Рамка за провеждане на час по чужда литература

В един предишен постинг Anikolova постави въпроса за мотивирането на учениците да четат задължителните произведения по езика. Предлагам ви да изпробвате описаната по-долу процедура, за да представите даден текст, да провокирате интереса на учениците и да ги ангажирате както в езиковата, така и в съдържателната страна на произведението.

За тази задача е необходимо да подготовите кратък откъс (една страничка) от романа или разказа.

Изпълнение:

1. Първо раздайте фотокопия на корицата на книгата и нарисувайте около изображението въпроси с балончета. Освен това нарисувайте и празни балончета. Въпросите трябва да са от типа на "За какво според вас се разказва в книгата?", "За възрастни или за деца е произведението?", "Комедия, трилър или ужаси - как предполагате?"
2. Учениците работят по двойки върху отговорите на тези въпроси и измислят собствени въпроси относно книгата, като ги вписват в празните балончета. След известно време питате за идеите им.
3. Следващата задача е за търсене на лексика в текста. Кажете им да подчертаят в откъса думите, които категорично не знаят и да оградят думите, за чието значение на са сигурни. След това им дайте време за взаимна помощ с непознатите думи, за да намалят броя им. Разпределете ги по двойки, за да се опитат заедно да се досетят за значението на останалите изрази.
4. Чрез въпроси към класа "пренесете" окончателния списък с думи на дъската, а също така "измъкнете" от учениците думите отляво и отдясно в текста (колокациите). Прегледайте заедно списъка и уточнете всички неясноти около значението, като провокирате учениците да участват максимално в тази задача.
5. Учениците обръщат листа с лицето надолу и, като си помагат с информацията върху дъската, се опитват да възстановят текста (в разговорна форма) по двойки. Можете няколко пъти да повторите това упражнение, като разменяте партньорите.
6. Като заключително упражнение, дайте на учениците задача да напишат един-два параграфа като продължение от мястото, където свършва откъсът. След това всички четат и сравняват версиите си.
7. Финализирайте часа с дискусия по въпроса дали биха искали да прочетат цялото произведение и как ще се развие по-нататък сюжетът според тях.

David Read, The Modern Institute

Как да насърчаваме автономното учене

В един предишен постинг Anikolova питаше какво мисля по въпроса за автономното учене. Това е една обширна тема, по която бих могъл да изпиша цял ферман, но покрай работата и семейството няма да ми се удаде :) Все пак искам съвсем накратко да споделя вижданията си за автономното учене и неговото насърчаване в клас.

"Автономно учене" - една от онази вълшебни фрази в чуждоезиковото обучение. Всички казват, че е нещо положително и че вярват в него, но опиташ ли се да обясниш какво представлява, ще се затрудниш с едно толкова широко понятие. Според моите разбирания, това е повишаване отговорността на учениците към ученето както в, така и извън часовете. Повече хора днес осъзнават, че не е достатъчно да се мернеш в няколко часа на седмица, да правиш упражненията и да си пишеш домашните. Учениците сами трябва да могат да установят какво искат да учат, как да учат с по-добри резлутати, както и да търсят начините да повишават езиковите си умения без помощта на учителя. Предлагам на вниманието ви няколко идеи за популяризиране и насърчаване на автономното учене, които могат да се изпробват в час:

1. Старайте се да отучите учениците си от постоянната им зависимост от учителя. Давайте им задачи за работа по двойки или групи. Карайте ги да проверяват отговорите си самостоятелно или със съученик. Да използват речници, за да търсят значението на нови думи.
2. Заедно с учениците се опитайте да определите кой е техният предпочитан стил на учене и ги насърчавайте да го използват при ученето, напр. на нови думи и пр.
3. Представяйте различни начини за записване на лексиката (асоциативни карти, категоризации, картончета с думи и др.) и обсъждайте кой е най-ефективният начин за тях.
4. Мотивирайте учениците си, като често им показвате колко са напреднали. Може да бъде непринудена похвала - или пък самооценка, където ученикът сам отчита новите неща, които е научил(а).
5. Предложете начини за подобряване на английския извън класната стая, например чрез гледане на оригинални филми, слушане на радио, четене на списания, книги и др. на английски.
6. Наблегнете на стратегиите, с които учениците могат да си служат при говорене/слушане на английски. Например, как да се досетят за точното значение, когато не разбират всичко казано, или как да се изразят, ако не знаят дадена дума.

Информацията, която споделяте с нас е наистина ценна.Поздравявам Ви за това.Още повече, че предложените варианти за интерактивен урок биха могли да се приложат и в други часове,напр.БЕЛ.Аз работя с деца билингви и смятам, че голяма част от нещата ще са ми от полза.Относно 15 -те начина да замълчим -използвам ги често и има полза. 

Здравейте, iv_2007.

Благодаря за постинга, който според мен показва колко е трудно да се правят обобщения за процесите на преподаване и учене, когато става дума за езици - тъкмо защото при всеки ученик е индивидуално усещането за това, кое е полезно! :) Неслучайно учителската професия изисква толкова много от нас (и ни дава много).

По-горе писах предимно от гледна точка на собствения си опит в изучаването на чужди езици, както и от гледна точка на огромния брой учители, с които съм обсъждал въпроса през дългите си години стаж в подготовката на учители.

Както вече споменах, основните ми възражения срещу четенето в клас са, че: а) в повечето случаи учителите очакват от учениците да разбират текста, докато го четат на глас - което ги натоварва прекалено много, и б) дори когато се прилага като упражнение за подобряване на произношението, учителят обикновено не пояснява това предварително, а оставя учениците сами да се досещат за това, като започва да коригира неправилно произнесените от тях думи.

Според мен ако даден учител ще използва четенето като начин за подобряване (а не "проверка") на произношението, това трябва да бъде едно добре организирано упражнение, в което учениците са наясно върху кои аспекти на произношението да наблегнат, както и да им се даде време за подготовка в предразполагаща атмосфера, така че да не се стресират или притесняват, когато започнат да четат. Ето защо би било полезно да караме учениците да четат на глас едва след като са прочели текста наум, имали са възможност да вникнат в съдържанието му и са демонстрирали това чрез отговаряне на въпроси. Също така, преди да започнат да четат на глас, би следвало да им се даде време да си го прочетат наум поотделно, да се поупражняват по двойки или на малки групички - и едва тогава да почнат да четат пред целия клас, като преди това са имали възможност да се допитат за по-сложните думи и т.н. Изследванията показват, че "времето за подготовка" оказва огромно влияние върху качественото и правилно представяне на учениците. Също така е установено, че повтарянето на една задача или упражнение няколко пъти може да повиши успеваемостта.

Лично за мен четенето като учебно занимание е проблематично, защото то битува в състояние на методически вакуум. То може да доведе до резултати, ако учителите осъзнават с каква цел го правят и ако го структурират така, че да подпомага произношението на учениците, а не да служи за запълване на времето в часа, или пък защото самите те са правили така като ученици. Ако е структурирано и подчинено на определени принципи, четенето на глас според мен би имало ефект, ако не - то се превръща в рутинно учебно време без каквито и да било функции.

Пак ще отбележа, че това са моите лични разсъждения по въпроса и съм много щастлив, iv_2007, че се включихте в дискусията. Моля, споделете как вие използвате четенето в клас и как го приемат вашите ученици. Те могат да бъдат страхотен извор на обратна връзка относно ефективността на преподавателската ни работа...

Дейвид, Модерен институт

Разбирам че Ви е необходимо мнението на учителите по чужд език. Моето мнение е на човек, изучавал чужд език преди много години. Не съм се чувствала потисната, когато трябваше да четем на глас. Това ми помагаше да открия собствени грешки, в грешките на другите, както и да бъда поправена от учителя за това, което не изговарях правилно. Нямах възможност да живея в страна където се говореше този чужд език и затова всяко говорене на този език ми беше полезно и откъм произношение и откъм създаване на навици за слушане с разбиране на чуждото говорене. В днешно време има много източници за по-добро произношение дори и от това на учителите, но не съм убедена, че в учениците има изградени навици да забелязват грешките. Според мен училището е това място. Разбира се ролята на учителя да се показват грешките без това да накърнява самочувствието на ученика е от съществено значение.

Много голяма липса е задължителната занималня при интензивното изучаване на чужд език, както и липсата на преподаватели от страна с такъв официален език. Никога един чужд език не може да бъде усвоен на ниво каквото човек го изучава, ако живее дълго в такава страна.

Серия от статии, съдържащи полезни идеи за провеждането на интерактивни учебни часове по чужд език

Статия 7:

Четене на глас: какъв е смисълът?

Със сигурност всички помним следната картинка от часовете по чужд език или литература през ученическите си години: има един текст, който учителят иска класът да прочете. За тази цел учителят посочва първия ученик, който ще прочете първия абзац. Ученикът с мъка прочита изречението, стараейки се да не прави грешки в произношението, за да не бъде коригиран от учителя. През това време останалите ученици трескаво изчисляват кой абзац ще се падне на тях и си го четат под носа, за да не допускат грешки, когато дойде техният ред да четат пред целия клас. А текстът си минава покрай ушите им при пълна липса на разбиране на смисъла му.

Звучи ли ви познато? На мен - определно да. Това ми се е случвало в часовете по литература, където всеки ученик трябваше да прочете откъс от разказ или репликите на герой от шекспирова пиеса. А в часовете по френски език ни караха да четем на глас пасажи от текстове и да отговаряме на въпроси към тях. Това ми се струваше безпредметно и мъчително занимание, чиято цел аз така и не можах да проумея.

Което ме води до следния въпрос: защо има толкова много учители, които карат учениците си да четат на глас, при условие че самите те имат спомен от това като нещо стресиращо и непродуктивно?

Предлагам да се вгледаме в проблема. На първо място, нищо чудно и да е по навик. Като учители правим някои неща просто защото нашите учители са ги правили, или пък защото така са ни учили. Това определено не са достатъчни причини да правиш нещо, макар че представлява естествена стратегия за имитация в процеса на подготовка и развитие на учителя.

На второ място, някои го правят само като средство за упражняване на контрол върху учениците. Чрез индивидуалното четене се налага структура и дисциплина в един клас от палави деца - това е начин да ги укротим и да ги върнем в учебния процес. Само по себе си това не е толкова лошо - въпреки че аз твърдя, че занимание, чиято единствена цел е да създава ред, няма стойност от гледна точка на ученето. Има други видове упражнения, които изпълняват и двете цели, например мълчаливото писане или едно добре изградено упражнение за диктовка.

Тук стигаме до споделяното от някои учители схващане, че четенето на глас може да развие уменията за четене или да служи като инструмент за идентифициране на проблеми с произношението. Категорично се противопоставям на тези виждания и искам да обясня защо.

На първо място, четенето наум и четенето на глас са РАЗЛИЧНИ неща. Те изискват различни умения, които се прилагат в различни ситуации. Представете си как четете самостоятелно и как четете на глас. Ежедневно четем книги, вестници и списания, реклами по билбордовете, рецепти, инструкции за ползване. В почти всички такива случаи ние четем наум - рядкост е човек да си чете вестника на глас в кафенето, нали? Четем на глас, когато правим представяне или изнасяме реч, може би когато четем приказка на детето си или когато искаме да споделим нещо току-що прочетено с някой друг. Ясно се вижда, че ситуациите са напълно различни и всъщност в обичайното ежедневие не ни се налага да четем на глас много често. Трябва да отбележим, че когато четем на глас, обикновено става въпрос за предварително прочетен или подготвен текст. Например ако изнасямe реч, обикновено я подготвяме писмено, после я упражняваме много пъти, преди действително да излезем пред аудиторията. При изнасянето на реч ние не виждаме текста за пръв път - иначе можете да представите колко слаба ще излезе тя!

В това именно се състоят моите възражения спрямо четенето на глас в час. За начало, четенето на глас не е естествено умение, което всеки притежава, още по-малко на чужд език. При това не е и особено полезно умение, освен ако учениците ви не възнамеряват да стават политици или някакъв вид оратори. Само че когато казваме на учениците да четат на глас, ние ги принуждаваме да правят точно това. Дори ако искаме да го подготвим за оратори, нерядко ги караме да четат без предварителна подготовка с текста. Така че има ли нещо чудно в това, че те не се справят, че се запъват на изреченията, че произнасят неправилно думите, че не схващат съдържанието на това, което четат? Ако ме накарате да направя същото на английски език - или аз вас на вашия майчин език - сигурно няма да сме по-различни. Една такава задача изисква толкова много процеси, че учениците не знаят върху какво да се съсредоточат (произношение? смисъл? паузи и пунктуация?), а и не получават достатъчно добри наставления от учителите си каква е истинската цел на четенето на глас. Получава се така, че не могат да се справят и всичко излиза несполучливо. Хайде опитайте се да жонглирате, да рецитирате стихотворение и да готвите едновременно - о, между другото, стихотворението трябва да бъде на език, който не владеете много добре! :-) - дали ще ви се удаде с лекота?

Другото нещо: учителите често казват, че карат учениците си да четат на глас за по-добро произношение. Донякъде тук има повече резон - макар че лично аз не вярвам в това, най-вече с оглед на споменатото по-горе. Да започнем с въпроса: Учениците ви знаят ли, че това е смисълът от четенето им? В края на краищата, ние четем заради смисъла, за да получим информация или да се забавляваме - дали за учениците е ясно, че трябва да се концентрират САМО върху произношението и да не се притесняват за смисъла на думите и изреченията? Или трябва сами да се досетят? Виждал съм редица уроци с четене в клас, където учителят не е изяснил това в прав текст. Да не говорим, че обикновено от учениците се очаква да отговарят на въпроси към текста след прочита му - което ги кара да мислят, че произношението не е водещо в задачата. На второ място, не съм напълно убеден, че четенето на глас е начинът да се подобри произношението. Забелязали ли сте, че учениците обикновено имат по-лошо произношение при четене? Аз съм го забелязал. Често бъркат думи, които при говорене казват с лекота. Отново това се дължи на проблема с претоварването на мозъка със задачи - концентрация върху смисъла, върху произношението, върху паузите - и съвсем естествено е определени аспекти от всяка зачада да страдат. Предизвиквам ви да вземете случаен текст на родния си език, който виждате за пръв път, и да го прочетете на глас. Проследете грешките, които ще направите в произношението. Обзалагам се, че ще има поне няколко!

Ето защо считам, че има няколко причини да не се чете в клас: преживяването неизбежно е стресиращо и в края на краищата - демотивиращо за учениците; не е естествено като занимание - тъй като в повечето случаи четем наум с цел да възприемаме съдържанието; и последно - не е най-ефективният начин за проверка на произношението на учениците, понеже в такива моменти те трябва да обръщат внимание на много неща едновременно, в резултат на което не могат да покажат най-доброто от себе си откъм произношение.

Това са моите аргументи срещу четенето на глас в часовете по чужд език. Въпреки всичко съм любопитен да чуя различни мнения от другите учители - дори съм готов да променя своето!

Дейвид Рийд, Модерен институт

Привет, Аниколова.

Много здравословна се очертава нашата дискусия - толкова интересни въпроси бяха повдигнати досега. Този разговор на четири очи определено ми допада, макар че би било чудесно да се включат и други учители със свои идеи :-)

Въпросът за четенето в клас е труден и аз няма да дам изчерпателен отговор в един постинг. През следващите няколко дни ще публикуваме цяла статия по темата "четене на глас в клас", която се надявам да намерите за полезна. Тя не е отговор конкретно на вашите въпроси, но е свързана с подхода към четенето в клас.

Четенето е нож с две остриета, защото като цяло изглежда като "пасивно" занимание, кротко занимание, което не предполага взаимодействие. Обаче винаги съществуват начини да се "експлоатират" учебните четива така, че да станат по-интересни и ангажиращи за учениците. С колегата ми предлагаме няколко идеи за работа с текст (различна от традиционното "прочетете и обсъдете" или "прочетете и отговорете на въпросите"). Не всички са приложими за цели литературни произведения, но болшинството могат лесно да се адаптират - дано да ви бъдат полезни:

Идеи за алтернативна работа с текст:

1. Текстовете идват множко? Играйте на "Сървайвър" с тях. Изберете 6 откъса от дадено произведение (след средата на книгата). От избраните 6 ще бъде прочетен само един. Във всеки урок правете игра подобна на телевизионното риалити "Сървайвър", където всеки ученик трябва да гласува за най-омразния му откъс, да застане пред класа и да обясни причините за гласа си. (Предполагам, че учениците набързо ще прегледат текстовете, даже може и да ги прочетат, за да вземат решение.)
2. Колективно решение кои текстове ще се четат. Подобна на горната идея, но в реално време в клас. Учениците разполагат с 3-4 минути да решат по групи дали определен текст "остава" или не. Задължително е да се изтъкне причина за това - не просто всички да кажат, че е скучен. Групите обсъждат, преди да се реши от целия клас. Ако има достатъчно противоречиви мнения, направете дебат - кратък, но по правилата - последван от гласуване. (По този начин учениците трябва да мислят много / силни аргументи "за" или "против" четенето на даден откъс.)
3. Интервю с експерти: Половината ученици от всяка група отиват в дъното на стаята, за да четат даден текст. Другата половина подготвят заедно въпроси към експертите. В зависимост от текста, "експертът" може да бъде човекът, за когото се разказва, или специалист по темата, или авторът и т.н. Четящите се връщат в групата си за интервю от съучениците.
4. Подготовка/брейнсторминг за лексика. Но тук трябва да включите и думи, които са свързани с темата, въпреки че отсъстват в текста. Преди четенето, учениците получават за задача да отгатнат кои думи са действително от текста - дори може да обяснят защо и как дадена дума ще присъства. След това учениците преработват текста така, че да включат липсващите думи.
5. Редактори. Учениците са издатели на учебна литература. Задачата им е да напишат кратко представяне на текста за пред комисията, изготвяща учебника, в което се обяснява защо той н бива да бъде включват в следващите издания, или как да бъде подобрен, или заменен с друг.
6. Въпроси за отмъщение: Огромен списък с предварително подготвени въпроси, които включват типични въпроси за разбиране на съдържанието, лично мнение, творчески / с въображение, за доизмисляна на историята. Учениците имат право да отговорят само на определен брой въпроси - а останалите задраскват най-безмилостно!
7. Намерете по-добър текст. Ако учениците имат достъп до Интернет, отправете им предизвикателство да намерят по-съдържателна или по-интересна информация по тема "Х" от тази в учебника - и да я донесат в час.
8. Цялостен преглед на учебника: още в началото на курса дайте на учениците за домашно да прегледат целия учебник и да посочат два текста, които очакват с нетърпение и защо, както и други два, които според тях ще бъдат скучни и защо. (Това ще бъде особено полезно за вас, за да се ориентирате в предпочитанията им и да планирате на кои текстове да (не) наблягате.
9. Блиц-въпроси за проверка на разбирането: отборна надпревара. Не давайте никакво време за четене на текста. Разпределете учениците по отбори и започнете да пишете въпросите на дъската възможно най-бързо... отборите трябва максимално бързо да намерят отговорите. Когато приключите с изписването на въпросите, надайте вик за край на играта и проверете кой отбор има най-много отговори. С достатъчно голям текст отборите могат да предизвикват взаимно, като си задават допълнителни въпроси.
10. Четене по диагонал и предположения. Дайте много кратко време за преглед на текстовете. След това учениците пишат въпроси, на които според тях текстът дава отговори. Когато въпросите са готови, се четат на глас и всеки въпрос "с отговор в текста" носи точки.
11. Омразен текст. Учениците използват въображението си за идеи "какво бихме могли да правим вместо този текст". Предложенията се подлагат на гласуване и най-добрата се реализира.
12. Довършете текста. Върши чудесна работа с наративи (разказвателни текстове).
13. Опишете обстановката. Измислете (смешни/щури?) подробности за героите.

Имам също така някои идеи за "рамка" за провеждане на уроци по литература, но това би означавало страшно много работа по превода - а не ми се ще да създавам повече работа от необходимото за момента!

Ще се опитам да отворя темата за автономното учене в подходящ формат през следващите седмици, защото също я намирам за интересна.

Дейвид, Модерен институт

Благодаря за отговора. Непременно ще се възползвам от съветите Ви.

Тъй като Вашите статии са много интересни и полезни, бих искала да предложа още някои теми, по които имам нужда да получа допълнителна помощ, а и смятам, че биха заинтригували колегите, които четат тук, макар че не се включват още.

Учениците в горните класове, учещи в езикови гимназии, всяка година получават задачата да прочетат цяло произведение /или повече от едно/ на чуждия език, след което същото произведение се коментира в час. Това е залегнало и в учебните програми и при всички случаи е смислено, поне за ученици, които вече владеят езика на едно определено ниво /задължителната литература естествено трябва да е съобразена с това ниво/. Често обаче се получава така, че учениците нямайки навик да четат дори и на майчиния си език, трудно могат да бъдат мотивирани да направят това. Те прибягват до различни хитрости, за да избегнат четенето на произведението и правят всичко възможно да се информират за съдържанието му от по-съвестните си съученици. Разумно би било ако има достатъчно време в час произведението да се чете на части, да се обсъжда малко по малко, тогава вероятно тези проблеми биха били избегнати до голяма степен, но тъй като отново сме притиснати от големият обем от изисквания и материал за преподаване в учебните планове, четенето се дава като задача за някоя ваканция, с презумпцията, че така учениците ще имат достатъчно време да я прочетат. Проблемът е, че тогава най-много им липсва желание да го направят. Вероятно като Ви вкарвам в тази схема, донякъде Ви оставям без полезни ходове /или поне аз съм се чувствала често така/, но ще Ви бъда благодарна ако можете да ми дадете някакви съвети относно оптимизирането на работата с по-големи текстове в часовете по ЧЕ. Може би аз просто пропускам нещо.

Втората тема, която ми се струва особено интересна и по която бих искала да чуя мението Ви, е така нареченото "автономно учене". Благодаря предварително.

Привет, Аниколова. Отново страхотни въпроси. Ще се опитам да не стигам до поредното есе ;-)

На въпроса дали да възлагаме ролите или не: Споделям опасенията Ви, че в един момент учениците може да усетят как ролята им отговря на нивото им по английски. Ето защо е хубаво понякога на по-слабите ученици да се дава по-"важна" роля - и обратното. Това може да ги мотивира, тъй като ще получат по-отговорна задача, а това не е много вероятно, ако учениците се разпределят сами. От особено значение тук е учителят да даде време. Например, репортерът пред целия клас може да не е сред най-силните ученици, но ако разполага с време и помощ от съучениците си, тя или той ще се чувства достатъчно уверен(а) да говори пред класа - това от своя страна създава усещане за напредване по езика.

Що се отнася да втория въпрос: Описвате широко разпространеното явление определени ученици да отказват да говорят на английски, когато бъдат запределени в група. не знам дали има едно лесно решение. Виждал съм учители да правят това, което споменавате: ядосват се и тръгват да обикалят цялата стая, като напомнят на висок глас да се говори на английски или пък заплашват с някакво наказние от типа на допълнителна домашна. В краткосрочен план този подход може и да има успех (макар че моят опит не го потвърждава!), но в перспектива учениците ще загубят мотивация, тъй като ще започнат да асоциират "неговоренето на английски" с лоши последствия. Ако сменим посоката на този подход и вместо наказание, започнем да даваме награди за усърдие, тогава ще се радваме на по-добър ефект в дългосрочен план. Например можете да обявите на учениците, че ако се опитват да говорят английски по време на изпълнението на задачите, в края на часа ще има игра или песен, или този път няма да има домашна. Морковчето често върши по-добра работа от пръчката :-)

И все пак, винаги трябва да се търсят причините за отказа на ученика да говори английски в работата по група. Някои просто нямат интереси и с такива е наистина трудно да се работи. Но според мен винаги трябва да се опитваме да стигнем до логическите причини за тяхното говорене на български. Дали не казват, че не разбират задачата, или че е скучна, или твърде лесна, тъпа? Самото слушане на думите им ще ви ориентира за евентуалното решение. Макар че съм напълно съгласен - да се намери подход към определени ученици може да бъде голяма загадка.

Интересно ми е какви са наблюденията и на други учители по отношение на методите за налагане на чуждия език в заниманията по групи. Кои техники намирате за полезни? На кои от тях учениците реагират добре? Нямам достатъчно опит в държавното образование в България, затова ще приветствам коментарите на учители от този контекст.

 Поздрави: Дейвид

Искам да се върна отново на темата за употребата на майчиния език в работата по групи и съветите, които ми дадохте в предишния си пост. Определено изброените от вас причини това да се случва са реални и подобно поведение от страна на учениците често е по вина на самия учител, особено когато той няма достатъчно опит, но пък е и вярно, че понякога в групата попадат по-слаби ученици, които дори при отлична подготовка на лексикалния материал в предишни часове и дори при наличието на интересна и актуална тема за дискусия /или задача за решаване/ при груповата работа не желаят да упражнят и разширят макар и по-малкото знания, с които разполагат. Те действат деморализаторски на цялата група , говорейки уприто само и единствено на български, дори когато съучениците им не го правят, дотогава, докато не повлекат и останалите участници в тази игра на упорство. С какви ефективни варианти на реакция разполага учителят в такава ситуация? Смятате ли за подходящо използването на някакъв вид наказания за това, че не се спазват "правилата на играта" /като например : наказателни домашни или нещо подобно/?