Едва с 1.5% да се увеличи делът на децата от уязвимите групи, обхванати в предучилищно образование – тази повече от скромна цел си поставя България в плана за действие за 2019 г. в изпълнение на Националната стратегия за учене през целия живот (2014-2020), който е представен за обществено обсъждане до 20 май.
Както подобава на подобни документи, и този изобилства от мерки и дейности, които влизат в задълженията на държавата, а за огромна част от тях се разчита традиционно на европейско финансиране.
В последните години делът на малчуганите у нас, посещаващи детска градина, се увеличаваше с малки стъпки – от 87.1% през 2013 г. на 89.2% през 2016 г. Последният доклад на ЕК за образование за 2018 г. обаче констатира влошаване на този показател – през 2017 г. обхванатите деца у нас до 7 г. в предучилищна подготовка спадат до 86.5% при среден процент в ЕС 94.8%. В плана са цитирани други данни – за децата от уязвими групи, които трябва да бъдат обхванати в задължително предучилищно образование. Според документа процентът им в момента е 78.4%, а в края на 2021 г. следва да се увеличи до 79.9%. Не е ясно защо държавата си поставя толкова ниска цел, при положение че имаме още доста да догонваме останалите европейски държави. Задачата следва да бъде осъществена по проект „Активно приобщаване в системата на предучилищното образование“ на ОП „Наука и образование“, чийто общ бюджет е 82 млн. лв.
За модернизиране и изграждане на материалната база на съществуващи детски градини или нови такива, както и за подобряване на достъпа до качествени предучилищни и социални дейности за деца в неравностойно положение, са предвидени 11.7 млн. лв. по финансовия механизъм за европейското икономическо пространство (1.7 млн. лв. са национално съфинансиране), става ясно още от представения план.
За другата цел – намаляване на дела на ранно отпадащите от училище ученици под 11%, ще се разчита главно на националната програма „Заедно за всяко дете“. Нейният бюджет е от символичните 300 хил. лв. – 100 хил. лв. са предназначени за екипите, които издирват и връщат в клас ученици, а останалите 200 хил. лв. са за насърчаване на взаимодействието с родителите. По този показател последно страната ни отбеляза подобрение – делът на преждевременно напусналите обучение млади хора в България намалява от 13.8% през 2016 г. на 12.7% през 2017 г. За сметка на обаче продължават огромните диспропорции между големите и малките градове, а включването на ромите в образованието също остава ключово предизвикателство пред страната ни. Тук най-много се разчита на проект „Подкрепа за успех“ по НОИР с бюджет от 127 млн. лв. Очаква се процедурата да помогне за равния достъп до образование на 120 хиляди ученици чрез различни дейности за преодоляване на обучителни затруднения и пропуски при усвояването на учебния материал.
След последния звънец
От плана на МОН не става ясно с колко процента държавата си поставя за цел да увеличи участието на възрастните хора в учене през целия живот. В момента възрастните българи, включени в образователни програми, са много малко – едва 2.3% по данни за 2017 г., което е доста под средното за ЕС от 10.9%. По проекта „Нов шанс за успех“ на оперативната програма е планирано 10 хил. лица над 16 г. да се включат в курсове по ограмотяване (при 5819 обучени досега). Финансово ще бъдат подкрепени и 600 образователни проекта на читалища, музеи и библиотеки.
