Интелигентността е опасна за роба
В станалия вече класически филм „Спартак” от 1960 година има една
сцена, за която се сетих тези дни, докато се ровех в едни от все още
свободните кътчета на нет-а. Кърк Дъглас лежи, проснат в прахта в двора
на гладиаторската школа, след като, ако не се лъжа, е изял една камара
бой от човека, дето беше нещо като главен инструктор на „обречените да
умрат”. „Ти си интелигентен, а това е опасно за роба”, каза на Спартак
въпросният, между другото бивш роб, бивш гладиатор и отново свободен,
но на заплата, здравеняк, поданик на Рим от неизвестен за мен произход.
Интелигентността не помогна особено много на тракиеца, но пък иначе
нямаше да има филм. Хайде, обаче, да превъртим лентата, че имаме само
три минути.
„По волята на незабвения цар-освободител, великият братски руски
народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово
величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруари 1878
година (се) сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България,
някога тъй велика и славна.”
Така започва манифестът на княз Фердинанд и правителството на
Александър Малинов, с който на 22 септември 1908 г. е обявена
държавната независимост на България. В краткия текст най-често
споменаваната дума е народ, и че всичко е в негово име, а иначе, както
вече ви прочетох, той започва с отказа от робските вериги, преминава
през заявката за членство в „семейството на цивилизованите народи” и
желанието за политическо възраждане, за да завърши с надеждата, че така
манифестираната независимост ще бъде одобрена от „великите сили и
съчувствието на целия просветен свят”. Въпросните велики сили, обаче, в
този момент имат и други грижи - френско-германския спор за Мароко,
Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина, а в Турция, всъщност ето
какво пише един съвременник на тогавашните събития и по-конкретно, на
извършения от младотурците преврат.
„Някъде далече свиреше военна музика, но изпълняваната пиеса бе
твърде странна за Турция. Това беше Марсилезата, дотогава строго
забранена в империята. По всички кръстовища се произнасяха речи за
свободата - дори и от кадъните, които показаха за първи път
физиономиите си на публично място.”
Споменатите исторически факти са наследството на империята към
целия просветен свят, както тогава се нарича зараждащата се
международна общност. И какво наследство само - прекрояването на
Балканска карта продължава и днес, от имперските руини се пръкна
нещото, наречено Близък изток, а през определени периоди Портата се
отваря и върху Северна Африка, Кавказ и Приднестровието. Какво
предизвикателство за интелигентността и международната общност! Тя може
и да е опасна за роба, но е предизвикателство и за поробения и
поробителя. Имаше един такъв церемониал, не помня дали още е част от
така наречената заря – вечерната проверка на падналите за свободата и
независимостта. Диктор чете тържествено.
Васил Левски, а ехото отвръща Вальо Топлото.
Христо Ботев – Александър Томов, нервно отговаря сектор „Г”.
Хаджи Димитър и Стефан Караджа - братята Маргини, се чува откъм дома на Темида.
Георги Раковски – Владо Кузов, кънтят подуенските подлези.
Любен Каравелов – Азис, тука не е нито ехо, нито истеричен
фенски крясък, просто не може да не ти се е мернал някой негов билборд
на път за зарята.
Да си пожелаем довечера фойерверките да успеят да заглушат
страничния шум или поне за минута да се възцари тишина и да успееш да
чуеш вътрешния си глас. Ако ще манифестираме, нека да е така - с дрехи
втора употреба, но без фесове, може и с кило златни ланци на врата, но
без пранги на гърлото, със силикон, но без фалшиви думи и в крайна
сметка, като свободни и господари на собствената си съдба, макар и
валяйки се в боклука и прахоляка. Преди всичко, обаче, честита
Независимост и поклон пред героите.
Никола Братанов
