Относно транскрипцията

Да транскрибираш или да не транскрибираш - това е въпросът...

Като учители ние постоянно търсим правилните отговори на въпроси относно методиката. Трябва ли да употребяваме само английски в час? Да използваме ли граматическа терминология в час? Да караме ли учениците да четат на глас? Да превеждаме ли думите?

Колко по-лесен щеше да бъде животът ни, ако на тези въпроси имаше ясен отговор - да или не! Но светът е сложен и щом са замесени хора, рядко може да има един правилен отговор. Ето защо ми се струва, че отговорът на въпроса "Трябва ли да ползваме транскрипция в класната стая?" е "зависи". Разбира се, от тук следва логичният въпрос: "От какво точно зависи?". Защото едно "зависи" няма да ни планира следващия урок...

Лично аз бих отговорил така: зависи дали тя ще помага на учениците да учат английски по-добре. Може би нищо ново не се съдържа в този отговор - разбира се, че зависи дали помага на учениците или не... и въпреки това, колкото и да не искаме да си признаем, в преподаването се водим не толкова от личните си наблюдения, колкото от нещата, които са ни казвали учители и други специалисти, или правим едно или друго, защото така са правили нашите учители, когато сме били на ученическата скамейка.

По същия начин бих отговорил и на въпроса дали учителят трябва да използва фонетичната транскрипция в час при писането на думите на дъската. Вместо да приемаме, че учители и ученици трябва да умеят да четат и пишат фонетичната азбука, нека да помислим дали владеенето на фонетичните знаци ще помогне на учениците ни да усъвършенстват езика си.

Транскрипцията може да бъде от полза в изучаването на езика по следните начини:

• Тя помага за изясняването на разликите между звучене и правопис на думите в английския. Всеки изучаващ английски ще ви каже, че изписването на думата не винаги е показателно за нейното произношение. Да вземем за пример думите 'through', 'although', 'bough', 'cough', 'thought'. Всички те съдържат буквите 'ough', но във всяка от тях произношението на това съчетание е различно (уу, оу, ау, ъ, оо). Учителят може да удачно да използва транскрипцията, за да изясни тези разлики.
• Тя повишава независимостта на нашите ученици. Не можем да ги научим на всичко, не можем да обясним всяка фраза и не можем да им помагаме с произношението на всяка една нова дума, на която се натъкват. Ако учениците познават символите за транскрибиране, те могат да проверят в речника или да прелистят записките си от часа, за да си припомнят забравеното произношение на дадена дума. Това намалява чувството им за зависимост от учителя и ги прави по-самостоятелни в учебния процес.
• Тя може да помогне на учениците по отношение на свързаната реч в английския. Както мнозина от вас знаят, произношението на английски обикновено се променя в естествената и скоростна реч. Класическият пример е 'I dunno' вместо 'I don't know'. Това не е нито жаргон, нито разговорен английски. Просто така се получава, когато думите и фразите се произнасят слято в ежедневната реч. В този случай отново много удачно може да се използва транскрипцията, за да се покажат тези особености на учениците: те могат да видят, че в обикновената реч две думи се произнасят като една. Това ще им бъде полезно не само в произношението, но и в умението да слушат с разбиране.

ОК - това бяха някои от добрите страни в ползването на транскрипция в час. Но кои ще бъдат недостатъците от гледна точка на учещия?

• Тя може да отклони вниманието им от овладяването на английската азбука. Това важи най-вече за учещите, чиито майчин език ползва различна азбука – български, руски, китайски, японски и др. На учениците е необходимо доста време да свикнат със стандартната английска азбука, така че нуждата да учат друга азбука успоредно с нея може да доведе до разсейване и объркване.
• Писането на транскрипция върху дъската отнема изключително много време. От опит знам колко време отива при транскрибиране на дълги думи, цели изрази или изречения. Това е "мъртво" време в класната стая, през което учениците просто изчакват учителя да напише транскрипцията – а за да я препишат в тетрадките си губят още повече. То може да се запълни с други по-полезни занимания, например за упражняване произношението на думата или фразата.

От всичко казано дотук става ясно, че са налице солидни основания да използваме транскрипцията в клас, но не липсват и причини тя да затрудни учениците в учебния процес. На тази основа се осмелявам да направя няколко предложения за ефективно и уместно ползване на транскрипцията в час. Това не са строги правила, а по-скоро предложения, които вие ще изберете дали да приложите (или пък не!) в часовете си.

1. Запознавайте учениците си постепенно със символите от фонетичната азбука. За ученика би било непосилно да научи цяла нова азбука в рамките на един или два часа. Може би ще е по-сполучливо да въвеждате символите бавно, по един или два на седмица, докато свикнат да ги разпознават. Така или иначе, част от знаците се повтарят (напр. p, b, k и пр.) и спокойно можете да се съсредоточите върху специфичните.
2. Използвайте фонетичните знаци само за илюстрация на подвеждащи или необичайни аспекти на произношението. Както вече споменахме, транскрибирането на думи може да се окаже муден и ненужен процес, особено при думи без кой-знае колко сложно произношение. Навярно ще има по-голям ефект от пестеливото ползване на фонетичните символи за демонстрирането на трудни звукове от типа на –er в думите 'mother', 'brother' и др., или за разграничаване между подобни звукове – напр. между дълъг и кратък звук както е при думите 'live' и 'leave'. В тези случаи не е необходимо да се транскрибира цялата дума, а само да се изпише правилният звук над съответните букви.
3. Старайте се транскрибирането да допълва работата върху произношението, а не да я измества! Макар да е полезна при илюстрирането на разликите между правопис и произношение в английски, фонетичната азвука не върши никаква работа, ако учениците не знаят как да възпроизведат тези звукове. Ето защо е важно учениците не само да виждат транскрипцията, но и да имат възможността да произнесат на глас думите по време на часа. Само така учителят добива представа дали ученикът е овладял даден звук или не.
4. Разпитайте учениците си - доколко полезна им се струва транскрипцията. И отново - колкото и да е очевидно това - най-бързият начин да разберете дали тя е полезна, е да попитате директно учениците! Вероятно те са в състояние да преценят това по-добре, отколкото учителят.

В тази статия споделих личните си разсъждения по въпроса. Ще се радвам да разбера какво е мнението на други учители или учащи. Струва ми се, че някои учители гледат на транскрипцията като на задължителен похват, който демонстрира нивото им на владеене на езика. Същото според някои важи и за употребяването на правилните термини за времената в английския език. Но понякога е добре да правим разлика между познания за езика и познания по езика. Да можеш да транскрибираш думите е познание за езика, което не е задължително да подпомага учениците в развиването на езиковите им умения и увереност. Когато преценяваме коя част от познанията по езика искаме да придобият, (транскрипция, граматическа терминология), важното е първо да помислим дали това ще им помогне да ползват езика по-добре. Ако това е вярно, значи има полза от нея. Ако не - най-вероятно няма смисъл да я преподаваме.

Дейвид Рийд, август 2008 г.

Модерен институт

(на тази страница ще намерите огромен ресурс от полезни практически материали за часовете по английски език)