Представяме ви няколко коментари от „Фейсбук“ по повод новината, че Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) ще получи непрекъснат достъп до автоматизираните информационни фондове на Министерството на образованието и науката (МОН).
Припомняме, че целта е да може да следи за радикализация сред учениците и студентите. Преди седмица за обществено обсъждане бе публикувана инструкция, според която агенцията ще може да проверява непрекъснато данните на децата от предучилищна възраст, учениците и студентите. В мотивите не се посочва каква е целта на достъпа на службата до тази информация, а експерти в областта на сигурността коментираха пред „Дневник“, че не могат да си обяснят защо е необходимо това.
Надежда Цекулова, журналист, правозащитник:
Гражданите се тревожат, че така наречените правоохранителни органи, които се държат по-скоро като репресивни, ще използват децата им, за да ги сплашват и манипулират при нужда; че ще могат да влияят върху образователното развитие на децата на неудобни и неправилни граждани; и че след промените относно „тайния арест“ и последните действия на прокуратурата няма гаранция, че един ден детето им няма да се окаже обвиняем или арестант, за да измие лицето на някоя нефелна служба, а някой селски тарикат, амбициран за висока позиция в репресивния апарат на партията, да докаже лоялността си.
Какво е „радикализация“, как тя засяга 12-годишните и освен да пуснете ченгетата в училище, какво прави МОН, за да предотврати тази радикализация?
Какви са мерките, с които МОН и ДАНС ще защитят децата от радикалните групировки, за които стана дума?
Изобщо… Не сте убедителни.
Елена Гунчева, адвокат:
На Територията отново се предлагат абсурди. ДАНС да имала достъп до регистрите на министерството на образованието, за да следяла за радикализъм. Откъде накъде службите ще следят децата ни? При положение че по гетата в Пазарджик и Пловдив си ходят ислямисти и реват, че ще колят гяури, службите тръгнали децата ни да разузнават! Какво ще научите? Какви са им оценките? Дали са ходили на училище? Кога има родителска среща и с какъв успех са? Откъде накъде?
ДАНС бяха уведомени от родителите на ученика, който уж бил терорист. Не службите го разбраха, а били уведомени от загрижени родители. ДАНС пропуснаха най-срамния и голям пробив в защитата на личните данни от НАП, като ако хакерът не се беше похвалил в мрежите, можеше и него да пропуснат. Но иначе децата ни ще следят! Да припомня, че има и „тайни“ арести за деца до 24 часа. Много удобно, ако искаш да притиснеш родителите.
Всички бяха задължени да си докладват клиентите. Дружествата да си впишат действителните собственици. За да облекчим работата на ДАНС. Докато те следят кой плюе правителството в социалните мрежи. И изпълняват политически поръчки. Как да бъдем сигурни, че няма да използват децата ни?
Превръщаме се в полицейска държава в най-лошия смисъл на думата. Получаваме репресии и непрестанно следене, но без сигурността срещу битовата и икономическа престъпност.
Мария Спирова, кандидат за евродепутат от „Демократична България“:
Абсолютно е непонятна и неподкрепена с данни трескавата секюритизация на образованието. Какви са данните за радикализацията на малолетни? Тя проблем ли е и ако да, склонни ли сме да признаем, че радикализацията в учебни заведения е официално толерирана и институционално насърчавана, докато е към определени групи-бушони в обществото?
Не. Нищо от това не е на дневен ред, защото няма кой да го изговори.
В този смисъл, тази инициатива не може да не се разглежда като пореден опит на един режим да се окопае.
Обличането в легитимни правомощия един изначално репресивен глад за тотално, произволно следене не е защитимо. Не е защитимо никъде, нито в САЩ, нито в Обединеното кралство, но двойно повече тук, при публично известното за намеренията, поведението и прийомите на българските власти.
Невъзможно е, след всичко случило се през последните три години, ДАНС или МВР да имат претенцията, че им се дължи обществено доверие и подкрепа за придобиване на извънредни неограничени правомощия.
Не, не им се дължи. Всеки рационален гражданин иска да контролира тях, не те него или децата му.
Асенка Христова, изпълнителен директор на Институт за изследвания в образованието:
Явно наистина има сериозен проблем с аргументацията на този казус. Имам относително добра представа какви данни се събират в регистрите на МОН – видно е и в съответните наредби. Освен, ако ДАНС не са измислили някаква невиждана иновативна методология, чрез която да извадят тенденции за радикализация въз основата на тези данни (в което дълбоко се съмнявам), това просто е несериозно.
Също така ми е интересен и елементът с обществения интерес. Преди десетина дни получихме отказ да ни бъде предоставен достъп по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) до данни за търсенето на образователна услуга, наречена „професионално образование“ (измерено чрез приетите по първо желание деца в професионални гимназии) с аргумента, че това не е информация от обществен интерес и на базата на нея не може да бъде направен извод за дейността на съответния орган. Което само по себе си е странно, защото същият този орган е обявил политика към увеличаване на атрактивността на и приема в професионалното образование.
Дали подобна цел може да бъде постигната, зависи до голяма степен именно от търсенето на образователна услуга, т.е. от ответната реакция на семействата/учениците към предлагането. С други думи, не е достатъчно само да се увеличи план-приемът, следва да има ефективни интервенции и по отношение на избора/желанието на децата.
Но явно общественият интерес се дефинира по съвсем други логически модели.
