Съвременни технологии

Silverlight за начинаещи

Автори: Георги Тодоров Герасимов Павел Георгиев Герасимов

Дата: 02.12.2009 год.

“Необходимо е много време, за да се направят
съдове с невиждана красота ...”

Лао Дзъ


ОПРЕДЕЛЕНИЕ:

Microsoft® Silverlight™ е платформено независима технология, позволяваща представяне на различни по характер и структура данни в internet.

  Едно от основните й предимства е възможността да се създават атрактивни web-приложения, които биха могли да бъдат визуализирани на различни бразузъри като Internet Explorer, Firefox и Safari, работещи в средата на едни от най популярните операционни системи като Windows, Mac OS и Linux.
В основата на всичко това са WPF (Windows Presentation Foundation - кодово наименование – Avalon, графична презентационна подсистема, включена в набора от средства на .NET Framework 3.0), както и XAML (eXtensible Application Markup Language – специализиран език за изготвяне на internet приложения).
Първоначално Silverlight технологията ползва кодовото наименоваие WPF/E.


Формиране на терминологията в internet

  В основата на web технологиите е заложена концепцията за „семантичната мрежа”, създадена от британският учен сър Тимоти Бърнърс-Ли (Sir Timothy John «Tim» Berners-Lee), сътрудник на CERN. Според тази концепция internet е трябвало да служи за пренос и съхранение на текстови документи. В началото никой не е допускал, че е възможно мрежата да се използва и като средстрво за отдалечено редактиране и или пренос на аудио и видеоинформация. С развитието на технологиите всичко това става възможно. Потребителите започват да изискват от разработчиците среда, която да им позволява да редактират информацията, както и да получават такава, която да отговаря на критерии, които те са задали. Отговор на тези изисквания предоставя CGI. Забавно е да се знае, че тази абревеатура може да бъде преведена като Common Gateway Interface — “общовалиден интерфейс на шлюза” или като: Computer Generated Imagery — „компютърни специални ефекти”. CGI е набор от средства, които позволяват програмите, намиращи се на компютъра на потребителите да комуникират с web-сървърите. Програмите, които извършват това е прието да се наричат „шлюзове”, макар повече от програмистите да предпочитат наименованието „скрипт” (сценарий) или CGI програма. По-късно се появават Java и ASP (Active Server Pages — активни сървърни странници) както и ASP.NET технологиите. Всичко това позволи сървърите да удовлетворяват все по-големите изисквания, предявявани от крайните потребители.

  Технологията ASP.NET се превърна в крайгълен камък по пътя на създаване на качествени web-приложения откъм страна на сървъра. Немалка роля за това изигра и изключително прецизният подбор на инструментални средства във Visual Studio. Ограниченията от старна на клиента обаче останаха, особенно там където се работеше с локални бази от данни, т.е. информация, която е разположена на компютъра на потребителя, а не на сървъра.
Едва през 2005 година с появата на XMLHttpRequest (набор от програмни средства, използвани в езици за програмиране като Java Script, vb script:DoPlay"/>

<TextBlock x:Name="txtStop" Width="80" Height="24" Canvas.Left="136"
  Canvas.Top="368" Text="Stop" TextWrapping="Wrap"
  MouseLeftButtonDown="java script:DoStop"/>

</Canvas>

За да укажем какво е нужно да се случи, когато кликнем с левия клавиш на мишката върху “Play” или “Stop” e нужно да добавим следният Java Script:

За начало на възпроизвеждане на видео записа:

function DoPlay(sender, eventArgs)
  {
    var theHost = document.getElementById("SilverlightControl");
    var theMedia = theHost.content.findName("Test_Movie");
    theMedia.Play();
  }

За спиране на възпроизвеждането:

function DoStop(sender, eventArgs)
  {
    var theHost = document.getElementById("SilverlightControl");
    var theMedia = theHost.content.findName("Test_Movie");
    theMedia.Stop();
  }


Както сами може да се убедите, във втория случай кодовете са достъпни. В случай, че е наложителна корекция тя може да бъде извършена с обикновен текстови редактор. В случай на актуализация потребителят изтегля XAML-файла генериран на сървъра, без да се налагат някакви допълнителни инсталации, както е в първия случай.
Тъй като целта на настоящият пример е просто да ви даде предства за спецификата на Silverlight, ще оставим дискусията за един по-късен етап на нашите разглеждания.


Ядрото на Silverlight е модулът, обработващ XAML и извеждащ информацията във видимата част на работното поле (Фиг. 1.). Модулът предоставя на разработчиците достъп до функциите на XAML- странницата, които те могат да използват посредством JavaScript. Това позволява динамична промяна на параметрите на отделните елементи на едно web-приложения, както и обработчици на събития каквито са натискането на определена комбинация от клавиши на клавиатурата или преместване на указателя на мишката.

Фиг.1. Извеждане на информация във видимата част на работното поле

Операционни системи, които позволяват използването на Silverlight

MS Windows® – Silverlight работи в средата на Windows 7, Windows Vista и Windows XP. За да работите с тази технология е нужно да ползвате един от следните браузъри:

• Internet Explorer 6 (или по-висока версия)
• Firefox 1.5 (или по-висока)
• Google Chrome

  Що се отнася до използването на Opera и Safari за Windows, то на този етап това е частично възможно, но изисква определени познания и допълнителни модули на ниско ниво.

Mac OS – Ако работите с компютър Macintosh е нужно операционната ви система да е OS X 10.4.8 или по-нова версия. От изключително значение е компютърът да поддържа технологиите на Intel (нека не забравяме, че Apple, работят основно с елементна база на фирмата Motorola). Като браузер може да ползвате Safari 3 или по-нова версия, както и Firefox 2 или по-нова версия.

Linux – Тук въпросите са много и за съжаление са твърде комплицирани. Към момента независим екип разработва технология с отворен код, комуникираща със Silverlight. Проекта носи поетичното наименование „Лунна светлина”. Повече информация за него може да получите на следния адрес:

http://www.mono-project.com/Moonlight

Забележка: Навсякъде в текста е използвана фразата web-приложение, а не web-странница. Това е направено строго целенасочено. Защо е така ще разберете от следващите публикации.