Ученици Училища

Въвеждат обучение по дигитални технологии от първи клас

Обмисля се въвеждането на дигиталните технологии в образованието още от първи клас.

Това заяви във Варна министърът на образованието Красимир Вълчев.

Той бе в в Икономическия университет в морската столица за поредната лекция от цикъла MASTЕRCLASS WORK 4.0, посветена на предизвикателствата, които дигиталната революция поставя пред пазара на труда. „Въведохме предмета компютърно моделиране от трети клас, но по проект „Образование в бъдещето“ ще въведем часове по кодиране и компютърно моделиране и за първокласниците.

Днешните деца учат повече чрез образ, но не трябва да предозираме с това. Финансирахме изграждането на wi-fi мрежи във всички училища, но за образование, със защитни стени, а не за забавление в интернет“, коментира министърът.

Освен учениците в дигиталната революция неизбежно ще трябва да влязат и учителите, които също се подготвят да приемат предизвикателството. „Ключовата дума на 21 век ще бъде алгоритъм и голяма част от работните процеси ще преминават през кодиране на алгоритми. Затова е добре да подготвим с умения днешните деца за пазара на труда със задълбочени дигитални умения, за да сме страна, която ще генерира голяма добавена стойност и ще бъдем част от развитите страни.

Скоро ще бъде одобрена програма „Образование на бъдещето“ за дигитални умения, където едната насока е изграждането на електронна платформа за ученици с отворени образователни ресурси – уроци, фимчета, клипчета, които самите учители ще изработват, а ние ще им ги плащаме. Те ще бъдат свободни за ползване от всички, посочи Вълчев. Амбицията ни е да им осигурим безплатни платформи за обучение  и ще финансираме дейностите по дигиталната креативност“, каза още министърът.

Според него обаче, не всички университети са достатъчно иновативни, като основната група иновации са свързани с това в по-голяма степен да бъдат мотивирани учениците и студентите да учат, като се свързват дигиталните и професионалните умения. Това, според Вълчев, поставя образователната система пред голямо предизвикателство – да се подготвя поколения, които да имат база от знания и умения, които да им позволявам да надграждат в много посоки и да могат да сменят професии и се реализират.

Министърът посочи и статистика, според която от началото на новата учебна година 1 700 от 2 400 училища у нас работят с електронни дневници. „Висшето образование се глобализира, над 20 000 българи учат зад граница, като се забелязва спад на броя на гимназистите, които след завършването си търсят образование в чужбина. Докато през 2016 г. заминалите да учат зад граница младежи са били 5 000, то през 2018 г. те са вече 3 500.

В същото време расте интересът на чуждестранните студенти към образованието в България, като броят им е около 12 500. МОН  се старае да привлича повече студенти от българската диаспора в чужбина, като приемът за тях е увеличен от 400 на 2000 с тройно увеличение на стипендиите за тях.

„За последните 10 години изградихме мрежа от над 300 неделни училища, в които се обучават над 3000 ученици. За съжаление малка част от тях са в гимназиален етап. Родителите и децата са по-склонни да се включат в VII-VIII клас, по-малко са след това. Факт е, че имаме повече деца от новите български диаспори, които се връщат в България.

Ако съдим по училищата за нетната външна миграция, последните години имаме като цяло намаление на броя на децата, които напускат страната. Най-голямото намаление на външна миграция през последните 2 години е на ученици от ромски произход“, каза още министърът. Той обаче припомни, че стремително расте броят на първокласниците, за които българският не е майчин език. През тази учебна година това се отнася за всяко трето дете у нас.

Според тези данни от общо 60 000 първокласници, около 20 000 трудно или почти не говорят български език. За сравнение, през 2017 година броят на децата с друг майчин език, различен от българския, е бил под една четвърт от общия брой първокласници. Невладеенето на български език е основна причина за отпадане от образователната система.

Въпреки действащия механизъм за обхват на учениците, през миналата година от училище са отпаднали 5000 деца. Неразбирането на българския език често е причина децата да отпаднат от училище. Ето защо действащият от две години механизъм за обхват на децата в образователната система е насочен и към предучилищното образование, за да може от детската градина плавно да се преминава в първи клас.

Лидерът на КНСБ Пламен Димитров, който също участва във форума във Варна  добави, че „В областта на образованието се полагат много усилия, но големият проблем е как се променят изискванията към сегашните работещи“. Димитров изнесе данни, според които заетите у нас са 3 150 000 души, като поне един милион от тях трябва спешно да повишат базовите си дигитални умения, за да не останат без работа през следващите 4-5 години.

„КНСБ предложи стартирането на национална програма за повишаване дигиталните умения на работещите, за която ще са нужни инвестиции от около 1 милиард евро“, припомни Димитров. Той уточни, че министерството на труда вече е направило първи стъпки със залагането на около половин милион лева по ОП „Човешки ресурси“ за получаване на базови дигитални умения.

България изостава много, но хубавото е, че има европейски фондове, които дават възможности за повишаване квалификацията на работещите“, каза още Пламен Димитров.

Източник: monitor.bg