Не е нужно обществото да се прави на изумено и възмутено, все едно за първи път чува за трагичното състояние в сиропиталищата. Да. Сиропиталищата, а не социални домове, защото там децата са изоставени от най-близките си хора. Домът е символ на опора:топлина, обич, грижа, подкрепа, спокойствие. В дома детето има усещане за сигурност, чувства се в духовен комфорт, независимо от материалните затруднения. Нали мама и татко са с него. В сиропиталището то е сирак и думата си е съвсем точна.

   Доскоро класацията по брой изоставени деца водеше консервативна Великобритания. Така че, не само при нас се мълчи и има спотайване по парливите проблеми. Това, разбира се, не е оправдание. Имам преки впечатления от друг такъв дом, който наскоро закриха. Моя близка работеше там и страдаше от състоянието, в което се намираха децата, неспособни да дадат отпор на издевателствата от най-различно естество. Някои от местните хора използуваха почти безплатно труда им. Прокопаване на цялата градина например, срущу едно нахранване и 20ст. За морала във взаимоотношенията не искам да говоря, защото настръхвам само при мисълта за него.

   Винаги е така. Някой трябва да хвърли камък в блатото и тогава... познати реакции. Още докато са бебета, тези деца трябва да се дават за осиновяване. Има толкова семейства /у нас и в чужбина/, които с години чакат ред за това. Нито едно човешко същество не заслужава да живее по този унизителен начин.

   Като  не можеш да дадеш, поне не отнемай възможности!

   Събирането на помощи е временно решение, което също е въпрос на хуманност, когато друго решение не е възможно в конкретна ситуация. Този проблем обаче, трябва да се реши веднъж завинаги законово и по човешки. Държавата не би трябвало повече да го отлага. Неадекватното отношение винаги рефлектира върху обществото. Дълго подтискания негативизъм се развихря с необуздана сила и непредсказуеми последици.

Снощи по някоя от новинарските емисии /не помня коя/ вървеше репортаж за Дом за деца в Берковица. Слушах с половин ухо обичайните проблеми/толкова сме свикнали с това положение, че го приемаме вече за нормално/, но една реплика на журналистката ме впечатли. "...ако дневната издръжка на децата се увеличи от 0,10 ст. на 1,00 лев..."

По време на социализма /сами можете да пресметнете преди колко време/ родителите дават на децата си 0.10-0.20 ст. за закуска.