Мнения

Възпитанието не е химическо чистене

Стряскащи данни отново ни показа статистиката за ангажираността на родителите за това какво става с децата им в училище. Всеки пети родител се интересува проформа или изобщо не го е грижа. В същото време от тези, които се интересуват, 40 на сто получават информация за проблеми с поведението главно от детето си, а 77 на сто питат отново него, ако забелязват проблеми с образованието му.

С две думи, връзката между училището и родителите е лоша. Нещата отстрани изглеждат така сякаш двете страни около децата – родители и учители, си нямат доверие, а това е нещо, което се изгражда доста трудно и бавно. Единственият начин това да се случи е хората да си говорят и да не си слагат един на друг етикети. Добър пример за това е отношението към учителя не като към партньор, а като човек, който ни е длъжен за нещо. Образователните институции също са длъжници, защото трябва да бъдат много по-отворени и дружелюбни и да скъсят дистанцията максимално.

Интересно е, че при запитване родителите декларират пълно доверие в институцията, но когато се конкретизират въпросите, става ясно, че ако има проблеми с учебния материал например, 40 на сто ще се справят със собствени сили, друга част ще наемат частни учители и една малка част ще потърсят учителя за допълнителна консултация.

Наскоро и от просветното министерство се чуха гласове за повече ангажираност, а вече има кампания за обръщане на родителите с лице към школото.

Всъщност, отношението към децата ни е сякаш по аналогия с адаптирането ни към пазарната икономика – печелиш повече пари, нямаш свободно време и оставяш си дрехите на химическо чистене, като очакваш всичко да е наред, когато ги вземеш. Всички добре знаем обаче, че с възпитанието и образоването на хората това не е лесно и просто, нито за реализиране, нито като подготовка на процеса.

Неглижирането досега на проблема за взаимоотношенията между родители и училището доведе до ясни негативи, защото този проблем пряко касае целия учебно-възпитателен процес и има огромно внимание върху него.

Ако всеки от нас се замисли колко пъти ей така, без да го вика класната или директорът, се е поинтересувал от училищния живот на своите деца, сами ще разберем какъв е проблемът. Много от родилите нямат представа какво се случва в училище, а други дори и да имат, си казват нямам сили изморен съм, зает съм.

Разбира се, има деление и между развитите, за нашите разбирания, градове и по-бедните райони, но навсякъде ефектът е един – оставени да се спасяват сами, много от родителите прехвърлят безотговорността си към децата си. А те са такива, каквито ги възпитаме ние, интернет, училището и т.н. И успех може да има само ако се действа на всички нива и координирано.

Автор: Тодор Господинов

Източник: monitor.bg