България ще трябва да създаде нова изпълнителна агенция към просветното министерство и да се откаже сама от част от безвъзмездното финансиране по оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, за да убеди Европейската комисия (ЕК), че междинните плащания по нея трябва да бъдат размразени. Тези действия трябва да бъдат факт най-късно през септември. Това се разбра от изслушване на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на заседание на две ресорни комисии в парламента.
Междинните плащания по оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ бяха замразени през февруари т.г. заради констатирани нарушения, сред които и свръхконцентрация на власт в ръцете на образователния министър, по времето когато на поста е Меглена Кунева. От тогава България не може да иска осребряване на вече фактурирани разходи по започнати проекти по оперативната програма и всичко се плаща от националния бюджет, а към момента разплатените средства са около 4.5% или 65.4 млн. лв. Преди замразяването обаче страната ни също не е искала възстановяване на платени средства от европейските фондове.
Едно от най-големите нарушения, констатирани от одит на Брюксел, бе, че Министерството на образованието и науката е едновременно и управляващ, и бенефициент по оперативната програма – т.е. от една страна разпределя средства, а от друга – ги усвоява. Днес министър Вълчев обяви, че след като подчиненото му ведомство не е успяло да убеди Брюксел, че в него може да бъде издигната „своеобразна китайска стена“, т.е. да има разделение между дирекцията, която е управляващ орган, и дирекциите, които усвояват средства, управлението на оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ ще бъде извадено в нова изпълнителна агенция към МОН, в която на принципа на непрекъснатост ще работят част от сегашните служители. Очакванията са новата агенция да бъде създадена през септември без да се налага нова акредитация.
Освен да създаде извади управляващия орган от министерството министър Вълчев обяви, че трябва да бъде подобрен капацитетът на служителите в него, което било най-голямото предизвикателство.
Трето условие е страната ни да се „самонакаже“, като направи финансови корекции по част от проектите – т.е. да се откаже от част от безвъзмездното финансиране и доплати с пари от бюджета. От просветното министерство уточниха пред „Дневник“, че към 20 юли на близо 140 проекта по грантовите схеми на оперативната програма ще се наложи да бъдат направени финансови корекции (б.а. – в отговор на въпрос на „Дневник“ към 30 юни от МОН обявиха, че по оперативната програма са сключени 133 договора на обща стойност 338 млн. лв.). По думите на министър Вълчев размерът на корекциите може да бъде 5, по-малко или повече проценти от сумата. Това значи, че страната ни губи тези безвъзмездни пари, но те ще бъдат платени от националния бюджет и отрицателни последствия за бенефициентите няма да има.
Освен парите от финансовите корекции министър Вълчев потвърди, че заради забавяния и прекратявания на процедури по избор на оценители има голям риск страната ни да загуби около 70 млн. лв. по друга ос на програмата – за изграждането на четири центъра за върхови постижения и осем центъра по компетентности. От думите на учени днес се разбра, че има притеснения около компетентността на експертите, които ще оценят кои проекти да бъдат финансирани.
Източник: dnevnik.bg
