„Министерството на образованието и науката подготвя постановление, с което да се направи механизмът за връщане на ученици в училище траен, ще го институционализираме и ще го финансираме”, каза в Добрич пред учителската общност министър Красимир Вълчев. „Това, което правихме досега, общините да отговарят за обхвата не се получава, както и усилията на регионалните образователни структури” – добави той. Ще бъде направена програма, по която ще бъдат изплатени средства на участващите в издирването на ученици за миналата година, като разходи за транспорт и др.
„Механизмът за връщане на ученици в училищата стартира, даде резултати, той трябва да продължи. Предизвикателството е да направим така, че всички институции да работят заедно. А тук имаме забавена скорост”, каза още министър Вълчев, като призна, че на терен учителите невинаги са имали съдействие от другите социални институции, включително и от полицията.
Междувременно стана ясно, че почти 20 хиляди деца са върнати обратно в клас и за първи път е направена проверка кои са децата, които не ходят на училище. Така бяха открити тези 206 000 деца, които всъщност липсват в образователната система. Това заяви зам.-просветният министър Деница Сачева пред БНР.
Тя допълни, че до момента почти 11 100 екипа в цялата страна са обходили адреси на 189 000 деца, като за 54% от тях има данни, че се намират в чужбина, а 25% не са намерени на посочения настоящ адрес. Според нея очакванията за добри резултати от прилагането на механизма само за няколко месеца се оправдават.
В коментар на случая с момичетата, държани от родителите си в пълна изолация в кв. „Люлин“, Сачева отбеляза, че две от тях също са били издирвани от екипите за обхват, но са били класифицирани в групата на 25-те процента деца, които не са намерени на първоначално идентифицираните адреси. По тази причина е трябвало да бъдат подадени за издирване в МВР.
Най-голямата сестра не е била обект на издирване в рамките на механизма, тъй като е навършила 19 години. При връщането на двете по-малки сестри в училище предстои извършване на задълбочена социална оценка и съвместна работа на представители на образователните институции с психолог, допълни Сачева.
По думите й работата на екипите за обхват е доста трудна, тъй като гражданите не подават точна информация за адресите си в регистрите, съседите невинаги дават вярна информация, а имало и родители, които крият децата си.
„Но това не ни отказва. Напротив, търсим допълнително механизми, с които бихме могли да направим така, че децата да бъдат издирени и съответно вкарани в клас… Усилията на държавата са насочени към това да направим интегрирана информационна система между всички институции – тоест система, в която институциите могат да обменят данни помежду си“, обясни Сачева.
Сред предизвикателствата Сачева добави и факта, че за много от издирваните деца няма точен адрес, тъй като те не живеят в места, в които има изградена инфраструктура.
„Има деца, които живеят на места, където изобщо няма улици. Бързам да дам един положителен пример, който показва обратната страна на медала. Например в село Давидково, в Смолянско, бяха открити 11 деца от 4 семейства, които живееха на палатки. Съответно тези деца бяха привлечени обратно в селото. Цялото село се включи с кампания за дарения. В момента тези семейства живеят в крило на болницата, която е закрита в селото и съответно тези деца, които подлежат на задължителен обхват, ходят на училище“, разказа тя.
До 30 ноември 2017 г. върнатите в образователната система деца са 17 297, като от тях 1 221 са отпаднали повторно, припомни заместник-министърът на образованието. Според нея причините за напускане на училище от тези ученици са свързани предимно със заминаване в чужбина, преместване в друго населено място и здравни проблеми, но в 18% от случаите родителите изразяват нежелание децата да ходят на училище.
Източник: dobrichmedia.com, dnes.bg
