БАБИН ДЕН
Скъпи колежки, по случай бабин ден поздравявам всички баби по неволя с едно свое стихотворение,а вие може да го използвате по предназначение- за баби и колеги.
БАБА ЛИ СЪМ ИЛИ НЕ
Не съм баба, щом със внука скачам и играя,
но щом го имам, май съм баба- трябва да придная.
Не съм баба, все съм гладна, като седна на софрата,
но съм баба щом наям се - ляга ми се на кревата.
Май съм баба, взе склероза вече да ме гони,
а обичам и месцето, и кафето, шоколад, бонбони...
Не съм баба, щом със финес кафето си пия,
но съм бааба, щом потя се и челото трия.
Не съм баба, щом кат ходи ми се по курорти,
но съм баба, щом пристъпя селските ни порти.
Не съм баба, щом работя, вземам и заплата,
но съм баба, щом кат често губя очилата.
Не съм баба, щом поезия ражда ми главата,
но съм баба, дисковата щом скове краката.
Не съм баба, забелязах хубав мъж край мен кат мина,
но щом болежките ме свиха, пак съм баба и половина.
Не искам да съм баба, сърцето ми е още младо,
но съпругът ми до мене, гледам и той станал дядо.
Иска ми се да съм млада, навсякъде първа,
но уви съм вече баба, даже и свекърва!
Като млада бях чевръста и доста умятна,
но съм баба щом съм вече твърде непохватна.
Май съм баба, зъбите ми - твърде оредели,
раменете от болежки , леко се привели.
Баба ли съм или не, тъй съм раздвоена,
май съм млада по душа, а съм доста изцедена...
Извинете, разберете,че съм баба по неволя
баба ли съм или не, вий решете, моля!?
Като бабите пестя даскалската си заплата,
а косата ми белее и боли снагата...
Но е важно, че ме има и че днес съм жива,
а щом душата ми е млада, мога и да съм щастлива!
Стойка Пътева
