Колега, задължително е да се чуе въпроса на ученика, даже , той да бъде начало на дискусия, но оценката се поставя за усвоени знания и умения. Не мислите ли така?

Искам да споделя.

Според мен оценяването на учениците зависи от целите , които си поставяме при обучението.
Аз си поставям за цели:
1. Учениците да участват с удоволствие в часовете по математика.
2. Всички  да усвоят поставен минимум от знания и умения.
3.На базата на минимума -стъпка по стъпка да се достигне максимума за всеки ученик.
Аз  разработвам и преподавам новия учебен материал като отчитам нивото на знания и умения на

учениците в съответния клас.По възможност още в този час възлагам на учениците самостоятелна

работа върху новия материал и им предлагам да излязат на черната дъска.Някои се справят

сами, други търсят помоща ми.Следващия час или ако е необходимо бройка часове се провеждат

упражнения по темата с нарастване на степента на сложност на задачите.Те са за

учениците-излизат с удоволствие да решават на черната дъска.Когато е нужна помощ от страна

на учителя или съученици трябва да се подхожда много внимателно психологически към всеки

.Поставям качествени , а не количествени оценки, като ги мотивирам да усвоят повече знания

или умения /или да попълнят пропуски които имат/. В началото на всеки час провеждам устни

упражнения, които са много полезни за учениците.При правилно разпределение на часа и в края

му се обобщава с учениците какво е трябвало да усвоят. Похвалата -като оценка, че са се

справили добре, мн.добре или отлично не мисля, че трябва да е обвързана непременно с цифрова

оценка.Така също ,ако ученика не успява да се справи с поставената задача , мисля, че трябва

да се подпомогне със съвет - упътване, което му е необходимо , да сдобие вяра в собствените

си възможности -да не се отчайва.Тогава той не се срамува и не се страхува да излезе на

дъската дори когото не му е станало ясно -как, какво и откъде-иска да го разбере. Дори това

незнание и желание да научат ги кара да излязат пред класа и да очакват помощ дотогава,

докато усвоят желаното от тях.
Проверката на усвоените знания и умения по математика стават на запланувани писмени

самостоятелни, контролни и класни работи.Проверявам ги още същия ден -каквото и да ми струва

това.Връщам ги оценени с цифрова оценка и анализирам показаните резултати от всеки ученик.

Давам възможност на всеки ,който вярва , че може да покаже по- добри резултати след

консултации, в някой друг час,да направи втори вариант на писмено изпитване. Често

резултатите са по-добри -и учениците и аз съм доволна.Друг път резултатите остават на същото

ниво, но до края на учебната година неминуемо се подобряват.Често  при годишния преговор

пред черната дъска се нареждат много ученици, които искат да покажат, че макар и късно те са

усвоили необходимия обем от знания ,заслужаващ определена цифрова оценка.Особено е приятно,

когато отправят молба: Г-жо, дайте да им покажа /на съучениците / , че това....го зная.
Оценката в края на годината, никой не може да ме застави да я направя средно аритметична. Тя

показва цялостното развитие на ученика. Тя може да бъде последната оценка, която поставям

   Бих оценила интересен въпрос по време на дискусия. Той може да даде нова посока на размислите по темата и да направи часа различен и неповторим чрез отговорите, които ще предизвика. Питащият е добре да има вариант на отговор. Така ще демонстрира умение да защитава позиция - чудесно качество на личността.

Поздравления за участието на ученика!

За качествено образование, винаги е важна и на първо място обратната връзка, т.е. да се съобразим с особеностите на класа и в частност учениците.

Аз не пропускам да ги чуя в края на часа. Винаги съм се стремяла към качеството, а количеството се регулира. Излишно е да се препуска по материала и да си в крак с разпределението, а на практика децата да са изостанали.

 Аз също съм имала учители, които са искали да се покажат колко знаят, а пропускат момента да си отговорят на въпроса, за какво са там. 

Споделете с класната този случай и нека тя да говори с учителката по френски език.

Здравей, мило момиче!

Познат ми е ентусиазмът, с който говориш за бъдещата си работа. Аз също нямах търпение да започна да преподавам, защото бях убедена, че това е моето призвание. Въпреки всички трудности и разочарования все още съм убедена в това. Само някои от идеалистичните представи се поочукаха с времето или дори се оказаха чиста утопия, но ти сама трябва да минеш по този път.

Ще опитам да отговоря на някои твои въпроси.

Такъв график се изготвя още в началото на всеки срок и в него се нанасят всички предстоящи официални контролни и класни работи./Той се приема на педагогически съвет и трябва да се спазва./ Те не бива да надвишават две на седмица и между тях трябва да има поне един ден. Класните са не повече от една на седмица. Понякога учениците наричат инцидентните писмени изпитвания /да кажем 5 човека пишат няколко въпроса на листчета/ с контролни и естествено раздуват до безкрайност своята ангажираност и стресираност пред родителите. Повече контролни могат да се натрупат също, ако ученикът е отсъствал дълго и трябва да наваксва пропуснати контролни. Също ученикът не може да бъде изпитван повече от 2 пъти в един и същи ден.

Пожелавам ти от все сърце успешна и удовлетворяваща работа като учител! Ако си обичаш работата, ще се справиш с всичко!

Здравейте отново!

Прочетох цялата дискусия и наистина много ми хареса. Научих и се замислих за някои неща, които не ми бяха идвали на ум до сега. Но все пак възникнаха и още някои въпроси, по които ще се радвам да прочета мнението ви.

Първо искам да кажа, че ми се струва, че ще е по-добре, ако всеки каже по какво преподава, защото си мисля, че начина на оценяването зависи и от самия предмет. От друга страна, изпитването и самото му протичане зависи и от учениците с, които работим (простете, че се включвам в това число, пак напомням, че не съм учител все още). Учителят, ако иска наистина да бъде такъв, трябва да бъде и психолог малко или много и да се научи да преценява учениците, с които работи. Аз лично обичам да наблюдавам хората и смятам, че мога да се доверя на интуицията си. Това би помогнало на всеки учител да "влезе под кожата" на учениците си и да намери правилния подход и начин да ги амбицира, както е направил колегата с футболистите. Такова опознаване на учениците, обаче, предполага и привързване към тях. Разбира се, съдя по себе си. Субективизмът, който всички се опитвате да избегнете, смятам че може да има и добра страна. Например, ако учениците ви видят, че проявявате слабост към трудещите се, а не към "зубрещите", те ще се постараят да се причислят към тази група. Мисълта ми е, че трябва да се оставят вратички на учениците към благоразположението на учителя. Надявам се, ще успеете да разберете какво имам предвид.

Относно оценяването, дискусиите и спечелването на вниманието.

Имам въпрос към вас. Някой опитвал ли се е да оценява въпрос? Когато учениците задават въпроси към настоящия или предишния урок, това е знак, че се опитват да РАЗБЕРАТ съдържанието на темата, което според мен е същественото при ученето. Оценяването или поощряването на добре зададените и интересни въпроси също може да амбицира учениците да се вслушват в думите ви и да следят мисълта ви. Лично мнение, разбира се. Ще се радвам да разбера вие какво мислите.

За многото контролни. 

Няма ли някакъв начин да се изготви седмичен график между учителите за тези контролни, за да не се претоварват учениците от много писмени работи? Понеже не съм наясно с нещата "в учителската стая". 

Добър вечер на всички .От няколко седмици в чета мненията и ми станаха много интересни вашите дискусии.Не съм учител,нито родител,а просто един ученик.

По повод по-горе изказаните мнения.Всичко зависи от учителя,ако ти изпраска урока на дъската и го изпее после естествено,че нищо няма да разбереш,но ако ти се обясни с внимание и ти се повтори в случай,че  не си разбрал и внимаваш е естествено да научиш казаното.Моята госпожа по фр.език (за първа година съм във фр.гимназия) преподава граматичните уроци за 5 до 10 мин максимум и изписва две дъски,а докато пише говори.Същата тази госпожа пише прекалено бързо все едно преподава на студенти и никой нищичко не разбира.Накрая на часа всички сме като телета в железница (с извинение за сравнението) и мигаме срещу дъскате,а тя е с 22-ва каратова усмивка на уста.Устното изпитване е ...Стресиращо ?Донякъде е наистина така,но не може без него.Всъщност аз на устен изкарвам 5-тици и 6-тици,а на думи писмен от 2 до 4...Така,че всичко си има своите предимства.И не знам къде преподавате,но в моето училище просто не съществува такъв феномен като 'обяснение' и повтаряне на урока ...А тези неща не могат просто да се прочетат от учебника като сух текст.Повечето ученици не биха го прочели,а лично аз обичам да чета, ама само каквото на мен ми скимне и никой не може да ме накара да чета нещо,което се опитват да ми вкарат на сила в главата ...

Вместо да повтаряте и да потретвате, чуйте учениците какво са разбрали. Предизвикайте тяхното внимание и участие. Ще има по-голям резултат и ние няма да оставаме без глас от повтаряне.

А за тестовете от 10 урока, съм съгласна с  г-жа Колева. За да искаме, трябва да сме се подготвили в часовете.

Аз също искам много от учениците си, но и никой от тях, не може да ме упрекне, че не съм направила необходимото, още в час, желаещите по-високи оценки, да се подготвят и това наистина става.  Не аз да говоря и обяснявам само, а като проверя се вижда, че е усвоено знанието.

Нека вместо ние, учениците да повтарят. Те имат нужда от това и резултатът ще е по-добър.

Когато се прекалява с писмените изпитвания и се събират няколко по различни предмети почти едновременно, си е жив тормоз.В главите им става каша, остава само стреса.Само по физическо възпитание и по рисуване нямат тестове.