за лекторските часове

Публикувана на: 16.09.2011, от sori
Кoментари:3

Преподавателите по математика и езици имат по 648 часа годишен норматив ,защото проверяват много класни, тестове/ нима по др. предмети няма проверки на писмени работи и обясненията по разказвателни предмети са "много по- лесни"/.Защо тогава  някои учители по   математика и езици имат по 170-200 часа лекторски часове годишно- повечето от ЗИП. Нали затова им е намален нормативът, да са по- свободни  за проверка на тестове и класни работи.?Защо по отношение на тези лекторски часове не се помисли на ниво МОМН и да се вземе по-рационално решение? Да не се допуска един преподавател да има 170-200 часа лекторски часове годишно , а други никак. Лекторските часове да бъдат регламентирани  -не повече от 70 часа годишно, да има за всички -било от ЗИП или други форми? Засега това положение е крайно несправедливо заложено по училищата. А има и  млади безработни учители...

Коментари 3

22.09.2011 sori

Profile

 

ЗА ОБИДАТА
(Дзен притча)

Близо до Токио живеел един велик самурай, който бил вече възрастен и се бил оттеглил, за да обучава младежите в дзен-будизъм. Въпреки възрастта му се носела легендата, че може да разбие всеки съперник.
Един ден, един войн, известен с тоталната си липса на скрупули, дошъл при него.
Войнът бил прочут с това, че използвал техниката на провокацията: изчаквал противника му да направи първата крачка, възползвал се от направените грешки и контраатакувал внезапно. Младият и нетърпелив войн никога не бил губил битка. Знаейки репутацията на самурая, бил дошъл, за да го разгроми и да се прослави. Всички ученици протестирали срещу идеята, но старецът приел предизвикателството... 
Всички излезли на площада и младежът започнал да обижда стария учител. Хвърлил няколко камъка по него, заплюл го в лицето, изкрещял всички възможни обиди, обиждал дори предците му... С часове правил всичко възможно, за да го провокира, но старецът останал невъзмутим. Привечер изтощеният и унизен воин се принудил да се оттегли.
Угнетени от факта, че учителят им трябвало да изтърпи толкова обиди, учениците му го попитали:
- Как можахте да понесете това? Защо не влязохте в двубой, пък макар и да бяхте загубили битката, вместо да ни показвате тази страхливост?
- Ако някой дойде при теб с подарък и ти не го приемеш, чий е подаръкът?
- На този, който го е донесъл - отговорил един от учениците.
- Ами, същото важи и за завистта, гнева и обидите - казал учителят - Когато не ги приемеш, продължават да принадлежат на този, който ги носи със себе си.

22.09.2011 sori

Profile

"Не бива да се забравя, че ако в повечето случаи можем да бъдем сигурни (при определени условия) в строгите правила за употреба на даден препинателен знак, то съвсем не са малко и онези интересни изключения, които доказват, че не всички правила за употреба на препинателните знаци са еднакво строги и категорични."

Да, забелязах  по-късно .. съжалявам.Но съм прав,коментарът ми е справедлив.

16.09.2011 ddoseva

Profile

Първо се научи на компютърен правопис, а после коментирай. Ако цялата ти работа е такава - ясно защо не ти дават лекторски часове...