Проблемът е по-скоро в статута на днешния педагогически съветник. Като щат той съществува в по-големи училища /над 600 ученици, доколкото знам/. Като дейност - общо взето момче или момиче за всичко - да пише програмата в материалната книга, да води протокола на педагогическия съвет, да поддържа връзка с комисията за противообществени прояви, да ходи на обучения. По образование може да е всякакъв - филолог, историк, социални дейности. Той не е учител и не си тръгва след последния учебен час. Не е и от непедагогическия персонал, защото присъства на всички съвети. Според мен би трябвало да се нарича психолог и основната му работа да бъде свързана с ученици и родители, нещо като помощник на класния ръководител /но без документацията/ и нещо като посредник между директора и учителя / но без секретарски функции/. Досега не съм се замисляла сериозно за неговата роля, само споделям впечатления от моето училище и моя град.