А какво е "съществото"?

Ако правилно съм разбрала, проблемът е закриването на ДИУУ. За мен - излишна, остаряла и паразитна структура, събираща парите на хората срещу никаква възвращаемост.

Колко по-ясно да го кажа?

За съжаление не се води дискусия по същество.

 

Че кой е казал, че някакви си теоретици могат да те оценяват що за преподавател си. Сам/сама си отговорил/а на поставения от теб въпрос - ученици и родители могат да те оценяват. Колегите ти също. А ако не ти е дадено от Бога  да говориш увлекателно по твоята предметна област, никой не може да те научи на това.

И друго - сигурно сте пресметнали за колко време ви се възстановява инвестицията ПКС. Воят е за парите, които ще загуби университетът, не е за друго. Ако държавата иска квалифицирани учители, да намери средства да ни квалифицира, а не да ни кара сами да си плащаме за удоволствието да сме научени на нещо със съмнително качество. Както казва един герой - "Бошлаф."

Семинарът за оценители през тази година за мен беше безкрайно полезен.

Че кой е казал, че някакви си теоретици могат да те оценяват що за преподавател си. Сам/сама си отговорил/а на поставения от теб въпрос - ученици и родители могат да те оценяват. Колегите ти също. А ако не ти е дадено от Бога  да говориш увлекателно по твоята предметна област, никой не може да те научи на това.

И друго - сигурно сте пресметнали за колко време ви се възстановява инвестицията ПКС. Воят е за парите, които ще загуби университетът, не е за друго. Ако държавата иска квалифицирани учители, да намери средства да ни квалифицира, а не да ни кара сами да си плащаме за удоволствието да сме научени на нещо със съмнително качество. Както казва един герой - "Бошлаф."

Семинарът за оценители през тази година за мен беше безкрайно полезен.

От доста време се опитват да ни кажат да спрем да мислим и резултатите от нашето немислене са налице. Но когато преди години "белите" страни се запознаха отблизо с образователната ни система, бяха силно впечатлени. От тогава насам измина много време и ние се изравнихме с тях. Имаме си казина, "къщата", "оцеляване" и може би вече стотици начини да печелим пари като играем, но не и като работим.

Искам да кажа, че умението да управляваш сайт, още не означава умение увлекателно да говориш по темите от твоята предметна област. Според мен това не може да бъде критерий за добро преподаване.

Не можах да разбера как семинарите могат да ни преценят до колко добри преподаватели сме?

Те много отдавна са измислени, колеги, в "белите" страни.

1. Интернет - електронна страница със съответните раздели./Става и за самообучение/. Иначе се получава парадоксът: учителка с І ПКС не може да си включи компютъра и го гледа като адска машина. Което в 21 век автоматично изхвърля дипломата й на боклука. Примерът е реален.

2. Семинари по конкретни теми. /Този на Боровец ми даде изключително много/.

За повече в тази жега не ми се мисли, но си мисля, че ЦКОКО може да поеме и функциите по обучението ни.

Абе защо си говорим глупости. Ясно е, че хората с високи ПКС-та  и работещите там яростно ще защитават статуквото. Когато постъпих в училище, бях прясно изучена в СУ, след това открих как нищо не знам. И искате същите тези хора сега, след 18 години, пак да ме обучават. Ученето е в боя, а не в залите по теория.

 

 

"Има хиляди други начини за повишаване на квалификацията."

Ако предложите поне 2 такива начина, които са просъществували по-дълго от изтърканите до момента подходи, може би ДИУУ ще заработи в полза на образованието по-успешно. В противен случай ще изпаднем в същата ситуация на отричане на вече създаденото, за сметка на НИЩО новосъздадено. Имам предвид тоталитарните организации на чавдарчета и пионери, които нито скаутските организации, нито младежките центрове успяха да заместят успешно. 

 

Доколкото разбирам от вашето изказване, вие пледирате за нови форми на квалификация, различни от досега действащата наредба №5 от 29.12.1996г. за условията за повишаване на квалификацията на педагогическите кадри в системата на народната просвета и реда за придобиване на професионално-квалификационните степени. Наистина тази наредба не е променяна и доразвивана в духа на съвременното училищно образование, но трябва да й се даде дължимото, защото по-добре с някаква наредба, в която са регламентирани определени критерии и правила за придобиване на ПКС, отколкото без такава. Така, че всяка институция, работеща по проблемите на учителската квалификация е длъжна да се съобразява с действащата нормативна уредба, като не само подпомага учителите да покрият предвидените в наредбата изисквания, но и да прилага критериите за придобиване на ПКС, както и да формализира този процес с издаването на удоставерения за ПКС. За мен е несправедливо да се обвинява ДИУУ, че е остаряла структура, само заради това, че се съобразява с прословутата наредба №5. Аз съм преминал през тази система, имам и І ПКС, но трябва да отбележа нещо много съществено: Хората в ДИУУ са изключително позитивни и благоприятно настроени към учителите, желаещи да повишават квалификацията си. Лекциите и семинарите в които съм участвал са на високо професионално и научно ниво. Мисля, че е по-добре да има институция, която да подава готова и добре осмислена информация за новостите в образованието, отколкото всеки сам да търси случайни източници по интеренет и библиотеки. В това се състои голямата разлика между формалната и неформалната квалификация на учителите. Освен това, учителите - новатори се нуждаят от подкрепа и подходяща среда, в която да изложат своя положителен опит, така че същия да може да се мултиплицира. Това може да стане в рамките на една институция, която да отговаря за квалификацията на педагогическите кадри.

Разбира се, че не е достатъчно, но формите трябва да са други. Това образувание е остаряла структура, наследство от други времена. Има хиляди други начини за повишаване на квалификацията. Факт - получилите N-ти клас квалификация твърде често отстъпват на учители, непреминали през формалните курсове и изпити. Всичките ми колеги, които са минали през тази цедилка твърдят, че е пълна загуба на време и освен докЮмента нищо ново не са получили.

Защо мислите така? Достатъчно ли е учителят да е завършил висше образование, за да се чувства подготвен да упражнява професията си през целия си активен трудов живот?