среща на "випуска" след 10 години.

Никой който не е бил учител не знае защо плачем, когато извеждаме деца за първи клас. Никой не може да усети това, което усеща сърцето ни, когато след години детето дойде за съвет, родителите дойдат с благодарност. Никакви дарове и китки не могат да заменят това! Това ни прави значими, това ни прави професионалисти.

Не се забравя първата учителка - хубаво е когато е така.

Мои възпитаници са решили да направят среща. Поканиха мен, колежката и лелката. Те са в 11-ти клас, а 5 от тях са абитуриенти /и на петте бала сме поканени/. От сега очите ми се пълнят със сълзи. Чувствам се по-значима от ПРЕМИЕР, защото знам, че съм направила нещо, там в основата на тези човечета. Инициативата е тяхна. А следващата година, когато абитуриенти ще бъдат 22 деца....как ще смогна! От сега съм поканена. Чудя се как ще протече тази среща?! Пре годините те все идваха при нас- видяли едно от момичетата да "шмърка", друго споделило неприлични неща- все споделяха с нас, а ние-с родителите. Преди 2г. специално ми се обади една от майките, с която трудно комуникирахме. Имаше рой жалби. Е, видяхме се и тя сподели - "сега разбирам колко сте ги обичали и колко ги обичате. Съжалявам"!

Скоро мой колега ми каза една крилата фраза - "нашият труд се вижда след време, за съжаление. Когато отидеш при шивач, виждаш какво е свършил веднага, труда на учителя се вижда след време и не всеки осъзнава ,че хубавия костюм е "скроен" в ДГ "!