Великите българи*
Асен Йорданов
Асен Йорданов - български авиоинжинер със световна известност. Той е роден в София и завършва училището за авиация на Луи Блеро в Етен, Франция.
Асен Йорданов конструира първия български моторен самолет, който след тестовете на 15 август 1915 г. е записан като изобретение. За първи път той въвежда трето крило, което стабилизира самолета при ъгли на полета над 45 градуса.
Работи като инструктор и лектор при подготовката на астронавти.
Освен в областта на авиацията Йорданов работи и върху сигурността при автомобилите и е един от създателите на въздушната възглавница.
Българинът Асен Йорданов даде криле на американското самолетостроене и аеронавтика Между българите, прославили родината ни, е летецът-конструктор Асен Йорданов. Роден в София през 1896 г., син на инженер-химика д-р Христо Йорданов, от малък най-любимото му занимание е да прави хвърчила. "От няколко дни - под заглавие "Първият български планиор" в. "Утро" от 16 февруари 1912 г. пише: " - на полето между пехотния лагер и пионерните казарми един млад бъдещ български авиатор прави упражнения за летене с изработения от него планиор.
Ученикът от втори гимназиален клас Асен Йорданов, син на досегашния управител на Българската земеделска банка, на възраст 15 години, още като ученик от първи клас се е пристрастил към авиацията. Напоследък, след като е бил във Франция и Италия и е видял миналата година биплана на Маслинков и Чернак, у него се е зародила сериозна мисъл да завладее въздуха.
Преди няколко седмици той се е заловил сам да си направи апарат, с който може да лети, и напълно успял. Направеният от него планиор представлява проста и лека, ефирна, оригинална комбинация от системата на братя Райт и тази на Фарман. Апаратът е около 7 метра дълъг и 1,20 см широк, с квадратна площ около 14 м и тежи около 23 кг.
Вчера той летя в продължение на около 12 минути, като се издигна на 10-12 м височина. Смелостта на този младеж заслужава внимание, особено от страна на специалистите."
През лятото на 1912 г., придружен от баща си, любознателният младеж посещава технически изложби и музеи в Италия, Швейцария и Франция. После баща му го изпраща да учи в Гренобъл, но той постъпва в училището за пилоти на известния френски летец-конструктор Луи Блерио в парижкото предградие "Етан".
По време на Балканската война, едва 16-годишен, Асен заминава за фронта доброволец и постъпва като механик в аеропланното отделение край Свиленград с 26 нови аероплана, доставени от Франция, Русия Германия и Италия. Оттук на 16 октомври 1912 г. излита "Албатрос", пилотиран от поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев, които хвърлят ръчни гранати над Одринската крепост - първото в света бомбардиране от самолет.
Родоначалник на българското самолетостроене
В аеропланното отделение Асен продължава да работи върху конструиранаето на първия български самолет "Експрес", който завършва през лятото на 1915 г. След неговото изпитание специална комисия от Министерството на войната заключава: "Апаратът е сигурен. Няма допуснати грешки. Признава се за изобретение, а Асен Йорданов - за изобретател. Датата 10 август 1915 г. да се счита за начало на българското самолетостроене."
В ежедневния вестник "София" от 21 август 1915 г. четем: "От няколко дни в манежа на цар Фердинанд е изложен за гледане от публиката в естествената му величина, готов за летение, един аероплан, комбиниран и изобретен от седмокласния гимназист Йорданов, син на Христо Йорданов, бивш управител на Централната земеделска банка. Този български аероплан е една сполучлива комбинация от съществуващите видове аероплани от типа "Би-план". Непълнолетния българин, който в гимназията е отличен математик, внесъл едно ново и важно подобрение, което липсваше при съществуващите аероплани, а именно устройство, предпазващо апарата от падане... в самолетостроенето е внесено едно изобретение от българин - нещо, което не може да не погъделичка националното ни чувство и народна гордост."
През Първата световна война Асен завършва гимназиалното си образование във II мъжка гимназия и е приет в Школата за запасни офицери. Три месеца по-късно постъпва в Авиационното училище в Божурище, което завършва в кратък срок и с чин поручик заминава на фронта. Във въздушното отделение в с. Удово му се поверява боен самолет, с който взема участие в десетки въздушни боеве с неприятелски самолети. За проявена изключителна храброст е награден с орден за храброст.
Ньойският договор забранява България да има авиация, самолетите й са унищожени, личният състав е уволнен. Това отрязва крилата на летеца и конструктора Асен Йорданов.
През 1921 г. Американският аероклуб обявява конкурс за обиколка на Земята със самолет. За победителите е обявена награда от един милион долара. Кандидати са и българските летци Асен Йорданов и Гаврил Стоянов. В писмо до министър-председателя Ал. Стамболийски за отпускане на 6000 долара Йорданов пише: "Значението на този конкурс е безпорно, защото във въздуха ще се срещнат на рицарски двубой за първенството всички цивилизовани народи... Светът ще види, понеже този конкурс е едно велико дело на човешката култура, че българския народ чрез своя мощен дух с достойнство ще се бори в тази област... Ще разнесем българското име и ще станем причина веднъж завинаги да изчезне нашата непопулярност и обидно за нас питане: "Нали столицата на България е Букурещ?"
Молбата е удовлетворена и двамата българи пристигат в САЩ, но конкурсът не се провежда... защото от другите страни не се престрашават да участвуват.
Мистър Джорданоф става главен конструктор на "Боинг"
С разрешение на правителстовто Асен Йорданов остава в САЩ - страната на неограничените възможности. Първоначално върши каквато и да е работа и старателно изучава английски. След време постъпва чертожник в конструкторското бюро на заводите "Къртис", сетне става летец-изпитател. Продължава да учи и завършва аероинженерство, химия, физика и радиоинженерство. Със своята деловитост, с широките си технически знания и опит постепенно става централна фигура в концерна "Къртис" и е назначен за главен конструктор на заводите. Едновременно е член на конструкторските екипи "Локхийд", "Дъглас", "Боинг" и "Пайпър".
"Томас Едисон, прочутият физик, дава идея за уред "око" (радар - б.а.). Многоучудващ е фактът, че Томас Едисон е избрал от плеядата специалисти по авиационните въпроси точно известния авиатор Асен Йорданов за обмен на мнения във връзка с неговите изобретения, между които уредът "око".
Той е пожелал също да направят и сравнение между неговия хеликоптер, получил патент през 1911 г., и новия, чийто проектант е Асен Йорданов и се изработва във фирмата "Къртис Блекер Хеликоптер".
В. "Ню Йорк Таймс", 2 октомври 1930 г.
Като главен конструктор прави първия в света многоцелов семолет "Дъглас ДС-3", сетне известните от Втората световна война летящи крепости "Боинг Б-17 Фортрес", "Боинг 29 Супер-Фортрес", тежкия изтребител "Лайтинг П-38" и др.
Астронавтът Нийл Армстронг го признава за учител
През 1941 г. Асен Йорданов основава дружество "Джорданов Авиейшън Къмпани", преименувано по-късно в "Джорданоф Корпорейшън", придружено от "Джорданоф Електроникс". Ателиетата му заемат четирите етажа на сградата на "Медисън авеню" в Ню Йорк. Дейността им е в тясна връзка с военната отбрана на САЩ и се намира в строга секретност. Консултант и член е на различни проектантски и конструкторски бюра и е директно свързан с големите самолетни компании "Дъглас", "Локхийд", "Къртис", "Боинг", "Пайпър" и др.
Неговата популярност нараства, когато открива авиационно училище. За кратко време то се превръща в най-авторитетната школа, която подготвя пилоти за гражданската авиация на САЩ.
Асен Йорданов е автор на многобройни трудове с огромна научна и практическа стойност. "Деветдесет на сто от познанията си по авиация щатските летци дължат на г-н Джорданоф - пише видният американски авиоспециалист Д.Х. Ърл. Почти всички от стоте хиляди наши летци в Америка притежават неговите книги и те се четат като Библията. Досега е ненадминат. Той е пръв в това отношение. Тренингът по неговите думи ни донесе значителни успехи по време на Втората световна война... Хората от ББС се кълнат в книгите на Джорданоф. Те се издават в милионен тираж, а са антикварна ценност. Невъзможно е да си представим съвременната авиация, без тя да е използвала като най-привлекателно и същевременно най-ефикасно методично средство книжнината на българина" - изтъква г-н Ърл.
Нийл Армстронг, първият човек, стъпил на Луната, пише за Асен Йорданов: "От него както аз, така и всички американски пилоти сме се учили на авиация."
Асен Йорданов се превръща в легенда, една пословична и оригинална личност, наричана от американците с името Джери. Най-голямото американско списание на страниците "известни личности" на 16 януари 1939 г. пише: "Официалните власти, които започват да тренират всяка година по 20 000 пилоти от колежите и университетите в Съединените щати, избраха "горещите книги" на Асен Джорданоф като най-достъпни за начално четиво и инструктажно пилотиране."
На 19 октомври 1967 г. световните информационни агенции съобщават: "Асен Йорданов - пионер на авиацията, летец-изстребител, авиоконструктор на "Боинг" и "Дъглас", почина на 71-годишна възраст. Прахът от урната е разпръснат със самолет в небето над Америка."
Още приживе неговите заслуги са признати. Името му е вписано в "Книгата за почетни граждани на Ню Йорк", портретът му е изложен в "Залата на славните" в Нюйорското летище "Ла Гуардия". В "Ер Спейс музеум" са изложени негови вещи и лична архива.
акад. Георги Наджаков
Неговото откритие от 1937г. на фотоелектретното състояние на веществата прави възможно построяването на фотокопирната техника.
Георги Наджаков е роден на 8.01.1897 г. в гр. Дупница. През 1920 г. завършва физика и математика във Физико-математическия факултет на Софийския университет и от 1921 г. е назначен като асистент по физика. Специализира в гр.Париж в лабораторията на Пол Лажвен (1925 -1926) и в Института "Радиум" в Сорбоната при Мария Склодовска - Кюри.
Избран е за:
Доцент (1927), професор по физика (1932), ръководител на катедра по Опитна физика (1937 -1962), това е бившата катедра по "Експериментална физика", създадена от проф. П. Бахметьев. Декан е на Физико-математическия факултет на Софийския факултет (1939 - 1940, 1944 - 1947), академик (1945), ректор на СУ (1947 -1951), член-кореспондент на Гьотингенската Академия на науките (1939), член на Американската Асоциация за напредък на науката (1965).
Академик Георги Наджаков е създателят на Физическия институт при Българската академия на науките и дълги години е негов директор. Същевременно ръководи и Секцията за научна апаратура и специални проблеми на Физическия институт при БАН (1946 - 1971). Той е един от основателите и член на Пъгуожкото движение на учените (1958) и на Световното движение за защита на мира, член и почетен председател на Световния съвет на мира (1970 - 1980).
Утвърждава научните изследвания в твърдотелното направление.
Публикувал е повече от 60 научни труда, посветени на проблемите на твърдотелната физика: фотоелектрична проводимост, външен фотоелектричен ефект при диелектрици и полупроводници (ефект на Наджаков - Андрейчин), перманентна фотоелектрична поляризация - фотоелектрети, електростатични и електрометрични измервания, фотоволтаични ефекти при диелектрици и полупроводници, Ланжвенови йони, латентен фотографски образ и др.
Носител е на златен медал на мира (Фредерик Жолио-Кюри) (1967).
Димитър Съселов
Димитър Съселов - професор по астрономия в университета Харвард. Ръководител на екипа открил най-отдалечената планета известна на астрономите. Тя се намира на 5000 светлинни години от Слънцето в съзвездието Стрелец.
Доц. Евгени Гъбев
Едва ли има човек, който не знае, че за момента и най-добрите препарати, последна дума на фармацевтичната наука, не успяват да се преборят с една от най-зловещите заплахи за човечеството днес - СПИН. Създадените до сега мощни антивирусни терапии удължават с няколко години живота на болния, подобряват дори състоянието му, но с временен ефект. При спиране на лечението количеството на вирусите се възстановява, намаляват имунните клетки и болният се връща в първоначалното си състояние, като към него се прибавят и последствията от токсичното влияние на лекарствата.
Повече от 17-годишните научни усилия и изследователска работа на доц. Евгени Гъбев от Института по експериментална патология и паразитология на БАН са на път да променят нещата. Той е автор на нов метод и препарат за лечение на СПИН. Технологията вече е патентована, а резултатите са представени на различни международни конгреси по СПИН. Доц. Гъбев не крие, че за момента среща скептицизъм сред част от колегите си в чужбина. "Не могат да повярват, че в малка страна като България може да бъде създаден такъв препарат за лечение на СПИН, при положение че страни като САЩ, Англия или Франция, които отделят милиарди долари, досега не са открили подобно нещо," обяснява ученият. Доц. Гъбев е първият, който решава да приложи използваната при лечение на рак и някои бактериални инфекции липозомна терапия и за лечение на СПИН. За целта през далечната вече 1988 г. той се заема първоначално с капсулирането на класическо антивирусно лекарство против СПИН Zidovudine в липозомни капсули. Резултатите от първите опити върху заразени клетъчни култури показват, че когато антивирусното лекарство е включено в липозомни капсули, то дава от 4 до 7 пъти по-висок терапевтичен ефект. Това обнадеждава учения и той продължава изследванията. Каква е същността на новия метод на лечение?
"Идеята беше да се блокира пренасянето на информация между вируса и клетката-мишена, най-често това са CD4+T лимфоцити /имунни клетки/.- обяснява доц. Евгени Гъбев. - Вирусът при контакт с тази клетка, преди да я зарази, задейства т. нар. трансмембранна сигнална система. Това е една химическа система от около 500 реакции, които подготвят и карат клетката да възпроизведе вируса, като същевременно самата тя загива. Една имунна клетка "ражда" около 5-10 хиляди вируса. Унищожаването на имунните клетки в организма води до пълен срив на имунната система. Идеята беше проста, да се блокира тази система, с което комуникацията между вируса и имунната клетка се прекъсва и тя не може да бъде инфектирана. Вирусът остава като пред заключена врата. Оставайки извън клетката, този вътрешноклетъчен паразит загива, защото не може да се възпроизвежда. Тези опити продължиха около 1 година. Оказа се, че лекарството, състоящо се от липозома, антивирусна субстанция Zidovudine и литиеви йони, които са едни от най-мощните блокери на комуникацията между вируса и клетката-мишена, унищожава 67 пъти повече вирусни клетки в сравнение със свободно приложените същи субстанции без липозоми. Започнахме много интензивни опити върху подобряване на препарата. Междувременно намерихме чужд спонсор, благодарение на което успяхме да купим модерни апаратури за липозомна продукция. С тях произведохме доста добър препарат, който беше изпробван върху здрави животни - плъхове и мишки."
Резултатите от клиничните опити с животни показват липсата на токсичност на препарата. С разрешение на Националната агенция по лекарствените средства и Министерството на здравеопазването в Инфекциозна болница в София се провежда пилотно клинично изпитване върху 8 тежко болни от СПИН. За съжаление след година то е прекъснато поради изчерпване на нужните средства. Въпреки краткия период на лечение резултатите показват благоприятно намаляване на вируса, причиняващ СПИН. При един от болните той достига ниво под минимума на откриваемост. Друг положителен ефект е увеличаването на имунните клетки, което води до засилване на имунната система.
Една от причините, поради която създадените досега препарати не успяват да излекуват болните от СПИН, е, че те атакуват вирусите в кръвта, които са около 1%, а останалите 99 %, които са в черния дроб, мозъка, лимфните възли, далака и др.остават незасегнати. Дългогодишните изследвания показват, че препаратът, създаден от доц. Гъбев, успява да унищожи вируса както в кръвта, така и в тези "депа", където другите препарати не могат да достигнат. Освен това той успява да предотврати инфектирането на нови имунни клетки. Какви са другите предимства на препарата, наречен от откривателя си "Липохивир" /Lipohivir/?
"Намаляване на токсичността и разреждане на интервалите на приложение, тъй като липозомните капсули влизат директно в увредената клетка или орган и там постепенно за около 1 седмица изпускат непрекъснато една концентрация от активните субстанции, които унищожават вируса, без да тровят околните органи - казва доц. Гъбев.- Това позволява един или най-много 2 пъти седмично да бъде инжектиран препаратът, докато обикновено останалите лекарствата за СПИН се вземат от 3 до 4 пъти на ден в продължение на години, което е изключително неудобно и е една от причините много от болните да се отказват."
ДЖОН АТАНАСОВ
На 4 октомври 2008 година се навършват 105 години от рождението на ДЖОН АТАНАСОВ
Джон Атанасов - създателят на компютъра
Първият проект на електронна цифрова изчислителна машина е създаден през 1937-1939 в университета на щатa Айова в Амес от д-р Джон Винсент Атанасов1, професор по физика и математика . Машината била наречена от създателят й ABC - Atanasoff-Berry-Computer. Бери е студент на българският изобретател, който му е помагал при практическото й изграждане.
ABC била предназначена за решаване на системи от алгебрични уравнения с 30 неизвестни и изчисленията в нея се извършвали в двоичен код- 50 разредни двоични числа и един разред за знак на числото. Операционната и управляващата част на компютъра съдържали над 300 електронни лампи, а паметта била капацитивна - общо 1632 кондензатора (32 двоични числа по 51 бита).
Относно паметта на кондензатори - и днес най-използвани оперативни памети са динамичните, в чийто принцип стоят паразитните капацитети на MOS транзисторите. В първите практически изградени компютри, за оперативната памет се използват електронно лъчеви тръби, феритни сърцевини и какво ли не. През 70-те години, след като микроелектрониката се е развила достатъчно, за да се произвеждат ГИС и СГИС (Големи и Свръх Големи ИС), икономически най-изгодни и с най-голям обем в единица площ стават полупроводниковите динамични памети, в които данните се записват под формата на наличие или остъствие на заряд в кондензатор. В днешният си вид това са SDRAM, DDR RAM, RDRAM, които продължават да се основават на идеята на Атанасов, макар използвайки интегрални вместо дискретни елементи.
Входните данни се въвеждали на стандартни IBM перфокарти с десетичен вход. Междинните и крайните резултати се записвали на перфокарти, като за целта било разработено устройство за четене и перфориране на перфокарти. Всички блокове на машината, с изключение на перфокартното устройство били завършени в края на 1941 г., когато САЩ влизат във войната, проф. Атанасов постъпва във флота и работата по машината е прекратена. Независимо от това, че проектът на Атанасов за цифрова машина с електронни лампи не е бил окончателно реализиран, основната му концепция е използвана в проектана Джон Мочли и д-р Дж.Преспер Екерт, създаден през 1942-1943 г. за ЕИМа ENIAC (Electronic Numeruical Integrator and Computer).
Ето как самият Джон Атанасов обобщил своя принос в наукат пред Федералния съд на САЩ на 15 юни 1971 г., относно патента за компютъра :
"...Аз стигнах (през зимата на 1937) до четири решения относно моя проект за компютър:
- За работа на компютъра ще се използва електричество и електроника
- Въпреки традицията ще се работи с двоичната система за изчисление
- Като запомнящи устройства ще се използват кондензатори, но регенеративни (с периодично възстановяване на записаната информация), за да се избегнат малките грешки.
- Изчисленията ще се извършват по пътя на преките логически действия.
Сега съм удивен, но и удовлетворен от това, че всяко от моите четири решения се използва при конструирането на съвременните компютри."
Иван Ночев
Българинът, който направи възможни първите стъпки на човека на Луната!!!
Малцина българи днес знаят името на Иван (Джон) Ночев, ръководил инженерния екип, който стои зад подготовката на историческата мисия на НАСА "Аполо" 11. На 20 юли 1969 година Нийл Армстронг, капитан на космическия кораб "Аполо"11 слиза от успешно приземилия се лунен модул "Орел" и правейки първите си стъпки върху лунната повърхност произнася прочутата фраза: " Това е една малка човешка стъпка, но всъщност огромна крачка за човечеството..."
Заслугата на Джон Ночев към това изключително събитие е огромна - негова разработка са уникалните реактивни двигатели, задвижващи модула "Орел", благодарение на които се осъществява успешно "прилуняването" . Идеята е следната: двигателите са конструирани така, че действат при кацането като спирачен механизъм, а при излитането като ускорители, за да може да бъде преодоляна лунната гравитация, както и да се улесни скачването на модула с кораба - майка, намиращ се в орбита.
Иван (Джон) Стефанов Ночев е роден през 1916 година в малкото подбалканско градче Карлово, Пловдивско. Завършва механотехническото училище "Братя Евлоги и Христо Георгиеви" в родния си град, след което работи за кратко в Държавната аеропланна работилница в Божурище.
През 1942 г. заминава на тримесечна специализация в Германия. Още същата година е приет като студент в Берлинската политехника, където се изявява като отличник на випуска. Втората Световна война го принуждава да напусне Германия и той продължава образованието си в Прага.
След 9 септември се завръща в България, но предпочита да замине отново за Виена, за да защити докторската си дисертация като машинен инженер.
Няколко години по-късно окончателно се установява в САЩ - Сан Диего, Калифорния. Работи за гиганта "Дженерал Дайнамикс Корпорейшън", ангажиран по секретни проекти на НАСА. (Днес корпорацията е един от най-големите световни производители на оръжейни системи и технологии ).
През 60- те години Ночев създава и своя фирма за авиоинженерингова дейност в областта на аерокосмическите изследвания и скоро екипът му е привлечен за работа по засекретени програми на НАСА за полета "Аполо" 11 до Луната.
За заслугите си към НАСА българинът Джон Ночев е удостоен с отличие на Американския конгрес.
След 10 ноември 1989 г. Ночев изявява голямо желание да се върне в България, но внезапно заболяване става причина за смъртта му през 1991г. в Калифорния. На погребението му през пролетта на същата година присъстват трима американски президенти: Роналд Рейгън (негов близък приятел), Дж. Картър и Джордж Буш.
Петър Петров
Петър Петров - създател на първия електронен часовник. Компанията му "Кеър илектрикс" ("Care Electrics") разработва първия безжичен сърдечен монитор използван днес в болниците по цял свят.
Петър Петров е роден в Берковица в Берковица на 21 октомври 1919 г. През 1939 г. се записва в Чуждестранния легион, пленен, от немците и пратен във военнопленнически лагер в Полша. През 1941 г. се връща в България и става царски офицер. През 1944 година отива в Германия и учи инженерство, механика и корабостроене. Тогава построява и първото от своите 60 корабчета. През 1951 година се преселва в Канада, след това - в САЩ, където работи за американските BBC.
През 1959 г. започва да се занимава с космическа техника и от 1963 г. работи за НАСА по програмата "Аполо" и ракетата "Сатурн". С кораба "Джемини II", конструиран от Петров, през 1967 г. е поставен световен рекорд по ветроходство. Петър Петров подарява кораба за плаващ дом за сираци в Централна Америка.
Петров основава собствен бизнес през 1968 г. - фирмата "Кеър илектрикс", която разработва безжични монитори за наблюдение на сърцето в болнични условия. Предприятието прераства в "Електро дейта" и преди 30 години създава прототипа на цифровия електронен ръчен часовник. Той е пуснат на пазара през 1971 г. с марката "Пулсар".
През 1975 г. Петров създава нова фирма "АДС служба за околна среда", която произвежда компютри за следене на замърсявания. Преди година той се пенсионира като консултант на "Тайм домейн корпорейшън". Почива на 27 февруари 2003 г. на 83-годишна възраст.
Румен Антонов
Румен Антонов - негови скоростни кутии са вградени в модели на автомобили на "Сузуки" и "Хонда". Освен това, от 1980 г. Румен Антонов провежда изследвания върху причините за атеросклерозата и търси средства за лекуването на болестта.
Дали в днешно време трябва да има техните портрети в училищата!?!?
*Списъкът не е пълен!!!. Имената са по азбучен ред!!!
Лека, изпълнена с гордост, вечер и на вас
