Брекзит или Армагедон? Този въпрос трескаво си задаваха британските медии през последните месеци. Валяха прогнози за апокалипсис.
По страниците на вестниците на Острова се пишеше за запаси от лекарства, храни. „Има риск за познатия ни хамбургер“, оплакаха се дори от Асоциацията за сандвичи и готови храни. Марулите и доматите, които идвали от други страни в Европа, можело да не се доставят. На някои дори може да им прозвучи смешно, но това бяха само част от притесненията на някои от британците. Чуждите студенти пък бяха наплашени, че няма да имат шанс да учат в любимите университети на Острова. Все пак Англия беше топ дестинация и за българските младежи.
Очакваният апокалипсис обаче май няма да се състои. Оказа се, че кредитите за учащи от ЕС остават и така студентите ще могат да покриват обучението си там. Така вузовете на Острова си остават най-желани за сънародниците ни. И с най-голямо разнообразие от специалности. Всъщност според класация за най-добрите университети в света за тази година Кеймбридж и Оксфорд отново са на челни места и заемат съответно пето и шесто място. Интересна тенденция е обаче замяната на датски университети с италиански и испански, тъй като Дания бе предпочитана дестинация заради безплатното обучение. Завишените критерии обаче явно са отказали наши мераклии.
Факт е, че през последните няколко години все повече български младежи предпочитат да учат в чужди вузове. Най-вече за да имат шанс за по-добра реализация. И това трябва да ни е като обеца на ухото. Вярно е, че експерти вече отчитат обратната тенденция – тази на завръщане, но все още не може да се говори за някакъв траен процес. Да привлечеш младите хора, а още повече и да ги задържиш след това, е нужна много работа. Да им осигуриш стабилни доходи, възможност за израстване в кариерата и спокоен живот. Защото колкото и да е тъжно, навън бягат най-кадърните.
В същото време у нас продължаваме да си скубем косите, след като прочетем поредното проучване, което отчита неграмотността на нацията ни, броя на отпадащите ученици и писъка за недостигащите учители. По последни данни около 4000 педагози се търсят в цялата страна. И една от причините е точно защото младите хора не виждат смисъл да учат педагогика или пък предпочитат да станат учители в българско училище зад граница.
Като върна лентата назад, си спомням, че когато станахме член на Европейския съюз, се радвахме най-вече на това, че границите ще са отворени. Ключовата фраза беше „свободно движение“. Аз също съм млад човек, но избрах да остана тук. Няма нищо лошо в това да учиш навън. Напротив. Но бих посъветвала другите младежи – идете, учете, развивайте се, вижте света, придобийте знания и умения. Но се върнете. Защото тук има нужда от такива като вас. За да променим тенденцията и апокалиптичните проучвания.
