса за увеличението на учителските заплати с 20 процента от 2019 г. е било коментирано със синдикатите, че училищата се справят с веществената издръжка, но в най-голяма степен имат нужда от средства за развитие. Те са им необходими за съвременни образователни ресурси, за иновации, за въвеждането на информационните технологии и това ще бъде приоритет на бюджетната политика в сектора, каза министър Вълчев.
Той съобщи, че в момента се дават относително малко средства – 11-12 милиона лева, за подобряване на материалната база и за развитие на училищата, но няма средства, които да бъдат в бюджетите на всички училища, за да се насочат за развитие, освен тези 25 лева, предоставяни на ученик.
Най-честите иновации в училищата са свързани с методите на преподаване, с мотивирането на учениците да учат, със създаването на по-благоприятна среда за учене, с въвеждането на информационните технологии в образователния процес, обясни министър Красимир Вълчев.
Той съобщи, че ще се използва моделът на програмата „Еразъм“, за да се насърчат училищата да обменят добри практики, да правят партньорства и да се подпомагат взаимно за въвеждането на иновациите.
В началото на следващата година ще бъде създадена такава програма, заедно с националните програми в образованието за 2019 г., като тя ще започне минимум с 1,5 милиона лева за обмяна на опит между училищата за иновации, но занапред тези средства ще се увеличават.
