Според Бележник 2023 – прегледа на Националната мрежа за децата, който дава оценка на публичните политики по отношение на образованието, държавата получава оценка 3,40.
„В образованието у нас е налице огромно разслоение – имаме гениални олимпийци от конкретни училища и слабо представяне в НВО при 40% от децата. Няма политики за регионалните различия. Обсъждат се идеи за военно образование вместо работа с родителите и образователните медиатори. Училището като място, което обикновено първо вижда проблемите на децата извън семейството, не успява да се превърне в доверена среда, която оказва подкрепа при стрес, прояви на насилие и др. Приобщаващото образование не се случва, защото е делегирано на масовия учител, няма приобщаващи модели и учителите не знаят как да работят с тях, а в градините дори се отказва прием. При всички налични проблеми на заден план остават важни теми като мейдийна грамотност, безопасен интернет, гражданско образование, сексуално образование и др. До тях изобщо не се стига и те остават на заден план. Цялостно системата оставя впечатление, че пари за образование има, но те не се изразходват целесъобразно и не допринасят за ефективност, устойчивост и възвръщаемост на направените инвестиции.
Образователните различия и сегрегация стават все по-дълбоки, а успехът на децата в училище – пряко свързан с населеното място и социално-икономическия статус на семействата им. Заради „скрити“ образователни разходи (помагала, храна, транспорт) достъпът и пълноценното участие на децата в образователния процес реално е ограничен във възможностите на семействата. В началота на 2023 г. бяха приети промени, които направиха учебниците до 12 клас безплатни, което със сигурност е крачка напред, но разслоението в нивото на подготовка и качеството на достъп има на всички нива. По данни от Института за пазарна икономика, 7-класниците в 181 общини имат Слаб (2) по математика – или в близо 70% от общините. Това говори за изключително съсредоточаване на качественото обучение по математика (а и точни науки като цяло) в много малък брой елитни училища. Извън тях качеството спада рязко, оттам и броят на учениците, които успяват да продължат образованието си в насока, която изисква по-сериозна подготовка. От гледна точка на икономическото развитие това обстоятелство спъва потенциала за развитие на редица отрасли и обрича цели региони на дългосрочна липса на кадри.“
Прочете пълния доклад и препоръките на експертите тук.
