Отговорността ми като учител
Виждам, че на много хора не им е ясно, в какво се състоят задълженията ни като учители и произтичащата от тях отговорност. Нека да поговорим за това! Аз ще започна, а вие можете да продължите.
Като учител съм длъжен:
Да познавам добре материала, който преподавам и да се информирам непрекъснато за новости в своята област.
Да търся за всеки конкретен урок подходяща техника за преподаване на материала или за упражняването му.
Да се подготвя за часа, да осигуря допълнителни материали, ако е необходимо, да ги набера, сглобя, копирам на ксерокса в училище и т.н.
Да изпитвам редовно учениците, съобразявайки се с минималния брой оценки в наредбата.
Да оценявам справедливо не старанието, не отделения труд, а конкретния показан резултат, за да не давам повод за подозрения в субективно отношение.
Да подготвям контролни, тестове и класни, да ги проверя до 2 седмици след събирането им, да напиша коментар на всяка работа, да коментирам и в клас общия резултат, да аргументирам устно оценките.
Да водя изрядно материалната книга, дневника, бележниците, личните дела, да пиша справки за успеха и отсъствията, да пиша информации в края на срока и още цял куп спешно изникващи проблеми от административен характер.
Да приемам стоически приятелското или свадливото отношение на родители, които ме търсят в къщи или в училище, за да ми обяснят, че точно тяхното дете се нуждае от специален подход и аз трябва да го намеря, дори и самите те да не са се справили с това.
Да преглеждам като криминолог извинителните бележки и ако се усъмня да изтърпя истерии или нечия обида.
Да се обадя на родителя /който не ме търсил поне от година/ от собствения си телефон, ако детето му редовно отсъства и да приема философски думите ” Не знам какво става. Досега не сме имали никакви проблеми с Х.”
Да изтърпявам с каменно лице или ако може с усмивка внезапните нервни избухвания, ехидни забележки, вулгарни изказвания, клоунски изпълнения, че дори и сексуални попълзновения на деца с бушуващи хормони.
Да изглеждам винаги добре, да нямам бримки, скъсани копчета, размазан грим или да не съм облечена с демодирани дрехи, за да не давам повод на учениците да се занимават с външния ми вид, а не с урока до края на часа , че и срока.
Има още много. Хайде, сега сте вие!
