Баба Марта

Публикувана на: 08.01.2010, от daskala74
Кoментари:7

 Колеги - спешно ми трябва сценарий за Баба Марта! Благодаря ви предварително!   Изпращай те на stanimir74@abv.bg

Коментари 7

11.02.2010 gal.nin

Profile

 Проверете в Общност начално образование - Бабомартенска хитринка в Сценарии за празници

12.01.2010 Adihanova

Profile

 Имам и песни ,ако желаете пишете ми на имейла,ще ви изпратя.

12.01.2010 Adihanova

Profile

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Нормална таблица"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

ТТЪРЖЕСТВО ЗА ПОСРЕЩАНЕ НА БАБА МАРТА

 

 

   ДЕТЕ:  Обичам  българския народ ,обичам неговите песни , приказки ,  мъдрости, които разкриват богатствата на една неписана история.Мъката и радостта народът ни е обръщал в песни. Умеел е да разхубавява живота си  с много  обичаи и празници. Слушали сме ги от нашите баби , а те  от своите  и така през вековете  са дошли до нас старите мъдрости, дошли са празниците ,които се тачат и до днес, защото в тях пулсира душата на българина.

 

    ДЕТЕ:Днес празнуваме Баба Марта .Тя винаги идва при нас на 1 март.Това е нейния ден, от древни  времена е било така  по нашите земи .Защо? Нека чуем какво разказва легендата

 

    ЛЕГЕНДА: Хан Аспарух имал четири братя .Или баща му – Кубрат го наричали имал пет сина и една дъщеря .Като си направил държава тук , в нашите земи Аспарух  направил голямо тържество.И както си седял изведнъж се сетил и му се привидяла едничката сестричка - Калина  се казвала.Като се пръснали петте и братя тя останала сираче  в разтуреното царство ,тогава  ханство , някъде в Русия. На Аспарух му домъчняло за сирачето и заплакъл  от жалост за нея . Тъкмо в това време го чула една лястовица , кацнала на едно дърво до него и го попитала с човешки глас  “Защо плаче”.Аспарух се стреснал и  като насън си доверил мъката на лястовичката. “ Де да има по някой да пратя хабер на милата ми сестричка , чесъм си образувал вече нова държава  и са ме избрали за хан.” Лястовичката се смилила и му рекла : “Аз зная старото ви царство в Русия , защото съм дошла от там, заедно с дружината ти . Познавам сестра ти Калина. Гнездото ми беше под стряхата на бащините ти  -  Кубратови палати .” Като изрекла тия думи  лястовицата литнала. Летяла тя, летяла ,почивала си през нощите  и най -сетне  стигнала.Там чакала цели три дни и нощи ,докато Калина отвори прозорците си . Пак с човешки глас лястовичката и разказала всичко за брат и.Тогава Калина се разплакала от милост и радост и попитала лястовичката дали ще се връща.Нали трябва да го зарадва .Ала за това е нужно да му занесе някакъв нишан от нея.Тогава Калина стъкмила китка от най – хубавите си  къщни цветя  и ги свързала здраво с два усукани конеца от червена и бяла коприна.Повикала лястовичката на прозореца  и привързала  китката през тялото  и под крилцата. И  така лястовицата си литнала обратно към държавата на Аспарух .Пристигнала си по живо по здраво при него . Сварила го тъкмо като бил заклал курбан в чест на новата си държава.Видял Аспарух лястовичката ,пък и тя сама кацнала при него.Пак с човешки глас тя му разказала за сестра му Калина  и че за нишан носи тази китка от къщните и цветя , привързани с бял и червен конец.Аспарух отвързал китката и се закичил с нея. Досетил се и издал заповед  до целия си народ , да усучат с бал  и  червен  конец кичици  и да  ги вържат на показ, кой където си иска  -  по ръцете , по шите ,по гърдите  на дрехите.Това се случило на първи март  и затова тези  китчици   ги наричат оттогава  мартенички.Те са останали за спомен  от старото отечество на Аспарух  и като белег  от пролетта  когато са основали  нашата държава  БЪЛГАРИЯ.

         Влиза Баба Марта

     ДЕТЕ: Тази  сутрин отдалече                               “Ученици ,ученички,

                   Баба Марта вест донесе.                           я елате тука всички,

                   Бодра ,весела , засмяна                              че ви нося мартенички

                   и от слънчице огряна.                                алени  ,шаренички .”

                   Спря се Марта сред селото,

                   На мегдана пред школото.

                   Смъкна от гърба торбата ,

                   Па извика на децата:        

 

 

     ДЕТЕ: Снощи всичко спяло.На комините

                   гледала луната от небето

                   как над къщите без шум преминала 

                   бабичка с усмивка на лицето.

 

ДЕТЕ :Тихо през комините напускала

             Мартеници бели и червени.

              после тръгнала сама по пустите

             мокри пътища с коси развени...

 

ДЕТЕ:А на сутринта безброй момиченца

            и момченца с весели очички

            се събудили с ръце накичени

            с бели и червени мартенички.

 

ДЕТЕ: Сечко свири във комина

             И не ще да си замине,

             Но ще го догони вече

             Баба Марта тази вечер.

 

РАЗКАЗВАЧ: Кой ще стигне първи при децата?

                         Тича Малък Сечко .

                          Крета Баба Марта...

 

                          Малък Сечко Февруари

                          Баба Марта изпревари.

                          В лед и студ скова земята ,

                          вътри тръни по полята .

                          Вежди от ледунки смръщи

                          и децата прати в къщи .

 

                          Сняг и студ открай докрай.

                          Спят на топло всички мечки,

                          стоите вкъщи, пийте чай

                          край разпалените печки.

 

                          Баба Марта се разлюти.

                          Грабна тя чепата сопа.

                          Февруари  ще натупа ,

                          Нека само го докопа!

 

                          Сън не мигна Баба Марта .

                          Сън не мигна ,

                          но го стигна.

                          

                          И започна тя веднага

                          Малък Сечко да налага.

 

БАБА МАРТА :Що децата са ти сторили,

                              Та по къщите затвори ги?

РАЗКАЗВАЧ :Удря не прощава Марта .

                           Той цървулите си стяга:

МАЛЪК  СЕЧКО:Ох , ще ме пребие старата !

                              Трябва бързо да се бяга ...

                              Марто скъпо ще ти струва!

 

РАЗКАЗВАЧ :Ала  Баба Марта  бие ,

                          Бие и не се шегува ,

                          Бие и не си поплюва...

                          Мисли тъжно Февруари:

 

МАЛЪК СЕЧКО: Всеки месец трийсет дни е ,

                                  Ала гледай проклетия!

                                  На – животът ми на косъм.

                                  Сторих двадесет и осем

                                  Дни ,но  стига  вече.

                                  Бягай братко надалече!”

 

РАЗКАЗВАЧ:Крачолите си запретнал,

                         гащи и цървули стегнал,

                         бяга ,бяга  Февруари...

                         Марта удря дето свари!

                         И  когато го прогони ,

                         спря  се  Марта уморена,

                         гледа пролетните клони

                         и тревицата зелена

                         Към децата се обръща:

 

БАБА МАРТА : Хайде , да ви няма вкъщи!

 

ДЕТЕ: Бабо Марто , нашият обичай  е да те посрещаме  с медена пита, за да си сладка и добричка!

 

БАБА МАРТА :А вие, мили деца., бъдете весели и  жизнерадостни  като слънцето , бързи и смели като вятъра, усмихнати и трудолюбиви като пчеличките.

 

ДЕТЕ: Бабо Марто , аз искам да разкажа  на децата едно предание за теб , което съм чувала от друга баба, но се страхувам  да не те разсърдя.

 

БАБА МАРТА :  Разкажи, моето момиче ,нека чуем, може и тъй да е.

 

ДЕТЕ :Живяла Марта със своите братя  далеч в планината . Те носели едно име – Сечко . Само ,че единия наричали Малък , а другия  Голям Сечко. От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята.А Марта се усмихвала погалвала животни и тревички,стопляла простора с благата си усмивка .През един такъв  мартенски ден  млада ,пъргава   невеста подкарала овчиците си в планината.

 

ДЯДО :Не извеждай , булка , ваклушите  на паша , рано е! Скоро Сечко си отиде.

 

ДЕТЕ: Преживял е много той и може да поучи .По слънцето познавал старецът кога ветрове ще завеят, по месеца разбирал  кога дъжд ще захване ,кога град ще бие ,кога зла зима ще вилнее.

 

ДЯДО :Кърпикожусите  цъфтят сега ,снахо .Това е цвете лъжовно,не прецъфти ли ,не му вярвай, кожухчето не сваляй!

 

СНАХА: Е  , татко , какво ще ми стори Марта ? Тя е жена и аз съм жена .Не очаквам зло от нея.

 

ДЕТЕ : Дочула Марта тези думи и тежка мъка и паднала на сърцето.Нищо ,че е жена и тя може  да покори слънцето като братята си не минало много време и тъмни облаци надвиснали над планината,ветрове зашибали,леден сняг натрупал,захванала люта зима.Сковала се земята,замлъкнали птиците.Младата овчарка  така и не се върнала вече.Тя останала вкаменена заедно с овчиците си горе в планината.

 

БАБА МАРТА : Може и тъй да е било , не помня .Дълго съм живяла и много неща са минали през главата ми .Но от приказката сигурно разбрахте,че младите трябва да зачитат мъдростта на старите .

 

ДЕТЕ : Така останал , кой знае от кои времена , обичаят да се правят мартеници  от червена и бяла вълна , за да е радостна баба Марта  и да носи добрини на хората.

 

ДЕТЕ :Освен това  червеният цвят е символ на кръвта и здравето . За да сме здрави , болест да не ни гази , трябва да си облечем отгоре  дрехи от червен плат .

 

ДЕТЕ :Бабо Марто , ами какви са тези деца облечени като мартенички?

 

БАБА МАРТА : Тези две големи и  живи мартенички са моите помощници Пижо и Пенда. Но първо нека те сами се представят.

 

ПИЖО :Ний сме бяло,

                бяло и червено

                За живот и здраве

                тъй е отредено.

 

ПЕНДА  : Чак до първа пойна птица

                   да ни вържат на ръчица ,

                   на ръчица ,на косица

                   бяло и червено

                   бяло и червено!

 

ПИЖО : За живот и здраве

                 тъй е отредено –

                 да ни кичат по премени

                 да деца засмени!

 

ДЕТЕ : Скрила в джоб подробна пътеводна карта ,

              вчера из страната тръгна  Баба Марта .

              Не можах да видя аз сама ...но чух ,че

              тя не закопчала своето кожухче  -

 

              пролетния вятър взела за помощник,

              той на гръб ще носи мартенския потник.

 

ДЕТЕ:Китка минзухари в кошничка светлее,

              И зюмбюл саксиен се таи до нея,

              И безброй пискюли  -  бели и червени ...

              Мартеници ,вярвам , има и за мене.

 

ДЕТЕ : Вързва Баба Марта  новите пискюли

              на висока вратня, на клоната дюля

              виждам де е здраве ,радост да е вредом,

              всяка къща нова рожба да отгледа ...

              Скрила в джоб подробна пътеводна карта ,

              вече из страната шета баба Марта.

 

ДЕТЕ : Две пискюлчета заплетени

              Днес завърза на ръцете ми

              Баба Марта в ранен час

              И ми каза  с нежен глас:

 

БАБА МАРТА :Да си здрава ,да си  жива ,

                             да си умна , работлива,

                             винаги да си засмяна,

                             вкъщи майчина отмяна.

 

ДЕТЕ :Вдигнах двете си ръчички,

             украсени с мартенички,

             и политнах като птичка ,

             нека да ме видят всички .

 

БАБА МАРТА :Хайде всички да се закичим с мартенички  за здраве!

 

12.01.2010 Adihanova

Profile

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Нормална таблица"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

1 водещ -ЛЕГЕНДА ЗА МАРТЕНИЦАТА

 

Преди много, много години, от далечните Тибетски планини хан Исперих напуснал родния дом и тръгнал да дири плодородна земя за народа си прабългарски. Минал топ много планини и реки, докато най-накрая спрял в земите на славяните, които го пос-рещнали радушно. Славянки с бели дрехи му носели бокали с напитки, а трапезите били отрупани с ястия - плодовете на тая благословена земя. Но на хана не му било ве-село, че тъгувал за своите близки - за майка си и сестра си Калинка. Седнал топ на брега на голямата река и бисерни сълзи покапали по загорелите мъжки бузи, а взорът му се отправил молитвено към слънцето и боговете. и станало чудо. На рамото му кац-нала бързокрила лястовичка. На нея Исперих разказал болката си. Лястовичката отлет-яла към земите, откъдето дошли българите, и разказала с човешки глас на Калинка, че брат й има ново царство, че тъгува за нея и праща много здраве.

 

Зарадвала се Калинка и решила да прати хабер на своя братец. Свила китка от Зеленило, усукала я с бял вълнен конец и възелчета за поздрав сторила - както българите словото пазели, та я пратила по лястовичката. Като мълния се понесло птичето и скоро кацнало на испериховото рамо. Но от дългия път крилцето му се протрило и алена кръв обагрила вълната. Ханът радостен взел китката, разчел по възелчетата сестринския поздрав, накитил гърдите си с китката и мартеницата грейнала. Оттогава Исперих побелил на народа си: всеки да върже китка от пресукан бял и червен конец и на този ден да се кичи - за здраве и небесен благослов. Туй се случило на първи март и остана-ло до наши дни.

 

 

 

Марта, мартичка, гадалушка, кичилка обредна по смисъл украса от усукани конци, които се слагат на Първи март за здраве.

Изработват се предимно от вълнена или памучна прежда в два основни цвята бяла и червена.

 

 

12.01.2010 Adihanova

Profile
Един от сценариите си ще пусна тук ,защото  добре че го има този сайт на учителите новатори,за да помолим за помощ  и да си помогнем ВЗАИМНО!
 
 
Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Нормална таблица"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

          

12.01.2010 daskala74

Profile

Имам нужда само от сценарий за "Баба Марта"! Ще съм ти безкрайно задължен!

11.01.2010 Adihanova

Profile

 Здравейте,Даскале!

Аз съм детска учителка имам сценарии за баба Марта.Те ще ви послужат ли или търсите сценарии за общо градско представяне?Пишете ми.

       Ани  Диханова