от Проф. Витан СТЕФАНОВ*
Гледната точка на учителите може да се изведе от етимологията на думата образование - формиране на образ. Тоест в образованието се формира образ у обучавания. Както скулпторът извайва образа от скалата, така и преподавателят извайва творческа личност от вродените дарби.
Всеки, който тръгва към темата за образованието, има проблем - след като толкова много неща не са изговорени, камо ли извършени, с кое да започне. А освен да се изговорят, трябва и да се чуят. Когато обаче разговаряш с предубедени, се питаш има ли смисъл да убеждаваш. Обнадеждаващо е все пак, че започнаха да се изговарят различни гледни точки. Още по-обнадеждаващо е, че част от гледните точки започнаха да се припокриват, тоест да се мисли в обща посока. Всяка гледна точка като че ли се основава на реалности. Но всъщност едни си подбират факти, а други говорят чрез факти.
Гледната точка на учителите може да се изведе от етимологията на думата образование - формиране на образ. Тоест в образованието се формира образ у обучавания. Както скулпторът извайва образа от скалата, така и преподавателят извайва творческа личност от вродените дарби.
Но тази гледна точка има отсреща укрепено невежество и инерция от няколко вала.
Откакто навремето цар Борис ІІІ направи грешката да сложи твърде образования и проявяващ собствен характер проф. Богдан Филов за министър на образованието - министерство с ресурс в почти всяко семейство, след него министър-председателите си взеха поука: или посредствен, или верен на този пост. Лесно щеше да бъде, ако проблемът беше само в личността на министъра на образованието като елемент от властовите игри, а не и в типа му образованост.
Вторият вал има дълбоки корени в (не)интелигентността на вземащите решения. За проба - исторически пример за
разлика между култура и цивилизация.
Липсата на писмен език у траките не им попречило да имат култура, но е било пречка да изградят цивилизация, каквато имат съседите им - древните гърци.
В съвременен контекст - възможна ли е образованост без образование и наука. Дълбокият смисъл, завещан от древните гърци, е да откриваме причинно-следствените връзки. Отнесен към образованието, тестът за интелигентност е: няма пари за образование, защото сме бедни, или сме бедни, защото няма пари за образование. Каруцата пред или зад коня.
Неумението да се мисли зависимостта на просперитета от образоваността и науката е показателно за много неща в образованието и около образованието. На първо място, нищо друго не подкрепя така становището на властващите и опозицията, че нещата с образованието не са наред, както тяхната натрапваща се неинтелигентност и поквара. Преподавателите от средното и висше училище не трябва да се сърдят, че управляващите не ги забелязват като динамизиращ фактор, защото на това са учени в училище.
В напредналите страни образованието, семейните ценности и още неща от този род са на първо място в програмите на политическите партии. А у нас преговарящите с ЕС забравили да искат пари за образование от структурните фондове на съюза. Но не е изненада. Преди няколко години на зададен въпрос на български министър-председател на среща в Софийския университет какво се прави срещу изтичането на мозъци от България той отговаря самодоволно - границите са отворени, всеки е свободен.
На политическата ни класа кога ще й направи впечатление, че за специалисти няма пречки за работа в ЕС. Правил ли е някой у нас изчисления какво спестява една страна, която приема специалисти, и какво губи страната донор. Изчислявана ли е загубата от стотиците напуснали специалисти - един път, от средствата, дадени за тяхното обучение, и, втори път, за пропуснатите ползи от нереализация у нас. Навярно 7 милиарда евро, които очакваме от ЕС, са част от парите, които нашите специалисти са вече заработили като национален продукт в страните от ЕС. Или помага кой с каквото може - ние с мозъци, те с пари?! За съжаление не искат политически мозъци. Тъжното обаче е, перифразирайки евангелиста Матей, бедните ще стават по-невежи, а невежите - по-бедни.
Истинското управление е онова, което отстранява или въвежда причини, а не което лекува следствията.
Науката и образованието са в центъра от възела причини
динамизиращи обществото. При посещението си през 2000 г. в България един от малцината излъчващи и мъдрост световни държавници Шимон Перес, сегашен президент на Израел и тогавашен министър на регионалното развитие, в интервю за българските читатели заяви: "В края на ХІХ век богатството зависеше от размера на земята, която притежаваш. Днес зависи от силата на мозъка ви! Сега трябва да произвеждаш идеи, трябва да си творческа личност. А за да има идеи, трябва да си образован. Така че днес решаващо ще е съревнованието между образователните системи."
Как ми се иска да чувам нещо подобно от наши политици. А те дори под натиск не го проумяват. Направено ли е нещо у нас за покриване на критериите за членство в ЕС, което да ни е дошло отвътре? Както и по покриване критериите на Лисабонската декларация за икономика, основана на знанието? Все насила, все под заплаха от санкции... Насила протестиращите преподаватели ги заведоха до извора на знанието, но обезсърчаващото е, че не е имало случай насила някой да е пил. Насила хубост не става.
Реформа срещу качество. Да, разбира се. Но най-напред реформа в мисленето на управляващите. И още, понеже обичат да говорят за съкращения, например във висшето образование, един университет в ЕС се пада на около 800 хиляди души. Значи в България трябва да има около десетина. Но те са около 50. Кой е отговорен (виновен) за роенето им? Всички те са минавали през Народното събрание след предложение от МОН. А кой е отговорен за акредитацията на специалностите им? Пак реторичен въпрос. Защото една и съща група преподаватели поддържа една и съща специалност в няколко университета. Освен това един преподавател може да се брои за акредитация на два вуза.
Реформа срещу качество - да. Само че
качество се постига в конкурентна среда.
Повишете заплатите в средното училище, за да има конкуренция между желаещи да постъпят там. В напредналите страни все по-голям процент от учителите са доктори на науките.
Псевдодилема е - повече пари за учителите, но по-малко за пенсионерите. Оставяйки настрана демагогията на противопоставянето, развитото общество не се опира на съсловието на пенсионерите, а обратното - грижата за тях минава през развито общество. Истинската дилема е ще оцеляваме или ще се развиваме. Проблемът е кой и как ще обучава децата и ще останат ли те в България. Ако още едно поколение млади и образовани хора напуснат страната, нивото на дебата след време по днешната тема вече ще се води от още по-неграмотни политици, но вече и недотам грамотни учители, защото грамотните просто няма да са тук. На един полуграмотен работник ще се падат още повече пенсионери, още повече болни и още по-малко деца. Каквато и данъчна реформа да се извършва, прибраните данъци от заплатите на внесените сервитьорки и таксите от преминаващите газо- и нефтопроводи няма да напълнят бюджета.
Пари нямало, защото производителността била ниска. Само че тя ще дойде от квалифицирани кадри. Енергоемкостта на производството пък била в пъти по-висока от тази в ЕС. Решението и тук е ясно - в наукоемко производство. Колкото и много пари да се дават на нискоквалифициран труд, проблемите само ще се задълбочават. Административният ни капацитет също бил нисък, казват експерти от ЕС и Световната банка. Но той не е количествен показател, а въпрос на експертно решение. Не бил висок и методологическият капацитет на завършващите - друга тъжна констатация на външни експерти.
Бедни сме, няма що. Но става въпрос и за справедливост. Заплатите са сравнителна величина. Един път спрямо покупателната възможност. Втори път спрямо заплатите на другите съсловия. Трети - спрямо заплатите на същото съсловие у сродни по показатели страни. Четвърти - спрямо начина на забогатяване (с честен труд или с далавери). Пети - като съотношение между заплати на квалифициран и неквалифициран труд.
Справедливостта е в пропорциите. Няма защо да преоткриваме колелото. Вземете пропорциите от развитите страни между учители и полицаи, между професори и депутати, министри, между квалифициран и неквалифициран труд. И ще видите, че има откъде да се вземат пари.
Пари срещу реформа, казвате. Да.
Но нима по-високата база на заплащане не е също реформа?
И още, реформи - но едновременно - отгоре надолу и отдолу нагоре. Защото властта не прави компетентността. Управление на качествено образование срещу качествено управление. Реформа в образованието срещу реформа около образованието. Но реформи, а не имитации и обслужване на интереси - като в правосъдието, като в здравеопазването...
Искащите отгоре реформа в образованието навярно все още не си дават сметка каква верига следствия отключват и за самите тях, но пък на несъзнателно равнище сигурно са го знаели, за да не я провеждат досега. Защото няма истинска образователна реформа в нереформирано според стандартите на справедливостта и рационалността общество.
Не е сега моментът, нито поводът управляващи и опозиция да си натриват един на друг муцуните. Защото от 1989 г. се изредиха да управляват, кажи-речи, всички парламентарно представени сили.
Господа управляващи, не демонстрирайте тънките умения да разделяте, противопоставяте, баламосвате, да прилагате юридически хватки и номера на моркова и тоягата - все качества, необходими в преговори с враг. Недейте. Човек се обижда, когато го вземат за по-глупав. Тогава, както казваше Александър Балабанов, хората стават силни, защото се отчайват. Учителите не са врагове. Врагът е вътре във вас. Влезте в състояние на разум и честност. Не разбирате ли, че най-после става въпрос да се обединим около една национална кауза в тъй разпадащото ни се мозаечно общество. Наистина е трудно да си преобърнете представите. Но по-добре сега. Учителите демонстрираха характер. Достойният ви отговор е да демонстрирате интелигентност.
*Авторът е професор, преподавател във Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски"
