Как се обучават птици в слонско училище

Публикувана на: 16.03.2009, от radivdani
Кoментари:6

"Как се обучават птици в слонско училище

Често сетивата ни привикват и възприемат само това, което сме свикнали да виждаме и чуваме. Така неусетно губим чувствителност за новото и различното. Понякога единственият начин да си върнем тази чувствителност е като коренно променим начина на описание на проблемите си. Това се опитвам да направя, като разказвам приказки на големите.

Имало едно време една гора. В нея живеели много слонове, затова направили училище за малките слончета. Учели ги как да носят тежко, как да вървят заедно, как да слушат с големите си уши. Станало много добро училище, слончетата се учели добре и ставали Добри Слонове за Слонското Общество.

Постепенно, обаче, започнали да се появяват птички. Те ставали все повече и повече. Трябвало да ходят на училище. Понеже в гората имало само училище за Слончета, започнали да изпращат и птичките в него. Птичките трудно се справяли със Слонската програма. Не можели да носят тежко, не ги бивало много да се движат на стадо и все се проваляли в послушанието.

Учителите им казвали: Вие сте лоши и некадърни слончета.

Учениците отговаряли: Помогнете ни да се научим как да летим.

Но им казвали: Това не е в учебната програма. Добрите слончета се учат да носят тежко, а не да летят.

Много от птичките били мънички, не можели да разберат, че са различни от слончетата. Някои се отчаяли и избягали от училището (около 15000 само през миналата година). Някои се опитвали да се приспособят към Слонската програма. Даже развили уши и започнали да носят по повече. След 12 години в Слонското училище, дори разбрали, че трябва да се движат на стада и че не могат да летят.

Училището продължавало да повтаря: Тези нови слончета за нищо не ги бива. Непрекъснато се провалят на основните Слонски изпити. На всичкото отгоре, само чуруликат за някакво летене и пречат в час. Предлагаме да им въведем вечерен час и наказания за чуруликане. Ще ги облечем в еднакви дрешки, за да почувстват какво е да си Добро Слонче.

Тук-там се чували гласове: Дайте да променим малко училището. Може би да вкараме програма по летене? Да махнем тази за носенето на тежки предмети?

Но Големите Слонове казвали: Ние имаме най-добрата програма. Знаете ли колко Слонове Шампиони има, излезли от нашето училище? Не ни занимавайте с глупости. Но може би след време ще е по-важно да можеш да летиш, отколкото да носиш тежко? Ние нямаме учители по летене. Какво искате да накараме слоновете да летят ли? - отговаряло училището.

Можете ли да довършите приказката?

Давате ли си сметка, че децата днес са с много по-развити комуникативни и когнитивни способности? Помислете само дали можете да чатите с 4 човека, с двама от които на език, различен от българския, да говорите по телефона, да си пишете домашното по математика и да гледате филм едновременно. Това за тях е нормално прекарване на свободното време.

Докога учители, които не знаят какво е "форум" и "блог", ще обясняват, че децата са с беден речник, защото не са чували думата "кърсердарин"?

Защо мислите, че униформите в училище възпитават правилно бъдещото поколение? Не е ли това опит да отгледаме просто добри продавачи в Макдоналдс или послушни банкови чиновници, с които ще се гордеем, ако са в Лондон. Това ли обаче е важното за създателите на следващия Google или за хората, които ще решат проблемите със замърсяването на планетата?

Има ли някой, който да се е сетил да попита самите ученици: "Кажете на какво да ви учим, за да можете да се оправяте в този живот след 10-20 години, когато креативността ще е поне толкова важна, колкото грамотността, когато водата няма да достига до все повече хора на планетата, когато промененият климат, вероятно, ще предизвиква големи аномалии в ежедневния ни живот? Какво ще ви трябва във времето, за което никой не знае какво ще работите, защото повечето професии още не са измислени? Как ще ни осигурите пенсиите в един все по-несигурен свят?"

Образователната ни система не може да отговори на тези въпроси. А аз искам децата ми да са подготвени за бъдещето, което ги очаква. Дайте ми избор!

* Милена Ленева е собственик на www.futurenow.bg и секретар на Читалище Бъдеще сега. От 10 години се занимава с неформално и електронно обучение. Майка на две деца."

 

 Вие какво мислите?

 


 

Коментари 6

21.03.2009 iv_2007

Profile

Интересно филмче си избрала Mimi.

Ще добавя мисъл на Паулу Коелю от "Петата планина":

Има три неща, които възрастните могат да научат от децата:
да бъдат радостни без повод
винаги да са заети с нещо
да се стремят с всички сили към това, което желаят.

21.03.2009 mimi70

Profile

Всеки еди от нас е различен. Някои по-малко, други повече. Някои са слонове, други птички. А умемем ли да разбираме различните? А как се справяме като родители и учители на различнните? Искаме ли да сме различни, или се крием зад удобния образ?

Какво е здрав разум? Кое е нормално и кое не? Можем ли да сме себе си?

Тези и други въпроси, се пораждат след следното видео - 

http://www.vbox7.com/play:10b892e6

Може би ще се откриете в единия или в другия герой!

А Айнщайн е казал -

Здрав разум е наборът от предразсъдъци, с които човек се е сдобил до 18-годишната си възраст .

 

20.03.2009 mimi70

Profile

user: radivdani

Давате ли си сметка, че децата днес са с много по-развити комуникативни и когнитивни способности? Помислете само дали можете да чатите с 4 човека, с двама от които на език, различен от българския, да говорите по телефона, да си пишете домашното по математика и да гледате филм едновременно. Това за тях е нормално прекарване на свободното време.

Докога учители, които не знаят какво е "форум" и "блог", ще обясняват, че децата са с беден речник, защото не са чували думата "кърсердарин"?

Защо мислите, че униформите в училище възпитават правилно бъдещото поколение? Не е ли това опит да отгледаме просто добри продавачи в Макдоналдс или послушни банкови чиновници, с които ще се гордеем, ако са в Лондон. Това ли обаче е важното за създателите на следващия Google или за хората, които ще решат проблемите със замърсяването на планетата?

Има ли някой, който да се е сетил да попита самите ученици: "Кажете на какво да ви учим, за да можете да се оправяте в този живот след 10-20 години, когато креативността ще е поне толкова важна, колкото грамотността, когато водата няма да достига до все повече хора на планетата, когато промененият климат, вероятно, ще предизвиква големи аномалии в ежедневния ни живот? Какво ще ви трябва във времето, за което никой не знае какво ще работите, защото повечето професии още не са измислени? Как ще ни осигурите пенсиите в един все по-несигурен свят?"

Образователната ни система не може да отговори на тези въпроси. А аз искам децата ми да са подготвени за бъдещето, което ги очаква. Дайте ми избор!

Много голяма тема подхващаш,radivdani!

В мен се надигат противоречиви чувства от прочетеното.

Аз самата съм толкова различна от повечето хора, че може би най-добре разбирам различните, но не мога да се съглася с това, че не трябва да има ред, дисциплина в часовете и униформи за децата. Не съм съгласна с това, че повечето деца умеят да изпълняват няколко дейности едновременно. Това е характерно за някои само. А когато съм ги питала какво мислят за бъдещето си, за мечти, за избор на професия, повечето са неориентирани.

Определянето на правила и някакъв ред в училище с нищо не отменя уважението на различните интереси и влечения на децата. Според мен това най-вече зависи и от учителите, които ще срещнат децата. Ако са с по-широк кръгозор, ще разберат и поощрят въображението и интересите на деца, които не се вписват в мнозинството, а ако са по-ограничени, ще сметнат детето за проблемно.

А за бъдещето на децата, мисля че най-голяма отговорност имат родителите. Ако децата са научени на труд и уважение на чуждия труд, няма опасност за тяхното бъдеще.

Мисля, че днешните деца са много презадоволени и им липсват тези основни качества. Всичко им се дава наготово и те не си правят труда даже да се замислят как е постигнато. Носят дънки и маратонки за по 100 лева и отгоре, а са ученици. За това не е виновна образователната система. Има и съзнателни деца, но те задължително са имали отговорни родители, или трудна съдба, която ги е научила на мислене.

А какво искаме от образователната система? Аз мисля, че това, което има най-голямо значение за тяхното бъдеще е способността им да мислят. Ако децата са научени да мислят и разглеждат ситуациите от различен ъгъл, те ще намерят правилното решение на всеки въпрос. А ето, че пак опираме до трудолюбието! Поне аз се старая да ги науча точно на това и използвам всичко подръчно. Наскоро използвах за тях поне(не и за мен) малко нетрадиционен подход, та един се осмели да пита дали съм нормална. Но целта беше постигната - да научат материята, която преподавам.

 

 

19.03.2009 iv_2007

Profile

user: radivdani

искам децата ми да са подготвени за бъдещето, което ги очаква.

От момента, в който съществуваме, природата изгражда костите ни от едно и също вещество, за да издържат те на натоварването, на което ги подлагаме през своя живот. Въздухът се е променил многократно, водата също, храните, които консумираме също. Така външните фактори определят вероятно настъпващите в нас промени. Забелязваме ги под формата на по-чести и непознати заболявания. Ще се откажем ли от удобствата, за да създадем условия за правилното развитие на телата на децата си?

Защо не можем да повярваме, че не всичко, което е удобно и лесно е полезно за децата ни? Защо се страхуваме да ги изправим пред изпитания? Нали всички приказки разказват за това? Всъщност в днешно време приказките не са на мода. В днешно време модерни са игрите, правенето на пари чрез тях, красавици изваяни от скалпел (истинско здраве срещу съмнителна нетрайна красота), с една дума суета. Това ли искаме да завещаем на децата си?

19.03.2009 TOLI

Profile

 

Благодаря за приказката Radivdani! Поздрави!

Не само промяна, а и желание са думите , които не спират да витаят!

19.03.2009 anilenas

Profile

   Хубава приказка, Radivdani!Yes

   Благодаря, че ни я предложи!Wilted Flower

   Браво и на Милена Ленева за десетгодишната й дейност в областта на неформалното и електронно обучение!Gift

   Промяна е думата, която не спира да витае!IdeaPersonTravel

   Чудесната презентация на Кен Робинсън е представила преведена Мими в своя блог /"Креативност и има ли почва в нашето училище"/. Всички могат да я видят лесно /направо е явление/и да й се насладят, защото случващото се е световен проблем.

   За сериозното с малко шега и много вдъхновение!:)

 

   "Някои слонове летят,

   други тромаво вървят.

   Страхуват се от прибързване!

   Страхуват се от обвързване!

   Не дават път на нищо ново

   и чакат всичко наготово.

   Летящите никога не спират

   с вдъхновение да експериментират.

   И без да чакат планове, програми...

   И без да мислят, че за тях е рано...

   Не само небето обитават, но и плуват,

   стени разбиват, тържествуват.

   Но...от време оно е ясно, че една птичка пролет не прави,

   колкото и това да не ни се нрави.

 

   Не можем да учим на летене,

   ако свикнали сме само на вървене."

 

   Фауната е едно безкрайно многообразие. Да не забравяме, че летенето е състояние на духа!Smile