Първите детски градини в България

Публикувана на: 14.04.2009, от dany_z
Кoментари:1

Здравейте! Някой може ли да ми изпрати информация и снимки на първите детски градини. Моя E-mail е: dany_z@abv.bg

Коментари 1

06.05.2009 julia1313

Profile
СЛЕД 120 ГОДИНИ ДА КАЖЕМ НЕДОИЗКАЗАНОТО ЗА ВЕЛА ЖИВКОВА – БЛАГОЕВА 

Юлия Дончева

докторант в катедра „Теория на възпитанието”СУ“Св.Кл.Охридски“ Материалът отразява задоволството на автора от актуалността и днешната значимост на идеите на Вела Благоева. Анализирана е една от нейните статии в списание “Учител” от 1894 година, в която тя извежда и прокламира идеите на Фрьобел за учебно – възпитателната работа. Потърсени са анализи на тези идеи в съвременната теория на предучилищното възпитание и педагогическата практика на детската градина.Като ключови са изведени следните проблеми, отразени в теорията и практиката на Фрьобел и в статията на Вела Благоева за Фребеловите детски градини: за семейството, за изискванията към педагогическата дейност на възпитателите, за приемствеността между предучилищна и начално училищна възраст, за подготовката на преподавателските кадри, за педагогическата грамотност на родителите и семейството. Особено внимание е обърнато на последствията от негативите на домашното възпитание и в дейността на институциите като са посочени връзките между семейството и учебно – възпитателните заведения за формирането на детската  личност. Акцентирано е върху ролята на играта като фактор за развитието на предучилищния етап от онтонегеза.Направени са изводи за актуалността на тези идеи, което определя смисъла на предложения материал. Преди години моят професор по история на педагогиката Марин Люлюшев, стигайки до раздел “Видни съветски педагози” и естествено започвайки с Надежда Крупская, каза нещо, което тогава много ме впечатли, запомних го, но усещах, че нещо ми убягва, нещо не разбирам. Той каза: „Ние в България си имаме Вела Благоева и когато Крупская е била заточена в Женева и Краков и там е писала своите трудове, нашето момиче е газило калта от село на село, следвайки преследвания си съпруг за политическа дейност и там в мизерията е мислила и писала трудове много по–достойни за уважение и изучаване, пък и са от българка. Не си ценим достатъчно нашите умове!”Не съм разбирала, защото много малко и не така подробно (както за видните съветски педагози) ни беше преподадено за живота и просветната дейност на нашите си педагози. Така и в  днешни дни продължаваме да отминаваме с  незаслужено мълчание заслугите на българските дейци.Ще си позволя да припомня някои биографични данни за Виктория (Вела) Живкова – Благоева, защото несъмнено тя е била (за времето, в което е живяла) един високо образован човек, защото има разнообразна учителска и публицистична дейност, защото поради нейните личностни качества е и учител, и преподавател и изследовател, защото от погледа на днешните дни, за времето, в което сега живеем, пак бихме казали, че е високо образована жена. Родена е в Търново (1855 – 1921). Учи се в Габрово, Оряхово, Търново и Русе. Още преди Освобождението учителства във Варна, Берковица и Цариград. След Освобождението следва висш педагогически курс в Петроград (Ленинград). След това учителства в Битоля, София, Търново, Шумен, Видин, Стара Загора, Пловдив и другаде. Известна е със своята активна дейност като просветна деятелка, педагожка, писателка, редакторка на списания, общественица.”[3]“По–късно през 1890 – 1892 г. Като учителка в Търново, където преподава и педагогика, Вела Живкова – Благоева пропагандира Фрьобеловия метод за работа в детските училища. По това време пише ръководство за работа в детските градини. Тя има желание да замине за Франция и Швейцария, за да проучи по–добре практиката в детските градини, което и е нужно, за да напише втората част на ръководството, но не успява да осъществи това свое намерение.” [3]Тя е сестра на Никола Живков – първия основател на предучилищното възпитателно заведение у нас още преди Освобождението.Моята цел е да анализирам една от статиите и, да докажа новаторството и прогресивността на мисълта и. Освен това задълбочавайки се в статията ще търся и докажа днешната актуалност и значимост на идеите споделени ни от Вела Благоева.Вела Благоева разбира необходимостта от обширно и теоретически обосновано ръководство за детските градини и прави такова, но за жалост то не излиза. В сп. “Учител”, № 9 – 10 от 1894 год. излиза нейна статия „За Фребеловите детски градини”, в която под черта четем: „ Тази статия, нека служи за допълнение и разяснение на вместената във VII кн. по същия въпрос. С особена драгост даваме място в “Учител” на този труд, назначен, както ни съобщава почитаемата му авторка г – жа Б., да служи за предговор на едно обширно ръководство за “Детските градини”, което, за жалост, преди да види бял свят, било изгубено, когато авторката го била изпратила в София за рецензиране. От целия грамаден ръкопис останали само няколко листа, които и предлагаме на читателите.”От тези “няколко листа” бях поразена.Толкова всеобхватно, толкова аргументирано, толкова актуално! Към всяко едно твърдение, тя прибавя аргументи: “Да се учи детето в училище още от пелени – това значи умствено да се затрие”, казва руския учен Лесгафт. Това е съвсем справедливо. Но ако се забавляват децата с Фребеловите игри, а не да се учат педантично, тия забавления несъмнено твърде благоприятно влияят върху умственото и физическо възпитание на детето. А кой ще откаже истината, че небрежното, често криворазбрано, даже грубо възпитание в първата възраст на човека пагубно се отразява на целия му живот, на неговия характер и на всичките негови занятия?”[1, с.452] Не е ли аргументирано, не е ли актуално? Не се ли случва това и в днешни дни? Съвременната реалност на възпитателната работа в детската градина показва доста често дидактизъм, регламентираност, планираност, управляемост, липса на свобода, догматичност, тематичност, неемоционалност особено в подготвителните групи.Вела Благоева е последовател на Фрьобел. Тя защитава и прокарва неговите идеи и “дарове” в България. В статията си тя акцентира на следните Фрьобелови идеи: за семейството, за възпитателките, за обучението на преподавателските кадри, за обучението и грамотността на родителите и т. н. и  т. н. Какво казва тя за семейството и възпитателките – “....Фребел не иска да изтръгне детето от благотворното влияние на семейството, както го обвиняват, а иска такива възпитателки за децата, които притежават високо умствено и нравствено развитие. ...Съвременното направление на тия заведения носи съвсем семеен характер.”[1, с.452] Така е и сега. Не случаен е факта с високият ценз на учителя в детската градина – висше образование, клас квалификация, висок морал и непрекъснат контакт със семейството. За възпитанието – “Той излиза от това начало: за възпитанието на малолетните е нужно най – сериозно внимание, нежни грижи и умение да се ръководят, тъй като в тая крехка възраст детето възприема най – лесно; той иска да се дадат на децата здрави понятия, защото връз тях се гради школското образование....”[1, с.253]  Така са ни учили на студентската скамейка, така пише в методиките ни -  за постепенното и системно натрупване на понятия, умения и знания, за приемствеността между предучилищна възраст и ранна училищна възраст, но която в практически план не е това което трябва да бъде. В училище не само не повтарят това което е заучавано в  детската градина, но и се получава точно обратното – връщане назад, много назад. И това от години е така. Няма стиковане между двете нива.Обучението на преподавателските кадри тогава, е в основата на днешното обучение на такива. – “...Той можа да осъществи в палата Мариентал, около Либенщайн, само курсове за градинарки. На тия курсове той сам си преподава: 1) физиология за изучаване организма на детето и за обяснение как трябва да се отнасяме в различните периоди от неговото развитие; 2) психология за разпознаване на човешката, особено детската душа; 3) естествена история, особено ботаниката за детската градина; 4) история на културата – за изяснение възпитанието на човешкия род и особено на жената; 5) освен това той ръководи ръкоделията и запознава с начините, които са необходими при игрите и занятията в детската градина, напр., рисуване, плетене, строене, сгъване на картинки, диплене, изрязване и пр.”[1, с.453] В наше време са обособени във ВУЗ – ове, по специални методики и предмети. Какви са били изискванията към бъдещите учителки ? – “Такива специални школи за градинарки има сега във всяка държава, дето детските градини се признават за необходими. .... продължава се тоя курс две години.Разумява се, че възпитаниците в това заведение трябва да обладават средно образование, за да могат с успех да изучат предметите, които се преподават във Фребеловите курсове.” [2,с.453] До много скоро и у нас обучението беше двугодишно след завършено средно образование, т. нар. Полувисше образование,т.е. и сега е след средно образование, и беше двугодишно, но вече сме в XXI век и критериите са по – високи.Необходимостта от обучение и грамотност на родителите, относно възпитанието на децата им : -  “Но и такава специална подготовка не е достатъчна за да тури на здрави основи възпитанието на децата. Несъмнено е, че и родителите трябва да са подготвени за тази цел. Инак, грубото домашно възпитание може да парализира възпитанието, което се дава в детската градина. За тая цел детските градини трябва да служат в същото време и като училище за родителите. Тъй се и практикува на много места в Европа. Тия същите заведения за малолетните служат вечерно време, като образователни курсове за родителите, дето се четат лекции по възпитанието.”[1,с.453] И сега търсим най – разнообразни и ефективни форми за работа с родителите, относно повишаване качеството в съвместната ни работа. Правим родителски срещи с образователна цел, каним гости – лектори, на информационното – родителско табло има текуща педагогическа информация, водим вербален  индивидуален контакт за всяко едно дете.Не трябва да забравяме периодите в развитието на детето и тяхната характерност – “Главното стремление на Фребел е било да уреди семейното възпитание на детето. Това негово стремление ясно е очертано в неговото съчинение “За възпитанието на човека”, което се напечата в 1826 г.В него се разглежда човека в различните периоди на неговото развитие: първий период – дете бозайниче (Soengling), откак се роди на света детето и продума; вторий период – дете (kind), откак продума, дордето почне да говори, и в третий период – отрок (Knabe), откак заговори до школната възраст (7 години);......Тъй той казва, че човек на първата степен от развитието си “не трябва да възприема нищо болно, ниско, подло, двусмисленно и, въобще, нищо лошо. За туй погледите на обкръжаващите трябва да са чисти”. – “Играта”, казва той, “е най – чистото духовно проявление  на човека в тая степен на неговото развитие и заедно с това тя е образец и повторение на целия човешки живот, целия вътрешен, таен, естествен живот на човека във всички случаи”. Детето се запознава по – късно с названията на действията, които извършва; като върви подир майка си, то се запознава с предметите, които го обкръжават, с количественото и качественото тяхно отношение. Понеже тези представи за предметите му служат за основа на неговото по – нататъшно образование, за туй те трябва да бъдат верни.”[1, с. 454] Това е крехкият, сензитивен период в развитието на детето,тук и сега то се развива, опознава и обогатява познанията си, а  играта като повторение на целия човешки живот е и най – достъпният начин на усвояване на знания  от малчуганите. За майката и рожбата това са първите им съвместни ”стъпки”, изискват се  елементарни, но точни знания за нещата от обкръжаващият ни свят. Детето пита, иска да знае – трябва да му се обясни по достъпен за него начин, щом пита то това означава че го интересува, вълнува го, нямаме никакво право да не му дадем отговор които по – късно ще дообогатим.  Тези неща са казани толкова отдавна, но са абсолютно актуални и днес!Тогава Благоева говори за  невъзможността от домашно възпитание и слабата култура на хранене – “Детската градина не отнема детето от семейството, а само допълва семейното възпитание. И наистина, какво благодеяние се явява детската градина за едно дете, лишено от домашно възпитание! Малко ли деца при здрави родители, обременени с многочислено семейство, остават почти без възпитание, защото майка им е претрупана с много домашна работа и едвам успява да ги нахрани и облече. Това особено често се среща у нас, дето майката се явява кърмачка, готвачка, перачка, шивачка и е претрупана с хиляди други длъжности. Как може тая майка да се вгледа в душевните проявления на детето си, ако тя има пет – шест деца? Не се ли ограничава възпитанието само с хранене на децата? Па и то става как да е – като се тикне в ръката на детето един комат хляб, ето ти здрава и питателна храна! А тъй се хранят повечето деца у нас, даже не бедни. А на храненето ние трябва да обърнем особено внимание, ако искаме да имаме здраво потомство.” [1, с. 454] Съвременната майка по претрупаност със задължения не се отличава от тази в 19 век, макар и днес тя да е с едно най – много две деца. Динамиката, амбицията, еманципацията и т. н. не и оставят много свободно време за разкриване на “душевните проявления” на отрочето и. Храненето – през 1997 год. в  кн. 7 - 8 на сп.”Предучилищно възпитание” в моя статия “ Детската градина и семейството за социализирането на децата”, казвам: “Тя (разбирай детската градина) поставя акцент особено върху рационалното хранене. В много семейства, дори и при финансови възможности неумението, незнанието, правят трапезата богата на едни и много бедна на други жизнено необходими вещества за подрастващия организъм.”  - едно и също нещо, казано с различни думи,в интервал от 103 години!Какво са мислили  тогава за Общините – “Най – сетне не е голям разход за една община да назначи една малка сума за храненето на малолетните възпитаници. Здравето на тия бъдещи членове на общината има толкова голямо значение, че заслужава да се похарчи една малка сума за тая цел.”[1, с.455] Така е, заслужава си да се похарчи една сума за здравето и възпитанието  на бъдещите членове на тази Община! Те сега са нейните деца, но ще пораснат  и ще дадат своя дан в тази Община, която е положила грижи за тяхното отглеждане. Детските градини са на Общинска издръжка и подчинение, и днешните деца са абсолютно зависими от “благоволението” на Общината, която да си признаем се е случвало да ги  “позабрави” поради незадължителният им характер (на детските заведения), но това е друга тема. Актуалност срещаме и в унифицирането и убиването на индивидуалността – “Когато възпитателното заведение  за малките деца носи семеен характер няма защо да се боим  от заплашванията на някои опитни педагози, че детските градини убиват индивидуалността, защото “ убиват енергията у детето, правят го апатично и неспособно към сериозно образование и препятстват развитието на характера”. Който е вникнал в Фребеловите игри, той несъмнено ще види в тях противното: Всяка игра има предвид образованието на характера, възбужда към самодеятелност, предпазва детето от умствена дрямка, от апатия и мързел. Това е най –страшното обвинение, което свалят връз системата на Фребел. То си има място, ако в детските градини децата се учеха. Тогава наистина, учението щеше да се обърне в игра на която никога не могат да гледат сериозно децата. Освен това, такова систематично обучение, при всичката си простота, която ние забелязваме в Фребеловата система, непременно зле ще се отрази върху крехката душа на детето, като непосилен труд. Цялата система на Фребел почива на строго научни основи. Те са нужни за възпитателя за да знае какво прави и към какво се стреми, но не да се придържат и децата о тая система при игрите. Крив ли е Фребел, че някои слепи негови привърженици искат изцяло да научат малките възпитаници на цялата система, като се придържат строго о буквата? – Не самата система, но педантизма на тия негови последователи е дало едно криво понятие за правилното развитие на човешката душа.” [1, с.455] Абсолютно същото става в днешно време с пълното ограмотяване на децата още в предучилищна възраст – четене, писане, смятане. Придържане строго о буквата до педантизъм и до въпроси от страна на децата от рода: “Госпожо, кога ще играем?”, е не на всички им се пише и смята, “Ами нали в училище пак ще пишем и смятаме“ и т.н. и т. н. Колкото, както и да е под формата на игра, тези  настоявания от наша страна отегчават  децата и за жалост се срещат и днес.  Тогава, когато всичко е педантично и строго е унифициране и убиване на индивидуалността и в обучението, и във възпитанието, и в игрите.  Каква трябва да бъде ролята на възпитателката, на майката – “Ето нейната роля на разумна майка с високо умствено и нравствено развитие, каквато личност е нужна за възпитанието на духовните и нравствени качества у детето в най – крехката негова възраст......Тая майка, която иска добросъвестно да се занимава с възпитанието на своите деца, трябва и сама да се занимава, да не остава назад от общото развитие. Детските градини значително облекчават правилното домашно възпитание. То освобождава майката от постоянни грижи. По тоя начин дават и свободно време да се занимава с своето умствено развитие, което тъй силно се отразява на възпитанието.” [1, с. 456] Смея да твърдя, че предучилищният педагог не допуска да изостава назад от общото развитие, и че и днес детските градини значително облекчават правилното домашно възпитание, дори имат изпреварващо такова. Не е най – важното какво е яло детето в детската градина, а какво е научило. Много от съвременните майки редовно преписват песничките и стихчетата, които сме учили  за да могат, за да знаят, за да помагат в работата ни с децата им. В последните години много се говори и пише  за физическото възпитание  на децата от предучилищна възраст. Ето какво казва Вела Благоева в статията си  за това – “При физическото възпитание на децата ние трябва да имаме предвид законът на постепенността и последователността в развитието (Ламарк) и законът за хармонията (Биша). В деятелността на човека тия закони Лесгафт изразява тъй: 1) Деятелността на всички органи на човешкото тяло, заедно с това  формата и техния обем, увеличава се, ако те се възбуждат последователно и постепенно към това и ако приходите на всички съставни части в органите отговаря на разхода (закон на последователността и постепенността).2) Само при хармоничното развитие на всички органи, човешкият организъм е в състояние да се усъвършенства и да произвежда най – много работа при най – малко харчене на материята и силата (закон за хармонията)”[1c.457]. Всички тези закони са в основата на доразвили се в днешно време съвременни  правила и изисквания за правилното развитие и функциониране на детския организъм.Науката много напредна в развитието си и днес за съвременното дете се знае повече, но въпреки това се отчита лоша тенденция към хиподинамия, сколиози, наднормени тегла и т . н. В детската градина се прави всичко възможно за последователното и постепенно хармонично развитие.Чрез физическото възпитание се реализират много от задачите и целите за работа с децата.От изброеното до тук личи дълбочината, компетентността и всеобхватността на знанията, вижданията и убежденията на Вела Благоева за развитието на детето от предучилищна възраст, за неговите нужди и потребности, за родителите (най – вече майките) и институциите, за кадрите – техният подбор и набор от знания, за Фрьобеловата система и аргументираната и защита в полза на детето и майка му, за физическото възпитание и  най – вече за ползата от детските градини, огромната полза за всички. Тази полза е доказана, чрез тяхното 120 годишно съществуване!Като последователка на Фрьобел, Вела Благоева е Мария Монтесьори за България. Подобно на нея тя разработва, бори се  и внедрява неговите идеи в предучилищното образование на изминалият 19 век. Идеи актуални и свежи, идеи прилагащи се, в по – голяма степен и в нашият 21 век, идеи близки до съвремието ни и не загубили от блясъка си толкова много години.Какво още за Вела Живкова – Благоева? Ще отърсим ли праха на ненужната забрава от името и? Ще я наредим ли редом до видните български педагози?  Ще си припомним ли, че тя ревностно защитава името “детски градини”, а не “бавачници” (забавачници), нещо което започва бавно да се прокрадва в съвременната ни действителност? Ще започнем ли “ да си ценим нашите умове” – нашето момиче?  Та тя звучи като наша съвременница! Вярвам, че след 120 години сме по – мъдри, по – зрели, по - патриоти!  ЛИТЕРАТУРА 1.    Благоева, В. За Фребеловите детски градини (Бавачници). Учител I,  № 9 – 10, 18942.    Книги и статии от периода 1878 – 1945 от фонда на Универсална Научна Библиотека “Любен Каравелов” гр. Русе 3.    Чакъров, Н., и В. Начева – Петкова. История на предучилищното възпитание в България. С., Нар. Просвета,1961