Агресията

Публикувана на: 11.10.2009, от dmantarova
Кoментари:9

Предлагам проблем,който ви вълнува и цяла седмица го обсъждате. За начало ви предлагам една болезнена напоследък тема - агресията. Знаете за случая с убития във Варна ученик. Сблъсквали ли сте се с подобен случай и как реагирахте вие като човек и вашият колектив? Коментирайте и конкретния казус за случая във Варна.

Коментари 9

04.11.2009 missis

Profile

 Да, пак проблемът с бройките! Докато това е ръководно начало за МОМН, така ще е.

24.10.2009 gerimen

Profile

 Класната взима мерки, ако се обадим. Проблема е, че децата са 16 в класа, 1-ресурсно, ако едно махнат целия клас се разформира и от 3 паралелки средно по 18 деца ще се получат 2 с по 25 деца, а за малките просто няма да има учебен процес. Родителите на едното дете са го зарезали на бабата и дядото, а те самите просто не са в града и са разведени вече. Другото просто му подражава. На родителска среща родителите не се появяват. Миналата година бях на ръба да го махна, проблема е в междучасията в часовете горе-долу се търпи, ако отиде в друг клас на същото училище ще има досег пак със същите циганета. Остава варианта друго училище, но чух за няколко случая и там, затова взех решение за сега да остане, нали порасват, може да се променят. А и класната полага усилия. Но най-интересното е, че училището има педагогически съветник, но той не взима никакво отношение по проблема, а знае за ситуациите. Само моя син не е потърпевш и другите деца страдат. Винаги разбирам, ако едно от децата е болно, защото моя син ме посреща с думите: "Днес беше чудесен ден-.......го няма."  

24.10.2009 missis

Profile
Ужасно е! И Вие много точно назовавате проблема. Въпросът е, какво мисли МОМН? И какво ли би предприело? Ако за някои най-голямата грижа е бройката на учениците, а не качеството на обучението, то горко ни!!!!! Аз съм от двете страни на проблема, но като родител сигурно бих си преместила детето другаде. От него по-важно няма!

24.10.2009 mimi70

Profile

Много важна и нетърпяща отлагане тема за обсъждане!

Gerimen, аз мислех, че съм търпелива, но Вие надхвърлихте всички мои представи за търпимост. Ужасно е, това което казвате! На Ваше място бих намерила родителите на тези деца и бих ги предупредила за лична намеса, което не изключва техните методи на разправа. В тази наша държава за съжаление липсва ред и е в сила най-вече закона на джунглата. Колегите горе са посочили ясно, че детските взаимоотношения отразяват света на възрастните, но за съжаление повечето днешни родители са израстнали в така нареченото "демократично" време и трябва те първо да са наясно с някои човешки норми.

А директора и колегите в училищата могат такива ученици да ги прехвърлят в самостоятелна форма на обучение най-малкото. За такива агресори, няма място за замисляне. И това, че има ученици, които използват нецензурни думи пред колеги е недопустимо. Аз съм гонила от час такъв ученик, независимо, че нямах право. Не трябва да се допуска това.

24.10.2009 dmantarova

Profile

Това, което описвате е ужасно. Имам чувстото, че разказвате филм на ужасите. Най-лесно е в такива случаи да се критикува и да се дава съвет. Може би в класа на вашето дете е такава ситуацията, защото ако това което описвате се случва всеки ден във всеки клас е наистина потресаващо. Как вие потърсихте и защитихте правото на вашето дете? Сигурна съм, че има и други, може би малко по-неудобни за вас решения на проблема. Да, аз разбирам, че с това няма да се реши въпросът с агресията, но като напусне вашето дете, след него друго и още 2-3 деца, класът ще намалее и ръководството на училището ще разбере, че трябва да прояви нетърпимост към малките "агресори".   Не казвам, че вина няма и класният ръководител, и директорът на училището, и самата система с делегираните бюджети, и общество, в което живеем. 

24.10.2009 gerimen

Profile

 Моя син е в 3 клас, има проблеми с две циганчета. Прибирал се е с посиняла буза, удрян е в областа на гениталиите, блъскана му е главата в стената, душен е, завирана му е мокра гъба за бърсане на дъска в устата и т.н. С една дума още от средата на 1 клас сме имали няколко ситуации, когато той отказва да отиде на училище, заради свои съученици. Когато са леки изпълненията  разбирам не от него, а от негови съученици, той почва да плаче и да не иска да посещава училището, когато му се насъберат няколко дни с физически тормоз. Всеки ден го питам биха ли те днес, как ти мина деня. Има моменти в които казва- "Е малко ме набиха", той сам си степенува боя, който му хвърлят. Говорила съм многократно с класната му, нещата се успокояват за 1-2седмици и после пак се почва всичко отначало. И знаете ли в повечето случаи какво ми отговаря? -"Аз знам, че тези деца са лоши и не притесняват само твоя син, но ако ги махна ще се разформира класа и затова ги търпя, ще поговоря с тях." Проблема е и в делегираните бюджети на училищата, има агресия в училище, но учителите си затварят очите, за да останат на работа. Ако санкционират и изключат определени деца, заради лошо поведение ще се окаже на есен, че училището остава с 1-2 паралелки по-малко, а това води до съкращаване на персонал. В училището на сина ми, но в горен курс един ученик беше насочил пистолет /газов/ към съучениците си - не го и наказаха даже за тази му постъпка.

20.10.2009 missis

Profile

 Лошото е, че много е разпространена и вербалната агресия, след която идва и физическата намеса. Тази година се налага да работя с деца от начален курс, които постоянно използват нецензурни думи, за да дразнят другите деца, а също така и по мой адрес. Независимо, че с тях се държа съвсем цивилизовано. Никога не съм си позволила да обидя дете или да го ударя. За мен това е огледало на състоянието на обществото - нали обучаваме най-малките му членове? - понякога се чувствам безсилна. Дано в по-големите градове не е така.

20.10.2009 ilona

Profile

В училището, в което работя също много често се натъквам на детската агресия. Аз като преподавател се опитвам да предотвратя назряващия конфликт, да насоча вниманието на децата към друга тема за да се успокоят страстите. Най-удачния вариант е да се разделят децата които в този момент са в конфронтация и да се поговори  с  всеки един от тях.

Мога изцяло да се съглася с misis - децата попиват заобикалящата ги действителност и за съжаление я повтарят.  Много често агресивното им поведение е огледало на взаимоотношенията в собствените им семейства./ говоря от личния си опит/ Навремето в университета преподавателя ни по психология наблегна на това, че отрицателния пример е най-заразителен и най- привлекателен за децата. Днес с огромна болка се убеждавам,че това наистина е така.

 

13.10.2009 missis

Profile
Да, напоследък агресията сякаш стана ежедневие. Лично аз често трябва да се намесвам,за да предотвратя сбивания. Най-лошото е, че това се случва с малки ученици. Наскоро едно дете се отърва на косъм от ослепяване, след като друго ядосано дете го замери с химикалка. Агресивните деца не могат да сдържат емоциите си и ги изразяват по най-примитивен начин. Според мен повечето такива деца отчаяно търсят начин да се изявят и да ги забележат. На тях им липсва общуване - най-вероятно родителите им са прекалено заети за това, или пък не знаят как да общуват с детето си. За мен това са деца, рядко изпитващи обичта на околните. Целият ни живот е толкова забързан, че нямаме време за много неща, обаче децата ни трябва да са на първо място в това отношение. Трябва с мярка да ги глезим, с мярка да ги наказваме и безмерно да ги обичаме. Случаят във Варна е крайно потвърждение на всичко досега казано. Според мен, още от най-ранна детска възраст, даже от самото раждане, детето трябва да се третира като равностоен на родителя индивид. И най-вече с личен пример да бъде учен на добро- като отношение към околния свят. Защото детето копира всичко, което вижда край себе си. Поне докато е малко и не е изградило критерий за добро и зло. По-късно пак родителите са тези,които да го насочват какви предавания да гледа по телевизията, колко да стои пред компютъра и в кои сайтове да влиза, да му помагат да се ориентира в преценката си за п риятелите и т. н Отговорността на родителите е огромна. После , или заедно с това ,е отговорността на цялото ни общество - училище, медии, организации и пр.