Полезна статия, нищо че на есен учениците ми ще бъдат четвъртокласници :) Благодаря ти, Андрей!

Връзка: http://www.anddro.hit.bg/za1klas.htm

Аз се разбирам отлично с родителите на децата в класа - за съжаление сме 4 клас и скоро ще се разделяме...

   Да, колега. Така е. Често децата дават добър урок и на родителите си, и на всички нас.

                                     Причините,които доведоха до разкъсване на връзката учител-родител са различни и аз няма да ги анализирам,защото не е моя работа.Отделни медийни внушения ,като че ли също спомогнаха авторитетът на учителя да бъде принизен и родителите да правят погрешни изводи и да раздават наляво и надясно несправедливи оценки.Аз мисля,че ако те бъдат по-добронамерени и отзивчиви ,всички ще бъдем доволни и най-вече техните деца.Много често учениците ни разбират и ни вярват повече.

   Като класен ръководител винаги съм се стремяла да създам у родителите на моите ученици усещането, че се борим за една и съща кауза ; че сме от едната страна на барикадата. С някои се получава и то обикновено с тези , с чиито деца по принцип няма проблеми. А останалите... или смятат, че всички учители искат да смачкат самочувствието на безценното им отроче /което например е обидило госпожата по музика/;или изобщо не можеш да ги откриеш дори и с полиция,/ за да им съобщиш, че синът им не е идвал на училище от 2 месеца/. Случвало ми се е родителят да се появи по своя инициатива /колко обнодеждаващо, нали/, отваряме дневника, преглеждаме оценките,....отсъствията /госпожата вади листче и стриктно записва дати , на които има отсъствия/...,разговор отностно дисциплината... До тук всичко е прекрасно ,нали ...? И на следващия ден въпросното отроче се явява пред мен с наръч фалшиви извинителни бележки... Тогава наистина ми става болно.

   Психологът се намесва при разрешаване на по-особени случаи, които има достатъчно, по комплексни причини. Отношенията между учител и родители в масовата практика също се нуждаят от постоянно подхранване на доверието и взаимоуважението. Системното общуване по въпросите свързани с израстването и възрастовите промени /физически и психически/, както и позитивното разрешаване на проблеми от различен характер чрез взаимопомощ в името доброто на детето, са все фактори в посока спечелване родителя  за така необходимото сътрудничество.

 Разбира се ,че трябва да има.

никакво различие по въпроса за желението да работиш  с деца и отдадеността към работата. Да си стъпол на дипломата си за мен означава да наистина да разбираш науката ,която представляваш или да можеш да я представиш; да можеш да "гориш " в нея! Това обаче не е тема на нашият разговор .

Нямаме различия по последното ти твърдение. Все пак добре е да има добри психолози в училищата!

 Дипломата не винаги е всичко. Аз мисля, че "работата с деца" е диагноза,зависимост. Не става свирка от всяко дърво.

А за хокането изобщо не се шегувам.