АЗ СЪМ УЧИТЕЛ
АЗ СЪМ УЧИТЕЛ! ......И СЪМ ГОРДА С ТОВА
И КОЛКОТО И ДА МУ СЕ ИСКА НА НЯКОЙ ДА МЕ ПРАТИ В ДРУГА ПО-"ПРЕСТИЖНА" ПРОФЕСИЯ- НЯМА ДА СТАНЕ.!вИНАГИ СЪМ ИСКАЛА да съм учител. На 20 г. кандидатствах за учител, на 40 ме приеха в Университета за учител, пиша поредната дипломна за "учител"!!!!Съпругът ми не е стъпвал в ДГ, но познава всичките ми дечица по име.
Това е моето есе за придобиване на 3 ПКС.
И Блага Димитрова също е добавила " щрих" към портрета на учителя.
ВЪЗХВАЛА НА ДУМИТЕ Който борави с думите, и да иска не можеда остане далеч извънбуреносните дни.Дума по дума се вдявашв делничен дълг за дела,щом си държиш на думата.Макар и да знаеш добре,че не друг,а собствените ти думище те насадят на дръвника.Думиделецо, дерзай! 27.02.1997
Който борави с думите, и да иска не можеда остане далеч извънбуреносните дни.Дума по дума се вдявашв делничен дълг за дела,щом си държиш на думата.Макар и да знаеш добре,че не друг,а собствените ти думище те насадят на дръвника.Думиделецо, дерзай! 27.02.1997
Който борави с думите, и да иска не можеда остане далеч извънбуреносните дни.Дума по дума се вдявашв делничен дълг за дела,щом си държиш на думата.Макар и да знаеш добре,че не друг,а собствените ти думище те насадят на дръвника.Думиделецо, дерзай!
27.02.1997
Да си учител днес не е "престижно" в този материален смисъл, който влагат днес хората в значението на думата.
Да си учител днес не е професия като всички други.И определения от типа на "престижна професия" не важат.
В съвременният свят хората почти винаги разглеждат нещата едностранчиво, едно аспектно и твърде практично и елементарно, т.е. днешният човек се интересува винаги и в повечето случаи само от това дали онова, с което се занимаваш може да се окачестви като престижно, или не. За голямо съжаление в съвременните условия на девалвация на универсалните човешки ценности, това сякаш е единствената алтернатива пред практичния човек.Престижността! Добрата материална страна на всичко онова, с което се занимаваш , като се пропуска най-съществения момент - духовният аспект на нещата, чисто човешкото отношение и разбиране, както и вътрешната пресечна точка между желания, мечти и престижност често се игнорира и пренебрегва. Глобализацията изигра съществена роля в този процес. Хората все повече се отдалечават един от друг в чисто човешкия смисъл на думата.Все повече и все по-дълбоко като двигател в този процес на отчуждаване играе и липсата на авторитети като семейство и училище.
Силата на учителствуването се състои в творческия характер на дейността, която вършим, непрекъснатото обновяване на информацията за света и новостите в икономиките на страните, в уникално динамичния и провокиращ младите хора съвременен свят, във възможността за промяна в личностен и професионален план. Не е възможно да не се радваш и да не се чувстваш горд от това, че всеки ден младите хора, които стоят пред теб, вперили поглед в човека пред тях, израстват в интелектуално, общо културно и професионално развитие. И да осъзнаеш, че и ти имаш нещо общо с промяната, която настъпва у бъдещите икономисти, мениджъри, банкови служители. Това в същност е най-голямото удовлетворение за един учител - да знае, че един ден тези, които стоят пред него и от които ще зависи бъдещето стават човеци, а после всичко останало. Учителят и училището са онези духовни опори, които днес колкото и "непрестижно" да е, са призвани да бъдат авторитетите за младите хора.
Това е моето есе по повод 3 ПКС.
http://www.vbox7.com/play:3335eb21 Ами друго май не ни остава,освен вместо да се окайваме ,оплакваме и т.н., да се противопоставяме на "препятствията" с и да си спомним онези думи:"Господи,прости им! Те не знаят какво правят."
Приятен работен ден, ееvil !
За теб и за всички приятели от форума е моята Улыбка.
Усмивката е най-лесният начин за подобряване на външния вид. Не изисква усилие. Доказано е, че за една усмивка са нужни само 17 мускула, а за едно качествено цупене цели 47... Освен това усмивката повишава настроението. Повдига духа. Зарежда ни с енергия. Усмихвайте се, приятели! И не само ... Заливайте се от смях!
Желая ви достатъчно!!!
Чета мненията Ви и ...става ми толкова мило и приятно.Радвам се ,че съм една от Вас.Отивам на работа и се чувствам ,,,леко ми е.БЛАГОДАРЯ.
Благодаря за разказа.Много е поучителен.Наистина има и от двата вида учители и сега.Срещала съм колеги от 1-вия тип,които не си правят труда да се занимават с такива деца и ги определят като "мучащи". Може би и не знаят точно какво да правят с тях.Затова трябва да има повече тренинги за работа с деца със специални потребности. Надявам се да преобладават учителите от втория тип.
