За никого не е тайна, че директорите в средното образование са с пожизнен мандат. Държавните длъжности на президента, на правителствата, на кметовете, на ректорите на университети имат определен мандат. Ако изпълняваш добре своите професионални задължения и резултатите се виждат, то хората ще те изберат отново на същата длъжност. Но такава демокрация липсва в средното образование. Длъжността на директорите, както и тяхната власт, се измерва с тази на средновековни феодали.
В ръцете на директора са делегираните бюджети, които никой не е наясно как точно се разпределят. Една елитна гимназия може да дава ниски заплати на учителите, защото разпределя парите в други насоки. Като например съмнителни командировки за „повишаване квалификацията” на директора и заместниците му. Защо в училища с 1000 ученици заплатите на преподавателите са същите както и в училища със 100-200 ученици?
Кой от учителите би се осмелил да се оплаче, да повдигне въпроси, свързани с прозрачността на делегираните бюджети? Защо извънредното работно време на учителите, когато има олимпиади или матури например, не се заплаща подобаващо?
Ясно е също, че директорите си имат любимци, както и учители, които все са обвинявани за нещо. Разбунтува ли се някой, веднага ще се намерят начини да му се почерни животът и даже ще бъде принуден да напусне работа. Така учителите се оказват притиснати, от една страна, от диктата на директорите, а от друга страна, от лошата дисциплина на учениците.
Не е ли време в 21-ви век вече да се прекрати диктата в нашето средно образование? Да бъдат избирани директорите от самите преподаватели с мандат? Така ще има и най-добрият финансов контрол на делегираните бюджети. Хората, които работят в една институция, най-добре знаят какви ремонти са направени, какви материали и консумативи са закупувани. Финансовите документи трябва да бъдат публично достояние, а не да се пазят в тайна, както е досега.
Конкурсът за директор трябва да е анонимен и провеждан веднъж на всеки 3 или 4 години. Ако един директор не получи квалифицирано одобрение от преподавателите, тогава е нужна смяна. Новият директор задължително трябва да бъде предложен от самите учители. Хората в един екип най-добре знаят, кой притежава нужните качества за ръководител. По този прост и елементарен, но демократичен начин, ще се сложи край на диктата и феодалното поведение на някои директори. В ерата на пазарна икономика никоя длъжност не бива да е пожизнена! Особено в образованието!
Източник: Автор: Веселина Стефанова
