Как да спасим децата, които да
спасят нас и света

Тревизо, 06 август 2007 г.

По-голям Брутен вътрешен продукт,
по-добро образование? – Нищо подобно!

Представи си следната ситуация.

Министърът на финансите, застанал пред теб, ти говори почти човешки:

„Зная, зная, за дъщеричката си желаеш най-хубавото училище – близко, приветливо и спокойно – и най-добрите учители – ведри, компетентни и с авторитет. Но не мога да ти дам парите за всичко това. Нямам ги! А и да ги имах, щяха да са ми необходими разрешенията на 10 банки кредитори, което е много сложна работа. Обаче, ако си късметлия, кварталното ти училище може да се окаже много добро. Ако не си, какво да ти кажа, ... Остава ти възможността за едно частно училище, таксата е 4-5-6 хиляди годишно, или ... Я да видим пак сметките ... Ами да, разбира се! След 3 години, за 1 януари 2010 ще ги имаш парите! Естествено има и някои условия ... Значи ...

През идната, решаваща 2008 година трябва:

- да ядеш много повече. До пръсване! (И само купешка храна!);

- да пушиш и пиеш повече (купешки алкохол!);

- да съсипваш природата на България по-чевръсто (Колкото повече дървета изсечеш и повече бетон излееш, толкова по добре!);

- да ти крадат колата и телевизора по-често;

- да седиш повече време задръстен в градския трафик;

- да си болнав, за да си купуваш мно-о-о-о-ого лекарства!

- да има поне 1 наводнение и да паднат поне една сграда и 2 електрически стълба;

- да има пожари; - въздухът да стане отровен.

Споразумяхме ли се? ..."

*

Как се чувстваш, приятелю? Шокиран? Объркан? Гневен? Аз съм бесен! ...

„Та това е гавра!? Кой би го взел на сериозно?! ...!” – възкликваш озадачено. Ето и изненадата – Всички! Всички българи сме подписали този абсурден договор! Защото това е нещото, което ти казват и което вършат господата министри на финансите и на образованието.

*

Виждаш ли, някои от манипулациите на управляващите са безобидни, докато други са особено опасни, защото карат нас, активното гражданство, да градим претенциите си към властта на една нестабилна, фалшива основа.

В първата категория трикове попадат със сигурност изказванията на министъра на науката и образованието, че бил просто администратор на отпуснатите от министерството на финансите средства[1]. Докато във втората категория откриваме следната особено опасна измама: Докато за образование се отделят едва 4,2% от брутния вътрешен продукт (БВП) (а не 5 или 9%, бел. моя), положението ще остане все такова. Тя беше изказана от Сдружението на общините[2], но получава мълчаливото съгласие на МОН и МФ. Този анализ цели да я разобличи.

Що е Брутен вътрешен продукт (БВП)

Най-общо определението за БВП е стойността на продуктите и услугите произведени и пласирани на пазара от една национална икономика.

Всеки път, когато някой заговори за увеличение на учителски или лекарски заплати, за повече материали или за ремонт на сгради със социални функции, съответният министър излиза с редовното „Пари няма. Питайте министъра на финансите.” Последният задължително изкарва на преден план „стабилността на финансовата рамка” и изтърканите вече обяснения как допълнителния харч би генерирал страховита инфлация. После заявява, че бюджетът не бива да се пипа и за стотен път пояснява, че повече пари за образование и здравеопазване ще има чак когато порасне БВП[3]. Гневните учители или лекари се сепват. Знаят, че зад думите на финансовия министър със сигурност седят Международният валутен фонд и Световна банка, които ни дават „жизненоважни кредити”. Гледат, че тези думи са подкрепени и от 10-ина, макар и недотам ясни, таблици, обаче остават твърдо на позициите си за полагащото им се увеличение. После изкарват на масата за преговори своите цифри и ги изразяват задължително в проценти от БВП (Той е в основата на всеки лев изхарчен в обществения сектор!). Отговорът на първия финансист, в най-добрия случай, е „Ще видим.”, което означава „не”, и така търсенето на решението на проблема е отложено до ... другия път. Картинката е позната до болка, както са болезнени и резултатите от това „мижи да те лажем”.

Сега да оставим социалните свери като цяло и да се концентрираме върху образованието.

Към края на тази статия ще стане ясно защо, ако искаме да постигнем някаква положителна промяна, БВП не може да продължава да бъде величината, диктуваща финансирането на българското образование.

Не казвай БВП!

Ето причините, обясняващи вредата от използването на БВП за изразяване на размера на парите за образование.

I. БВП не съдържа всичката необходима информация за състоянието на икономиката ни. Той отчита само стойностите, за които държавната администрация има информация, т.е. онези декларираните - документираните с фактури. Остават извън обсега му всичките пари генерирани от черната икономика, която у нас е все още доминираща[4]. Следователно средствата за образование трябва да растат независимо от движението и размера на БВП!

II. Ако парите за образование зависят от БВП за предходната година. Това означава, че образователната ни система е привързана към един минал момент, към нещо било, но отминало: „Понеже е станало това и това, аз ще ти отпусна толкова и толкова.” Това обрича образованието ни на изостаналост.  За да поправим тази грешка трябва да направим така, че средствата за образование да растат независимо от движението и размера на БВП!

III. Икономиката ни бележи бърз растеж и покачване на БВП. Това предизвиква и повишено търсене на работна ръка.

Който е по-чувствителен към тези феномени, е разбрал вече, че става въпрос за неквалифицирана работна ръка. Защо неквалифицирана? – Защото структурата на икономиката ни е мафиотска, т.е. тук няма значима стопанска инициатива разкачена от волята на политическа партия или местния деребей. Това определя и внушителният превес на търсенето на „бачкатори”[5] вместо на „интелектуални” работници. Растежът на българския БВП означава днес все по-малък стремеж към учене - работа има колкото щеш дори за неграмотни. („По-добре неграмотни!” – биха казали мнозина наши предприемачи.)

На българския пазар на труда все още няма търсене на квалифициран персонал, на управленски кадри от среден калибър и на учени хора – такива с критично мислене. Най-красноречивото доказателство за това е неспирният приток на бачкатори в София, в по-големите градове и в курортите, и бягството на „учените” на ... където им видят очите.

Ето изводът: Ако парите за образование не растат с темп много по-бърз от растежа на БВП, ефектите ще бъдат 1. стимулиране на неграмотност и 2. „резервация” за катастрофални социални проблеми в близките 20-30 години! Със застаряването си неграмотните просто ще загубят работата си, изтласкани от други - по-млади неграмотни, които са традиционно по-енергични, по-непретенциозни и по-ниско платени (такива са обикновено и имигрантите от всеки по-беден район). Налага се изводът, че средствата за образование трябва да растат независимо от движението и размера на БВП!

IV. Информацията за размера на БВП не е надеждна. На пръв поглед това твърдение припокрива казаното в точка I. Но тук не говоря за липсваща, ами за фалшифицирана, преднамерено изкривена, нагласена информация! Както знаем, достоверната информация и статистика са много силни оръжия. По настоящем те са изцяло в ръцете на централното управление на страната, т.е. на правителството на Република България с отделните му министерства. Управляващите трябва да са луди, за да ги предоставят за ползване на някой друг хей така. А те не са. Официалните статистики са били многократно подправяни и в Италия, и в Гърция. Няма причина в България да е различно. Затова средствата за образование трябва да растат независимо от движението и размера на БВП!

V. БВП е стойност, която расте при появата на особено негативни битови,  обществени и екологични сътресения. Ето най-фрапиращите:

• Кражби на лично имущество. Една открадната кола например предизвиква следните възможни последствия: собственикът си я откупва или си купува друга, или остава без кола, ако е неплатежоспособен (обаче това е рядък случай, защото престъпниците не са вчерашни). В първия случай разбойниците все едно са продали услуга. Имат повече пари в джобовете си, които да похарчат за дрешки, часовник, ядене и пиене; пък и да им останат за поредната инвестиция (Кой знае защо ми идва на акъла един хотел по черноморието ... ?!). Търговията живва! Във втория случай расте оборотът на търговеца на автомобили. В третия случай на пазара се появява поредният автомобил за продан – може и на части.

• Паднала сграда, на улица „Алабин”. Разчистването и новият строеж са добре дошли за фирмите изпълнители. Този пример важи и за всеки друг инцидент с постоянна инфраструктура (пътища, електрически стълбове, язовири и т.н.).

• Взривена кола, асансьор или офис. Също и шоуто с половин дузина  кирки набучени по колата на някой недисциплиниран бизнесмен/ бизнесдама.

• Хронични заболявания и епидемии. Човек за друго пари може и да няма, но за здравето си ... Колкото повече са тези нещастници, толкова по-голям е БВП! За по-голяма компактност вкарвам в тази категория и алкохолизма и пристрастеното пушене.

• Интензивно земеделие. Модерното земеделие поглъща много повече вода, химикали и енергия от един старомоден чифлик. Търговията, транзакциите, сделките обаче са супер. Пари падат за модерния земеделец, за химическите заводи и за братушките (в растящ порядък). Онази минимална част от тях, която държавата успява да проследи, повишава БВП. А, пропуснах да спомена за качеството на модерната селскостопанска продукция, – колкото по-отровна е, толкова по-добре! Разпространението на алергиите е като манна небесна за БВП (виж  предишната точка).

• Унищожаване на горите за целите на масовия туризъм. Има и дървесина за продан. БВП расте!

• Нова, абсурдна в енергийно отношение сграда. Една стъклена недомислица на 5-6 етажа е заявка за луди пари за отопление зиме и за охлаждане лете. Доволни са руските газови босове, местните им душеприказчици и броячът на БВП.

• Задръстването. То вдига БВП особено много! И няма значение дали трафикът се проявява в центъра на града, в периферията или в околията му. Пътниците в обществения транспорт и шофьорите (всички с изключение на таксиметрите, де) са поизнервени, а градският въздухът – все по-гаден, но какво да се прави ... Задръстените се разтушават с радиопредавания и мобилни телефони. Консумацията на телефонни импулси и на неизбежната радиореклама, както и смиреното гъгнене на двигателите, карат родната статистика да полудява от радост – БВП расте(!).

Ето някои други поразителни случаи, в които БВП би трябвало да расте - щом претендира да отчита някакъв напредък, - но не расте:

• при посаждането на едно дърво и при всички човешки дейности, които не пораждат парична размяна (Те са познати повече като доброволни дейности.),

• при по-високите резултати на учениците,

• при използването на велосипед вместо автомобил,

• при намаляването на сърдечносъдовите заболявания,

• при консумацията на повече продукти от личното стопанство.

И накрая. Едно разплакано дете вдига БВП, докато едно сияещо дете не! (Оставам те да откриеш защо сам. Вече си напълно наясно с перверзния механизъм.)

Всичко казано дотук подсказва, че колкото по-скоро средствата за образование станат независими от движението и размера на БВП, толкова по-добре, защото този индикатор е показателен единствено за състоянието на ... търговията. И за нищо друго! Ако това не стане, ще продължават да ни правят на маймуни,  набивайки ни в мозъците оня абсурден рефрен: „Образованието ще разполага с повече пари, когато ядете повече; когато пушите и пиете повече; ако съсипвате природата си по-чевръсто; ако по-често ви крадат колите и сте все болнави, па си купувате и мно-о-о-о-ого лекарства!”.

(Признавам, че в първия вариант на този текст, тук фигурираше една псувня от моя страна.)

Опитите да ни будалкат ще продължават. Изразяването и планирането на финансите за образованието в проценти от БВП е много удобно, но горните 5 аргумента показват изключителната му вреда. Те доказват, че с прилагането му парите за образование се умножават много по-бавно, отколкото негативните явления повишаващи БВП. Затова днес казваме

 

 ... И отваряме дебат за „Новото финансиране на българското образование” – За механизмите, процедурите и законите, които да поставят в центъра си високите постижения на всяко българско дете, вместо някакви икономически показатели и волята на силните на деня.

Тревизо, 30 март 2007 г.

Какво е качествено образование
Кои са критериите и кои са мерните единици

Все по-често попадам на новини, инициативи, сайтове третиращи темата за "новото образование". (... Обаче в този прецизен момент, приятелю, ме обзема едно просветление. Нека ти го споделя, пък после ще продължа.)

***

Ето, докато търсех една картинка, която да стане символ и изображение, емблема на "Новото образование" тук, в този сайт, се случва нещо невероятно: търся в Гугъл, търся в Яху, ... м-м-м-м-м-м, все нещо не ми харесва - я учителката, я позата на дечицата, я постановката изобщо. Или ще е нещо изтъркано, от типа на "грижовната другарка пред черната дъска", или ще е нещо изкуствено, или нещо прекалено оригинално. "Но какво точно търсиш, Павче?" -  Нещо семпло, недвусмислено, нещо за училището и учениците, нещо ведро.

Отивам на един хубав сайт, търгуващ с всякакви картинки, и започвам да ровя из разните там категории: в образование - не намирам нищо; в учители - не, нищо; в училище - блудкава работа; в домът на мечтите - картинките са много весели, но новодомците са все без деца; в поливане на цветя - а, това е свежо - какво друго е образованието, ако не е грижа за растежа на новото поколение? Я да видим дали няма някой, дето полива дечица ... Ъ-ъ, не. Има бизнесмен, дето полива сгради в лехи по 8, после друг дето полива долари, но дечица не. Жалко, идеята наистина беше хубава, продължавам нататък: продължаващо обучение - мама миа(!?); приятелство - не, новата генерация - м-м-м-м-м, не; човекът и книгите - нищо ... Абе, трябва ми нещо искрено и ... непринудено; нещо пълно с любов, с ведрина, със свобода и с ентусиазъм. Ентусиазъм? Да, ентусиазъм. Новото образование е образование, което вместо да унищожава, запазва детския ентусиазъм и детския творчески порив! Това е! ТОВА Е!? ТОВА-А-А-А-А-А   е-е-е-е-е-е-е-е !

Един момент - спирам се на картинка с някакви весели дребосъци! Ето такива герои ми трябват, обаче да има нещо да ги свързва с образованието, иначе ... Отивам и започвам да разглеждам цялата категория със ... "сладури", и намирам. Намирам едно, кацнало върху приказно цвете, хлапе четящо с възторг някаква книжка, до него ухиления му котак, готов да запълни с луди игри свободното му от четене време. Обаче виждам и друга картинка (и този път във възторг съм аз): "Ето ги моите  нови ученици! Ето ги възпитаниците на  новото ни училище!" - една щура команда, подскачаща в ритъма на собствената си музиката, по една весела дъга, сред някакви пухкави облачета. ТОВА Е!

Изумително е как търсенето на една картинка, ме довежда до такъв колосален резултат! Та аз току що открих критерия за качествено образование, момчета и момичета!!!?

Уточнявам, че търсенето бе дълго! Дълго, но не и неприятно. Колко книги изчетох, колко доклади, колко сайтове пребродих, колко жални викове "изслушах" по форумите, колко псувни (чужди!); колко писма и колко обяснения изписах!?

 Сега вече зная! Никой да не ми обяснява повече колко добри били учителите, ако убиват детския ентусиазъм! Никой да не обвинява училищен колектив, който го съхранява! Това е критерият и няма нищо, което да е в състояние да ме разубеди!

"Ама, знанията?!" - Знанията са нищо, ако не са придружени от ентусиазъм.

"Ама, техническите умения?" - Също!

"Ама, прогресът? Икономическият растеж?" - А-а-а-а-а, икономическият растеж!? БВП (Брутен вътрешен продукт)!? Аз не вярвам в икономически растеж, който убива ентусиазма на хората. А пък за БВП ... по-добре да не отварям приказка, че рискувам да стана вулгарен.

С това се връщам към текста, с който се бях заел първоначално.

***

Днес новината е, че социалните партньори били приели критерии за диференцираното заплащане на учителския труд, всеки учител щял да получава точки които да определят и допълнителното му възнаграждение.  Ето тук официалната таблица за оценяване, както е публикувана в сайта на МОН:

В светлината на горния ми коментар, приятелю, как мислиш, че гледам на тези критерии? По-добре са от нищо, ама ... (А дали наистина са по-добре от нищо?)

Добре де, ето ти друга хубава новина: макар и тихомълком, отваря врати сайтът на Центъра за контрол и оценка на качеството на образованието (ЦКОКО) към Министерството на образованието и науката!!! (Иди на "За нас" --> "Основни дейности", за да се развеселиш истински.)

(горе)

Тревизо, октомври 2006 г.

От къде започва учителят

Ето че вече мога да публикувам тази статия на Михаил Шчетинин, която е част от изумителната му книга "Да обхванеш необятното". Трябваше ми доста време докато редактирам ужасния й превод. Тъжно е когато една безценна книга, като тази, бива осакатявана така жестоко от преводача. Препратката по-горе е към текста й на руски. На български я има, но е невъзможна за четене. Невъзможна! Това е причината да не желая да те препращам към нея. Прогнозирам, че ако започнеш да я четеш в сегашния й вид, ще я захвърлиш на третата страница, а тя е евангелие! Имай търпение и изчакай да я подредя малко.

Шчетинин е педагог-новатор създал училище от нов тип, в което отношението към децата е като отношение към възрастен; в което децата сами проектират, изграждат и ремонтират сградата на училището си; в което уроците се "учат" в групи, съставени от различни по възраст ученици; в което трудните материи се редуват по специфичен начин с игри, разходки, танци, труд или пеене. Училище, в което децата от 1-ви до 12-ти клас до едно ходят с удоволствие. Училище, чиито възпитаници са едновременно най-добрите по математика и по баскетбол, по литературно съчинение и пеене. Училище, каквото повечето любящи родители търсят за своите деца. Училище, което избирам аз за моите собствени. (Но понеже в България такова още няма, трябва да го градя аз!)

Достигам до този автор чрез Владимир Мегре и неговите книги за Анастасия. Откривам у него един гениален и любящ педагог, изричащ много истини, подкрепящи всички мои надежди и усещания относно нуждата да спасим децата, които после да спасят нас. Намирам в "Да обхванеш необятното" надежда, упование и указания за действие от сега нататък. Намирам с възторг посоката, която винаги съм се надявал да открия!!! Дано да успееш да изпиташ и ти онова нещо, което изпитвам аз в момента, приятелю! То е невероятно, неописуемо!

А, една препоръка преди да си преминал към четенето, ако ми позволиш: в текста ще срещнеш възхвали, цитати от комунистически лидери и мили думи свързани с комунизма. Имай предвид, че книгата излиза от печат през 1986 г., значи статията е писана около 84-5-та. Тогава още е имало ... "определени стандарти", без задоволяването на които не е могла да се публикува и прогнозата за времето, тъй че ... Освен това комунистическият идеал, лишен от величието на "диктатурата на пролетариата" и от колективизирането на частната собственост, има известен чар. Авторът говори именно за тези очарователни елементи, когато говори за "комунистическия морал и нравственост". Повече обяснения не са ти нужни. В хода на четенето ще разбереш сам, със сърцето си, доколко авторът е марксист-ленинист и доколко гениален, любящ педагог.

Приятно четене!

***

"... Какви качества трябва да притежава учителят? Ето го едно от основните - честността. "Да живееш честно - казва Толстой, - това е да се дърпаш, да се луташ, да грешиш, да започваш и да зарязваш, и отново да започваш, и отново да зарежеш, и вечно да се бориш и да се луташ." Това е!  Вечно да се бориш и да се луташ е нашата учителска съдба. Противопоказни са всякаква мекушавост или самодоволство. Ако ние вложим грижата за детето, грижата за развитието на неговите духовни и физически заложби, в основата на всичките си педагогически постройки. Ако ние вярваме на ученика при всякакви, дори безнадеждни, обстоятелства, ще успеем да го водим по пътя към успеха.

Ако бъдем честни пред своя народ. Ако всяка стъпка, дума, действие, възглед, усмивка, съобразяваме с целта на възпитанието. Ако се ръководим от нея в нашата съвместна (заедно с ученика) дейност, нашият педагогически талант не ще пресъхне, а напротив, ще укрепва и ще се усъвършенства постоянно. И изведнъж ще ни осени онази удивително проста, но изключително важна истина, че за да си умел водач, трябва първо да си повел себе си неуморно по своя път към собствените си "върхове". ..."

М. Шчетинин

>> цялото >>

(горе)

Тревизо, 13 октомври 2006 г.

Писмо до един учител

Госпожа Иванова (наричам я така условно и променям текстовете, водещи до самоличността й) се свързва с мен в края на юни с особено гневни думи по повод сайта "Моето даскало", дело на Българският Великден. След моето уверение, че инициативата ни е много добре обмислена и че не е възможно да навреди на работата на добрите преподаватели, и след поканата ми вместо да се чувства "унизена", да ни помогне да бъдем възможно по-полезни на всички страни в образованието, получавам едно много приятно писмо (публикувам тук и него). Трудно ми е да се сдържа да му отговоря веднага.

***

Здравейте, господин Лазаров,

Повече от три месеца мисля по въпросите, по които спорихме. Не съм съгласна с всичко, но може би наистина трябва да Ви има (става въпрос за "Моето даскало", бел. Павел), най-малкото защото сте отдушник на учениците. А и те като че ли в голяма степен най-точно оценяват своите учители. Но какво от това? Какъв е смисълът от тяхната висока или ниска оценка е тема за дълъг разговор.

Предложихте ми да Ви сътруднича. Ако все още е в сила това предложение, съгласна съм. Даже нещо повече. Работя с прекрасни деца, които имат неограничени възможности. Те също биха се включили с удоволствие. Приемат всяко интересно начинание с голямо желание. Простете моята нескромност, но имам претенции, че мога да ги мотивирам.

Ако решите, че можем да си бъдем полезни - на Ваше разположение сме. Преподавам физика на 161 деветокласници. ...

...

Ще чакам отговор от Вас!

         Иванова и 161 прекрасни младежи

Пловдив, 10.10.2006 г.

***

Здравейте, г-жа Иванова,

Повече от три месеца очаквах тази ваша реакция.

Очаквах я именно такава, защото вашите 26 години в училище за мен означаваха най-малкото, че сте вътре в реалността и че сте наясно за пагубното й въздействие върху децата. Изключено е да не сте се питала „Защо? Какво, по дяволите, става? Как така първокласниците идват в училище сияйни, четвъртокласниците уплашени, седмокласниците агресивни, десетокласниците (в най-добрия случай!) безразлични? Защо? Къде бъркаме?”. Няма начин да не сте се питала тези неща. Всеки нормален, честен учител го прави.

Аз Ви благодаря за честността!

Споменавате, някак си между другото, за нуждата на учениците да имат „отдушник”. Според мен обаче това е единствената Важна тема в родното образование. За жалост по нея се говори малко или нищо. Не е модерна! Аз/ние и вие (с вашите възпитаници) обаче ще я развием и изкараме на бял свят, за да я погледнем от всички страни и да открием най-накрая онова митично нещо, което не върви, но което е в основата на всичко. Налага се да открием какво нагнетява такова напрежение в училище и да го премахнем.

Предложението ми/ни за сътрудничество е все още в сила. Има толкова много работа да се върши, че ... Ние в Българският Великден не разполагаме със списък от задачи за вършене - всеки се включва според настроението си, силите и времето на разположение. Първото нещо, което ми идва на ум, е да ви предложа да се включите с конкретни предложения в другия наш проект - „ПРАГ за по-добро образование”. Хубаво е да се запознаете с неговите цели и с направеното досега на http://www.bgvelikden.org/PRAG-O.

Ако трябва да говоря за личните си усилия в момента, те са концентрирани изключително в търсенето на мерки и методи за определяне на качеството на образованието. В началото си нямах и бегла представа за безумната сложност на тази тема. Сега съм наясно, че когато намеря отговора на въпроса „Какво е качествено образование? Какво образование желая за собствените си деца?”, ще съм открил Истината за живота и света. Разбирам, че въпросът е философски и че отговорът му е в състояние да обясни и много други, наглед необясними, неща. Обяснява например защо политиците създават само проблеми, вместо да помагат (и говоря за ВСИЧКИ политици! Както за българските, така и за италианските, американските, английските и всички останали), и доколко бизнесът може да бъде надежден партньор за хармоничното развитие на подрастващите. Бизнесът и политиката (която е просто инструмент на едрия капитал) по дефиниция са далеч от философския размисъл, значи до Истината за живота и света. Няма какво да се чудим тогава, че техните похвати и резултати в тази област са традиционно катастрофални.

Мога да пиша с часове, г-жа Иванова, но трябва и да работя днес ...

Нужно ми е  време да формулирам конкретните измерения на нашето бъдещо сътрудничество. Но защо не ми ги подскажете вие, които сте „в окопите”? Бих Ви помолил, докато аз размишлявам, да погледнете тази статия, чийто автор е академик Михаил Шчетинин. Тя е част от изумителната му книга „Да обхванеш необятното”, чийто превод в момента редактирам. Моля Ви, отделете й 20-ина минути и споделете какво мислите. Ще намерите статията също в сайта на Българският Великден (www.bgvelikden.org) и на моя личен сайт – www.probujdane.com.  

(Имах намерение да приключа с тези думи, но препрочитам писмото Ви и  ...  :-/  продължавам ...)

Питате „Какво от това?” и казвате, че темата „за смисъла на високата или ниската оценка на учениците” е дълга. Съгласен съм. В светлината на всичко казано по-горе обаче добавям: тя е единствената важна, ИЗНАЧАЛНАТА тема! Тя трябва да ни вълнува, а не вашите заплати, бюджетът за образованието, кифлите и млякото или матурите, или частните уроци! Защо? Поради поне 2 причини: Първата е, защото учениците, онези, които вие квалифицирате като „прекрасни деца с неограничени възможности”, са единствените, чиято оценка за учител/ училище/ предмет/ учебна програма/ учебник заслужава внимание. Те са онези които понасят най-тежко системата. Те са онези, които от „богове” се превръщат в измет! Втората, защото няма човек, който да е роден престъпник, както и няма дете, което да тръгва на училище без възторг. Само че по пътя си „към знанието” му се случва нещо трагично: загубва ведрината си и желанието си за повече знания, озлобява се срещу учителите, срещу родителите си, срещу различните, срещу преуспяващите, и решава и то да стане на всяка цена „преуспяващ/а”. Проблемът е, че децата загубват доверието си във вас (може би защото вие, учителите, също им нямате доверие?) и във възрастните, но нямат начин да противодействат освен с насилие (във всичките му форми, искам да кажа) и това ги превръща в зверове („Но са готови да посрещнат сами изпитанията на живота” – изцепва се някой пишман-педагог. Какви безумни глупости! Каква идиотска позиция само!?!).

Знам какво ще ми кажете, г-жа Иванова: „Да не искате училището да изземе функциите на семейството? Нали всяко дете си има родители, да му мислят те за възпитанието. Аз ще мисля само за обучението му.” Е, добре. Ето го пред очите Ви резултатът от това мислене. Харесва ли Ви? На мен не (и ще премина през огън и вода, за да го променя, вярвайте ми!).  Затова Ви казвам: „Да, училището трябва да изземе функциите на семейството, защото ако нещата си останат каквито са, вървим към гибел! Всичките!”. Очевидно училището, каквото го познаваме в момента, не е в състояние да поеме в свои ръце и това (на мястото на родителите). Тогава? ... Тогава ни е нужен друг тип училище. Ново, приказно, фантастично училище, което да възпитава и да стимулира, вместо да убива детския творчески порив. Училище, в което децата от 1 до 12 клас да ходят с радост. Училище в което учител и ученик да не са врагове, ами съмишленици, съзаклятници, в името на прекрасния живот. Утопия? :)  Знайте, че такова училище вече съществува!

Прочетете статията на Шчетинин, моля Ви, и после ще продължим този разговор.

Сърдечни поздрави за Вас и вашите „малки богове” и ... до скоро  :)

Павел

Тревизо, Италия, 11.10.2006 г.

(горе)